Интервю с министъра на финансите Петър Чобанов в "Седмицата" на Дарик.
Има ли пари България?
България има пари, да.
Ако вярваме на ГЕРБ, на Реформаторския блок, държавата върви към пълен фалит. Дупката в бюджета е 10 милиарда лева. Докладът на лабораторията "Управление на рискове" на Иван Костов първото тримесечие на 2014, експресните данни говорят за слаб реален растеж на брутния вътрешен продукт. За първи път след 2010-а събраните приходи в държавния бюджет в първото тримесечие са по-малко като абсолютна сума, отколкото в същия период на предходната година по най-важни направления: ДДС, корпоративни данъци, други данъчни и неданъчни приходи. Вярно ли е това?
По отношение на дупка в бюджета от 10 милиарда категорично това не е вярно. Това е част от общия фон, който беше създаден, чисто истеричен по своя характер, който явно имаше за цел засилване на политическия натиск, но това може да има и тежки последствия за държавата, тъй като финансовата стабилност не се постига лесно. Истинската финансова стабилност се постига още по-трудно. И ако сме свидетели често на подобни приказки, които в крайна сметка намират своите слушатели, които могат и да им повярват, това наистина създава една всеобща несигурност. Като цяло не можем да кажем, че една държава е фалирала тогава, когато, ако сравним с края на февруари миналата година, фискалният резерв тогава е бил 3.9 милиарда, сега е 6 милиарда. Тоест държавата не само че не е показала, че има дупки или празнини, които чисто финансово не е успяла да запълни, а напротив, фискалният резерв се е покачил за този период. По същия начин апокалиптичните картини за това колко много сме задлъжнели през този период също не отговарят на истината, тъй като от юни миналата година до края на годината увеличението на държавния дълг е 550 милиона. За първите 5 месеца на тази година е 800 милиона, но имаме две краткосрочни емисии, които ще падежират през тази година, т.е. на практика този дълг също ще се погаси. И от тук самите приказки за това колко зле е държавата и как фалира, няма как да са обективни. По отношение на приходите, разбира се, тук дискусията е малко по-комплексна така или иначе.
Вярно ли е например, че данъците, събрани през първите 4 месеца на тази година, са 5 милиарда 141 милиона лева, докато миналата година за същия период са били 5 милиарда 250 милиона лева, което означава по-малко милиони?
На практика стратегията на фискалната политика и като цяло на изпълнението на бюджета по отношение на приходите тази година е за постоянно ускоряване на приходите с всеки следващ месец на годината. Това може да се види и в самите данни, и наистина ако за първите 4 месеца на годината по отношение на приходи, които. . . данъчни приходи само, без осигуровки, които се събират от Национална агенция по приходите, там имаме едно нарастване с 0.7 процента само, то за първите 5 месеца на годината този показател се ускорява до 5.5 процента. Ако погледнем съвкупно всички приходи, които събира Националната агенция по приходите, отново имаме ускоряване, т.е. такава е ситуацията.
А събраното по-малко ДДС например - 2 милиарда 254 милиона тази година срещу 2 милиарда 378 милиона миналата - не означава ли, че икономиката работи по-малко, по-малко ДДС се върти?
Значи за ДДС-то също това е част от стратегията, която приложихме - да възстановяваме ДДС навреме на бизнеса. И ако миналата година стартирахме от нива на невъзстановен данъчен кредит между 320 и 350 милиона, тази година към края на април стойността беше 189 милиона, т.е. с около 140 - 160 милиона по-малко. Това е ДДС, което е върнато на бизнеса. Ако не беше върнато, тази разлика, за която говорихте, нямаше да я има. През май месец невърнатото ДДС на бизнеса е вече 160 милиона, т.е. то е на най-ниските си нива от април 2007 година.
Не става ли дума за приход, в смисъл колко са влезли, а вие говорите за разлика, колко са излезли? А тук излиза. . .
Да, става дума за приход. Приходът е само че на нетна основа, т.е. от това, което влиза като платено ДДС, се изважда това, което се възстановява на бизнеса, и затова разликата, гледа се салдото между. . .
Тези 2 милиарда са разликата всъщност.
