Защо чукаме на дърво? Защо ако искаме нещо да не ни ни се случи, а сме го споменали, казваме "да чукна на дърво, да не ме стига". Какво точно е значението на този израз?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Нека най-напред изясним, че чукането на дърво е европейска практика, при това западноевропейска. На Изток тя е привнесена, не е тукашна. Но кога и как, това вече никой не знае. Едно от популярните обяснения е свързано с дявола. Чукаш на дърво, за да създадеш шум, за да не те чуе дяволът и да ти осуети плановете. Понеже дяволът дебне и гледа да ти се намеси в нещата и да те прецака. Значи, дяволът може да ти обърка всички планове, но е твърде глупав и ти всъщност можеш да го заглушиш. Не е умен като МВР да те подслушва със СРС-та. Тогава и да чукаш и да не чукаш той вече има информацията. Дяволът не чува като почукаш. Тоест това е някаква псевдохристиянска маневра за заглушаване. Псевдо, защото да се плашиш по такъв начин от силите на злото е твърде езическо. Истинският християни се бори с лукавия с вярата си, не с чукане по предмети. Още от прастари времена чукането по дърво е най-лесния естествен шум, с който можеш да заглушиш разговор, така че като вземем прастарото суеверие да се пазиш от лоши духове, смесиш го с малко дяволски приказки, уж по християнска линия, и ето ви възможно обяснение № 1.
Друг евентуален вариант е свързан с паганските вярвания за изгонване на дървесните нимфи, понеже те имат навика да объркват плановете на хората също. Тези нимфи живеят в дърветата и когато искаш да споделиш нещо важно тропаш по дървото, нимфите излитат, понеже те са страхливи гадинки и така не ти чуват плановете, следователно не могат да ги осуетят. Дяволите и нимфите лесно се смесват в с народните вярвания, така че това обяснение по-скоро подкрепя първото, а не е някакво различно.
Има и едно обяснение, което не е свързано със заглушаване, а с целенасочено търсене на определен звук. И до ден днешен съществуват манастири, които привикват вярващите към служба, като се бие дървен симантрон. Това е греда с определена дължина, която издава характерен звук. Така когато има нещо, което искаш да се случи и следователно да се молиш за него, ще имаш възможност за това, когато чуеш симантрона. В разговорния език казваш: Еми, това и това да стене, да чукна на дърво. Тоест да се помоля. Това е християнското обяснение. Да чукна на дърво да не става или да чукна на дърво да става вече е разновидност, както и например, че трябвало да се чука под масата, да се чука зад гърба, да бъде не знам какво си дървото и още куп други особености на суеверието. Но в общи линии нещата с чукането на дърво ги изяснихме. Надявам се да сме ви били полезни. Да чукна на дърво.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