Тези 2 милиарда са разликата. Те са салдото между влязло и възстановено ДДС. Хубавото е, че с всеки следващ месец на годината тази разлика между ДДС за възстановяване и ДДС за внасяне, се увеличава в полза на ДДС-то за внасяне, т.е. бизнесът, което внася в бюджета. Пример ще дам през май, отново по предварителни данни Националната агенция по приходите, през май е внесено, т.е. това салдо по ДДС-то е 395 милиона. Миналата година е било с 40 милиона по-малко, т.е. всеки следващ месец тази разлика ще се увеличава и на практика приходите от ДДС ще се увеличават. Разбира се, това е само част от историята. Имаме и ДДС, който се събира от Агенция "Митници", ДДС от внос от трети страни. Като цяло там от началото на годината имаме и обективни причини това ДДС да е по-малко, и там може да говорим вече за икономическо проявление, именно че вносът от трети страни за първите четири месеца на годината е с 440 милиона лв. по-нисък. Това предполага и по-нисък ДДС. Освен това имаме и неблагоприятно развитие по отношение на курса на долара, по отношение на цената на петрола - те са по-ниски, отколкото са били през миналата година. Но като цяло имаме и голям икономически оператор, който беше в планов ремонт, който се извършва веднъж на 4 години, през март, и оттам идва. . .
За кой говорите?
Е, не е хубаво, в смисъл директно да се назовава.
Ама, не, няма реклама, това нефтопроизводство ли е?
Да, нефтопроизводство е.
За "Нефтохим", "Лукойл".
Да, за "Нефтохим", така че оттам само идва тази разлика в посока надолу. Това е планов ремонт, на четири години се прави веднъж, разговаряно е с компанията, те имат планове, че напълно ще компенсират тази разлика през следващото тримесечие и тези приходи ще влязат в бюджета, но с известно закъснение и поради тази причина това е една от допълнителните причини да имаме по-ниски приходи на митници от ДДС от внос, конкретно от нефтопродукти. Но ако разгледаме всички останали, въпреки че вносът спада, въпреки че имаме понижение на цените, тъй като дефлация има и при вносните цени, ако разгледаме всички останали продукти и стоки, които се облагат с ДДС и се събират от митници, там имаме нарастване с 55 милиона или 6 процента.
Защо спада вносът? Това означава по-малко потребление в страната ли?
Не, вносът спада поради. . . една от основните причини за вноса е този ремонт, тъй като се внася по-малко суровина. . .
Аха, това е.
. . . която да бъде обработена, това е. . .
Чисто сезонен. . .
Това е еднократен ефект.
Да, даже не сезонен, еднократен ефект.
Еднократен ефект, който, както казах, ще бъде компенсиран през следващите месеци. И като цяло има и достатъчно други фактори, които не позволяват пряко сравнение между ситуацията тази година за първите четири месеца и миналата година. Ние направихме две много важни структурни промени. Едната е дирекция "Фискален контрол", която следи много внимателно стоките, които са с фискален риск, и тя оказва влияние също и върху вноса, и върху износа. Върху износа имаме следния феномен, т.е. виждаме, че износът намалява, но пък започват да се чистят и оборотите от фиктивен износ, т.е. благодарение на действията на тази дирекция, са заловени над 100 камиона, тирове, които са празни, те са декларирани като износ, но този износ на практика остава само на хартия. И сега всъщност имаме известно намаление на износа към трети страни, и това е и поради действието, т.е. на износа като цяло, и това е и поради действието на дирекция "Фискален контрол", че този фиктивен износ на практика няма да бъде осчетоводен и срещу него няма да бъде възстановено ДДС.
ГЕРБ, включително в дебата по вота на недоверие, повтаряха въпроса защо не са се увеличили много приходите на митниците, след като казвахте, че те са били правителство, при което е процъфтявала контрабандата.
Зависи какво имаме предвид под много и малко. Тъй като ако погледнем отново данните за миналата година и сравним това, което е събрала Агенция "Митници" през второто полугодие спрямо това, което е събрала през първото полугодие на годината, през второто полугодие тя е събрала с около 630 милиона повече, т.е. през второто полугодие тя генерира в действителност по-голям приход. И освен това като цяло данъчните приходи и данъчни осигурителни като процент от брутния вътрешен продукт през 2012 г. са 27.06 процента, през 2013 г. са 28.06 процента, т.е. с един процентен пункт повече, което е 800, грубо около 800 милиона лв. Тоест за половин година на практика, тъй като ефектът е втората половина на годината, за половин година се е увеличила събираемостта с въпросните 800 милиона лв.
Очертавате една. . .
Тоест няма противоречие.
. . . добра картина на парите на България.
Картината е управляема, нали, рискове има, рискове има, тъй като дефлацията не беше очаквано да се прояви в този размер. Неслучайно. . .
Защо има дефлация 2 процента на годишна база?
Неслучайно и Международният валутен фонд го отбеляза това по отношение на дефлацията, че има рискове пред прогнозата. Ако погледнем прессъобщението, те казват, до момента целта за дефицита се спазва стриктно, нали, 1.8 е постижимо и това подкрепя финансовата. . . фискалната стабилност на държавата. Но, казват, имаме рискове пред приходите, които са, нали, особено поради дефлацията. Дефлация има поради няколко причини. Първо, това е внос на дефлация, имаме силно евро, което поскъпна спрямо долара и което е проблем общоевропейски. Неслучайно Европейската централна банка предприе този ход да намали лихвените проценти допълнително и дори парите, които банките държат в Европейската централна банка, лихвените проценти вече са отрицателни, т.е. тя иска да ги обезкуражи като цяло да държат пари при нея с цел тези пари да се влеят в икономиката и с цел еврото евентуално да отслабне, защото ако поевтинее спрямо долара и други валути, това означава, че инфлацията леко ще се покачи и ще се преодолеят тези дефлационни тенденции. Такива намаления на цените, както ви казах, курсът на долара беше неблагоприятен от тази гледна точка, т.е. благоприятен за дефлация, по-скъпо евро имаме и освен това имаме и цени на почти всички суровини, които са по-ниски, т.е., от една страна, това е вносен феномен. От друга страна, имахме намаление на цените на електроенергията и на други административни цени, които допринасят допълнително за този ефект, т.е. те подсилват тази дефлация, тъй като, нали, те влизат в самата ценова кошница, и поради тези причини имаме дефлация. Тъй като не може да се каже, че икономическото развитие като такова е причина за самата дефлация, особено тази година. Тъй като независимо от скептичния прочит, който се наблюдава, на данните за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие те съвсем не са лоши. Тъй като брутният вътрешен продукт за трето поредно тримесечие расте все пак над 1 процент. Аз използвам т.нар. сезонно неизгладени данни, те позволяват по-добро сравнение на годишна база, и ако ги гледаме на годишна база, расте с 1.4 процента, при това имаме близо 4 процента нарастване на потреблението и второ тримесечие с 4.6 процента нарастване на вътрешните инвестиции в реално изражение. Тоест това е вътрешното търсене, потребление и вътрешни инвестиции, те растат с близо 4 процента и по никакъв начин този растеж не може да бъде свързан с дефлационни тенденции, напротив, той показва, че вътрешното търсене постепенно започва наистина да се превръща в основен фактор за растежа, каквато беше и нашата прогноза за тази година.
Това, че данъчните ще звънят на над 15 000 души да си платят данъците бързо не е, защото държавата е закъсала за пари?
Не, ние имаме, самите приходни администрации имат стройна стратегия, включително и комуникационна, и като мерки, които те предприемат в течение на годината. Тъй като премина данъчната кампания, е естествено след това да мине малко време, през което се прави някаква рекапитулация - кой си е платил данъците, кой не е, и оттам нататък като цяло отношението към процеса на събиране се промени, тъй като това е един потенциал, който може да бъде използван. По изчисления, по анализи на Национална агенция по приходите несъбрани приходи, които са обаче абсолютно събираеми от бизнеса, са в порядъка на 700 милиона лв., т.е. това е един допълнителен резерв, който с по-строга, малко по-строга дисциплина може да бъде усвоен, т.е. тези пари да влязат в бюджета. Но това е при положение, че вече е подобрена комуникацията с бизнеса като цяло, при положение, че на бизнеса му е даден шанс там, където се наблюдават временни ликвидни затруднения да се поотложи малко плащанията, да ги разсрочи със строен график и освен това. . . при условието обаче, че си покрива всички текущи задължения. Тоест това му даде глътка въздух, освен това връщаме, както казах, ДДС навреме, това може да се види като цяло в стойността на ДДС, което подлежи на възстановяване, не само това, което трябва да се върне през месеца, но и това, което не е възстановено, т.нар. невъзстановено в срок. Ако в началото на 2010 г., за да илюстрирам разликата, това общо салдо е било над 1 милиард лв., към края на май, т.е. през май то вече е 550 милиона лв. само, т.е. цялото ДДС. И продължава да спада. Тоест това, което ще възстановяваме, продължава да спада и това ще увеличава салдото, за което говорих, и ще качва приходите. Както казах обаче, рискове има, това никой не го отрича, но те са управляеми, и е важно как се управляват, и това, което е като тенденция категорично, че през следващите месеци, при запазването на тази стратегия по отношение на приходите, която се следва, при използването и на допълнителни възможни административни мерки, както например разработва се в момента в Националната агенция по приходите софтуер, който автоматично ще напомня на лицата, които имат просрочие по ДДС, че това поражда риск за самите тях те да бъдат дерегистрирани. Защото ако три последователни вноски не бъдат внесени, по закон те трябва да бъдат дерегистрирани, т.е. увеличаваме контрола, но увеличаваме контрола по начин, по който тези, които невинаги си плащат, да го правят навреме. Тоест да имат равни конкурентни условия тези, които си плащат, и тези, които не си плащат. Тези, които не си плащат, да не се кредитират по този начин, ако бъдат оставени безконтролно и да създаваме разлика в условията, при които те работят.
Докато сме на данъчната тема, да задоволим любопитството на злободневието. Ще бъдат ли огласени резултатите от данъчните проверки по сигнала на Протестна мрежа срещу собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски, Николай Бареков, който вече е евродепутат и политически лидер?
По отношение на това информацията, по отношение на информацията от тези проверки като цяло има ясни законови разпореждания, че дори и министърът на финансите в хода на проверките няма право да знае подробности. Тоест аз нямам право да знам подробности както по отношение на физически лица, така и по отношение на това какво се случва с ревизиите с юридически лица.
Вие нищо не знаете за тези акции, които бяха. . .
Нямам право да знам. Това е по закон, това е законово изискване и като цяло това си е в правомощията на Национална агенция по приходите, която си има ръководство. Предполагам, че след като бъдат извършени проверките, естествено е. . . и когато вече е законово възможно, резултатите да бъдат обявени.
Вие дори не знаете докъде са нещата. . .
Нямам право да знам.
. . . дали утре ще стане или след месец, или два.
Нямам право да знам. В смисъл това е работа на данъчната администрация.
Вие подкрепихте по принцип сливане на НАП и митници, но казахте, че е трудоемко и дълго време ще отнеме това.
Да, абсолютно. Така е.
Това означава, че не са готови за такова сливане.
Към момента не са готови за подобно сливане. Като цяло има логика, има примери в други страни, например във Великобритания, в които това е факт. Като цяло според мен има нужда от засилване на координацията между двете приходни администрации, която да не е само на високите нива, тъй като аз често събирам и двамата ръководители на приходните администрации, обсъждаме проблемите, но често. . . Пример ДДС-то, което се внася. ДДС-то, което се внася, най-често е свързано с внос на суровини, които после се преработват, биват изнесени под друга форма и на практика това ДДС се възстановява. Тоест една по-голяма координация означава да имаме по-добра представа какво се планира да бъде свършено и кога това ДДС ще се възстанови, което дава своето отражение като цяло пък върху приходите. Тоест то първо влиза и после пак излиза, и трябва да знаем след колко месеца ще излезе, в какъв мащаб и т.н.
Колко време трябва да се слеят, какъв хоризонт на управление в България трябва да има?
О, това е. . . За да се слеят, ако се тръгне в тази посока и бъде постигнато политическо съгласие, разбира се, за подобна реформа, тя ще отнеме повече от година категорично.
Колко пари не са възстановени от Европейската комисия на България? Съобщенията от петък са, че например комисията е възстановила 860 милиона евро по програмата за развитие на селските райони. Това е съобщение на Държавен фонд "Земеделие".
Да. Като цяло, да, тя е възстановила. . . т.е. съобщението на Държавен фонд "Земеделие", по-важната част от него касаеше известна невъзстановена до момента сума от порядъка на 85, ако не се лъжа, милиона евро, които бяха задържани. . .
Осемдесет и четири милиона, деветстотин трийсет и пет, шестстотин осемдесет и три. . .
Да, които бяха задържани, да. . .
Да похваля как наизуст знаете точно откъде какво имате за взимане.
. . . бяха задържани за извършване на допълнителни проверки. Явно тези проверки са приключили успешно и вече тези пари, които на практика са платени миналата година, са възстановени сега и те на практика ще подобрят до известна степен самото бюджетно салдо.
Колко остава да чака България, имат ли драматични измерения невъзстановените пари от Европа?
Значи драматични. . . Тоест самото развитие на плащанията по европейски средства е основната причина за по-високия дефицит през април, тъй като имаме платени в повече, т.е. ако сравним с миналата година - 515 милиона лева тази година сме платили повече от миналата, а разликата в дефицита е 560 милиона лева. Тоест тези числа са съпоставими помежду си. Това, което е основният въпрос, който се разрешава още, разбира се, са плащанията по околна среда. Знаем там, че имаме 5 критерия, които на практика в периода 2010 - 2013 година са били нарушавани и които станаха причина за временното замразяване на плащанията, докато се проверят всички проекти и докато бъдат взети необходимите контролни действия.
Колко са замразените последно там?
На практика това, което е. . . на практика там числото е около 1 милиард лева. Това, което е платено по околна среда. . .
И трябва да бъде получено от Брюксел.
. . . и което ще бъде получено от Брюксел.
То е повече от дефицита.
Доста повече.
Два пъти повече почти.
Доста повече от дефицита. Не, дефицитът е 860 милиона, а това е 1 милиард.
Освен милиарда по околна среда, какво друго е задържано?
Тези бяха задържани, въпросните около 85 милиона евро, т.е. 170 милиона лева допълнителни. Те сега, като са дошли, подобряват дефицита.
Ние за милиард лева говорим в околната среда. И?
Милиард лева, да, "Околна среда", да. При другите има и по-голяма регулярност на плащанията. Видяхме, че се появяват проблеми и в "Регионално развитие", които тепърва ще бъдат разрешавани, но смятам, че там процесът ще отнеме доста по-малко време, отколкото отне по "Околна среда", тъй като става въпрос само за две оси и за ограничен брой проекти. Мисля, че там нещата ще се решат по-бързо.
България ще върже ли бюджета си, ако в "Околна среда" не бъдат платени?
Не, "Околна среда" към момента според мен чисто процедурно няма причина да не бъдат възстановени плащанията, тъй като наистина се положиха много усилия първо от самия управляващ орган, после и от одитния орган на средствата от Европейски съюз. Така че. . . и тези усилия са комуникирани с Брюксел, изпратено им е официално писмо, уведомени са, така че смятам, че преди края на този месец трябва да имаме едно положително решение по въпроса.
България повтаря това, което направи с европарите в първия програмен период - отлага харченето им за втората част на периода, така изглежда поне, и за следващия. Чак 2016 - 2017 изглежда да започне сериозно усвояване, или не е така?
Не смятам, че е така. Не смятам, че е така, тъй като. . . Значи, трябва да имаме ясно приоритизиране и оценка на възможностите. Какво имам предвид. Тази година, ако следваме графика, който имаме, и усвоим всички европейски средства, които трябва да бъдат усвоени, те са в размер на 2 милиарда евро. Тоест 4 милиарда лева тази година по стария програмен период трябва да бъдат усвоени. Съгласете се, че капацитетът на икономиката да абсорбира подобен ресурс е горе-долу толкова, т.е. не може да бъде много по-голям. Тоест бързането и преекспонирането на проблема, че трябва, видите ли, още тази година да започнем да усвояваме от следващия програмен период, едва ли не да усвояваме ударно от следващия програмен период и до средата на следващия програмен период да сме усвоили всичко, не почива на здравата икономическа логика. Моят съвет е и към управляващите органи, и към министерствата, който съм заявявал нееднократно, е да се съсредоточат тази година да усвоим както трябва в съответствие с правилата и напълно този ресурс, който ще се влее в икономиката и ще окаже позитивен ефект. А за следващия програмен период спокойно можем и ще започнем от следващата година, въпреки че има схеми, най-вече по отношение на човешките ресурси, свързани с младежката безработица, при които усвояването ще започне тази година, като идеята е, че Европейският съюз ще възстанови до края на годината вероятно тези плащания. Но дори и да не ги възстанови, те не са в голям размер, така че няма да претоварят бюджета.
Приемате ли съвета от Международния валутен фонд за ограничаване на разходите, включително използване на планираните от правителството разходни буфери, съвет, даден след регулярната мисия на фонда в София през тази седмица?
Както казах, те, самият Международен валутен фонд, посочват, че има рискове, посочват, че се предприемат мерки те да се адресират и казват, че е необходимо да се използват и тези буфери. Разбира се, ако. . . Тоест ние имаме буфера в бюджета, 5-процентния буфер в бюджета, т.е. институциите не могат да харчат целия си бюджет, т.е. 100 процента от бюджетите си, а до определен период във време те могат да харчат 95 процента. Този буфер в зависимост от, нали, състоянието на бюджетите им и съответните институции той е около 300 милиона лв., т.е. към момента и поради факта, че като цяло се оценява все пак, че има рискове пред изпълнението на приходната част от бюджета, разумно е този буфер да не бъде освобождаван, т.е. към момента да продължим да задържаме тези 5 процента от разходите на министерствата, което ще спомогне да сме сигурни, че ще имаме добро фискално изпълнение в края на годината.
А други, по-драстични намаления, откази от определени инвестиции на държавата налагат ли се?
Не, към момента това не се налага. Този буфер виждате, че самият той като размери, нали, е достатъчен да дава една допълнителна сигурност по отношение на изпълнението на фискалните цели.
Други заеми извън този почти 1.5 милиарда евро, който парламентът одобри да вземе България и беше предвиден в бюджета ще се налагат ли?
Към момента не, към момента от самото начало на годината, както виждате, самата стратегия, като изключим говоренето, самата стратегия на управление на дълг, на емисии, на вътрешните пазари минава гладко, т.е. се изпълнява гладко и спокойно. Нямаме това напрежение, което имаха в началото на миналата година, когато трябваше да се плаща на земеделски производители. Някой да разбра тази година кога точно платиха на земеделските производители, да се вдигна шум? Нямаше такова нещо. А им платихме и по-рано от миналата година, т.е. до края на януари на практика изчистихме тези над 1 милиард плащания, защото тази година те бяха повече, отколкото бяха миналата година, но нямаше никакво напрежение и минаха гладко, тъй като самата ликвидност беше планирана, реализирахме няколко краткосрочни емисии, с които да посрещнем тези плащания, но те бяха в рамките на планираното. И най-важното, в рамките на това, което сме дискутирали с основните пазарни участници, т.е. до момента от наша страна няма никаква изненада към тях. Те знаят с поне два-три месеца напред, като цяло знаят каква ни е стратегията за цялата година и грубите рамки, в които тя се движи, но поне два-три месеца напред знаете конкретиката, какъв период, каква срочност, нали, имат емисиите, колко ще са по големина. Така че непрекъснато, въпреки истеричното говорене на вътрешния пазар наблюдаваме намаляване на доходността по държавните ценни книжа, т.е. пазарът има доверие в способностите на правителството да посреща и да обслужва тези свои задължения. От тази гледна точка към момента не се налага да планираме допълнително емисия на дълг, но е важно в тази ситуация, в която се намираме в момента, малко да се успокоят приказките по отношение на дълга, да не се създава излишна истерия, за да може да се реализира успешна емисия на международните пазари.
За да вземе България по-евтин заем. . .
Да, така е.
. . . с по-ниски лихви. Защото, като разказваш колко си зле непрекъснато. . .
Абсолютно, това дава. . .
. . . и хората викат: ще ви дадем пари, ама с по-висока лихва ще вземете.
. . . основание, нали, на външните инвеститори да поискат по-висока лихва. Като цяло важното е да се знае, че тази ликвидност, защото става въпрос тук за покриване на ликвидни нужди, тази ликвидност е необходима на страната, независимо кое правителство, дори и да има скоро следващо правителство. . .
Това е заради връщането на старите дългове.
Да, заради връщането на старите дългове. Заради връщането на старите дългове трябва да я вземем тази ликвидност и за да не изтегляме цялата тази ликвидност от икономиката на страната, т.е. от банковата система, за да може да оставим банките, тъй като се наблюдава съживяване известно на кредитирането, да им оставим ресурс, с който те да кредитират местната икономика, е необходимо този ресурс да бъде взет отвън.
Увеличаване на данъците?
Не, категорично не би трябвало.
Обаче готвите методика да промените как се събира такса смет, което изглежда справедливо като идея, но много хора щели да започнат да плащат повече, ако например базата е колко вода потребяват. Логиката е да се обвърже не - в момента имаш апартамент в центъра и плащаш пет пъти повече, отколкото ако апартаментът ти е накрая на града, за събиране на една и съща смет, или даже тоя накрая на града може да хвърля повече - логиката е да плащаш за услугата.
Така е.
Но тогава много хора ще останат недоволни, ако се вземе базата например потреблението на вода или пък се продават специални найлонови торбички, които струват нещо.
Да, като цяло вие очертавате възможни варианти на това как да бъде реализирана на практика тази голяма промяна, която е и по-справедлива, тъй като в крайна сметка услугата трябва да е свързана с някаква, с реалната й цена, т.е. наистина колкото смет се извозва, толкова да бъде заплащана.
Трети вариант на човек да се плаща, а не на жилище, защото един човек може да живее в 200 квадрата апартамент. . .
Така е, абсолютно.
. . . но да е сам и да хвърля по една малка торбичка боклук.
Той е близък до този вариант, в който реално се плаща за това колко малка торбичка наистина изхвърля.
Според вас реалистично ли е от 1 януари следващата година системата да се промени, при положение че става дума за огромно политическо решение?
Така е, трябва да има воля да бъде взето това политическо решение. Разбира се, разговорите по самата методика и по влиянието й върху хората, върху бизнеса продължават, т.е. нямаме предрешено действие, което да кажем твърдо спираме до тук, напротив.
Кога трябва да се вземе решението за това?
Ами колкото по-бързо се вземе, толкова по-добре.
Не, става дума дали вие ще го. . . честно казано, вие не знаете във вторник дали ще сте в оставка или не, нали, но. . .
Не, ние дори и да сме в оставка, ние продължаваме да си вършим работата.
Смятате ли това да стане следващите дни още, да го предложите. . .
Ами, смятам. . .
. . . или ще оставите на следващо правителство?
Продължаваме дискусиите и тогава, когато стигнем до някакво разбирателство, веднага ще го предложим.
Трябва ли промени и в закона да се правят за това или само с наредбата ще стане?
То си върви със Закона за местните данъци и такси, това е комплексен процес, в който променяме, така или иначе като програма законодателна беше предвидено да се променя този закон, така че двете неща вървят заедно.
Изглежда, че има политическо съгласие парламентът да поработи малко по определени приоритети. Във вашата сфера има ли нещо, което е важно преди България да остане без парламент за няколко месеца, да бъде прието от настоящия?
Има.
Нещо важно.
Това е законът, мога да посоча като пример Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Това изглежда, да, може да изглежда. . . това е и препоръка, между другото, на Международния валутен фонд. В прессъобщението те изрично. . .
Законът за?
Фискалния съвет и автоматични корективни механизми. Ако наистина претендираме, че сме дисциплинирани, трябва да се постигне съгласие в парламента този закон да мине, тъй като той наистина разглежда една ситуация, в която външните оценки казват - имате проблеми с бюджета. Биха могли тези проблеми да ви доведат до трайно отклонение от фискалните цели, тогава предприемете необходимите действия. Ето това е дисциплина и неслучайно. . .
Кой ще влиза в този фискален съвет?
. . . неслучайно сме го предложили. Там има изисквания, които са насочени към хора, които имат добър професионален опит, които са независими от последната власт, изрично е посочено това, т.е. нямам право аз да кажа. Моят спасителен изход е да престана да бъда от утре финансов министър и да оглавя закона за фискален съвет, защото много разбирам. Не, това изрично е посочено, че е невъзможно, така че това са хора, които са се доказали последните години. . .
Имате ли финансисти?
. . . абсолютно, които трябва да имат експертизата да правят оценка и да казват смятаме бюджета за реалистичен и за нереалистичен.
Тази работа не може ли да я свърши следващият парламент? Защо пък толкова. . .
Може да свърши самия избор, но е хубаво в този парламент, това е изискване, което ни е поставено и в което на практика вече сме в нарушение на европейски правила, т.е. трябвало е да го приемем.
А, може да се стигне до санкции.
Може да се стигне до санкции евентуално. Трябва да го приемем колкото можем по-бързо. А дали изборът ще се извърши сега на членовете или няма да се извърши сега не е толкова важно. Важна е втората част от закона, т.е. че има механизъм вече, който ясно е разписан и който казва: ако наистина се материализират някакви рискове фискални, сериозни, към момента оценките на всички не сочат това, на всички и международни авторитети, и т.н., не сочат, че това ще се реализира, но ако случайно някога се достигне до подобно отклонение, предприемете действия навреме. Тоест коригирайте си фискалната стратегия, така че това да не се случи. Това ще действа дисциплиниращо занапред.
Една анкета на Българската търговско-промишлена палата, огласена вчера, казва, че българският бизнес се опасява от застой в работата на администрацията. Фирмите са притеснени, че въпросите им няма да бъдат решавани бързо и компетентно от институциите в предизборния и следизборния период. Имат ли основание?
Според мен имат основание, но категорично по отношение на. . .
Именно вашите администрации вече на уволнение държат ли се?
Не, това щях да кажа. Имат основание до някаква степен, до такава, която, примерно, им се издават разрешителни. Знаете, че там времето е много. Положихме усилия да намалим наистина административната тежест, с някои режими успяхме, с някои все още не. Имат подобно основание. Но категорично по отношение на приходните администрации смятам, че през последната година диалогът, който се установи с бизнеса, и нормалните отношения, и връщането навреме на приходите, които им се полагат, т.е. на парите, които им се полагат, на бизнеса, това им позволи да си планират по-добре самата бизнес стратегия и да действат напред. Така че не смятам, че по отношение на НАП и Агенция "Митници" ще има някакво отпускане.
Защо не беше оценена според вас финансовата политика на правителството на миналите евроизбори? Впрочем това са оценки, които дава водещата управляваща партия, мандатоносителят, че вие сте направили много, обаче хората не са го видели.
Аз избягвам да се впускам в чисто политическо говорене, този въпрос е по-скоро в политическия спектър. Така че. . .
А международните рейтинги видяха ли го? Честно е, между другото, да кажем, че правим в петък вечер този запис, за да не звучи неадекватно в събота сутрин, когато ще го излъчим, а примерно има появили се нови рейтинги. Те се очакват впрочем.
Да, днес се очакват всъщност.
Петък вечер да се обявят.
Петък. Днес се очаква. ..
Какво очаквате?
. . . Стандарт енд Пуърс да обяви своя рейтинг. Ами аз не искам да предрешавам тяхното действие и тяхното решение, но като цяло те още предния път, в края на миналата година казаха: ако политическата нестабилност продължи, ние ще намалим кредитния рейтинг. Така че рисковете за това да бъде намален кредитният рейтинг поради политическата нестабилност, сега са даже по-високи, отколкото бяха в края на миналата година. Така че е възможно да има и подобно негативно решение на Стандарт енд Пуърс", те по принцип са консервативна рейтингова агенция. Знаете, че намалиха дори кредитния рейтинг на Съединените американски щати. Така че бихме могли евентуално да очакваме и подобно решение, но те ясно го заявиха: ако продължава политическата нестабилност, това забавя някои реформи и може да се отрази негативно на икономическото развитие. Към момента нямаме негативно отражение върху икономическото развитие, категорично. Напротив, ако гледаме бизнес климат, потребителско доверие, самият растеж на потреблението, инвестициите, говорят, че точно обратното се случва. Бизнес средата се подобрява, започва да се инвестира, почват да се създават нови работни места, което увеличава потреблението на хората и оттам брутният вътрешен продукт расте. Тоест икономическо влияние в момента на политическата нестабилност няма, но за всички е видно, че има политическа нестабилност, което може да доведе до подобно решение.
Вие участвате в Консултативния съвет за национална сигурност.
Да.
Не се лъжа, един от участниците сте. Ако ви попитат политиците коя дата от гледна точка на министъра на финансите, от прагматична гледна точка е най-добра за избори в България, след като сме се разбрали, че ще има избори, вие коя дата виждате? Те включиха бюджета впрочем като аргумент по-напред, по-назад да бъдат изборите.
Както ви казах, аз разглеждам. . . продължавам да разглеждам моето участие и на консултативния съвет по-скоро от експертна гледна точка, т.е. да предоставя необходимата информация.
Да, аз ви питам експертно. Бюджета вие го пишете вече, нали в Министерството на финансите вече се работи.
Да, той, бюджетът, може да се каже до голяма степен, че бюджетът за следващата година в основната му рамка е написан, тъй като ние приехме много важен документ - средносрочната бюджетна прогноза, която на практика така е организирана в момента, че разходните тавани на министерствата, т.е. това, което те могат да похарчат за следващата година, вече са разписани. Тоест на практика един бюджет има.
Едно следващо правителство може ли коренно да промени това?
Разбира се, че може да го промени.
Ами не е ли тогава по-логична идеята за много бързи избори, за да може, ако идва някой с друг акъл, народът го избере, направи се коалиция. . .
Така е да, винаги е така. Колкото по-бързо се реши ситуацията с политическа нестабилност, има логика, нали, логиката говори, че това е по-добре, тъй като ще остави повече време за правенето на нов бюджет. Но трябва да имаме предвид и друго, което за съжаление започва да тежи и в малко по-дълъг период. Тоест едно негативно решение на рейтинговите агенции, тъй като те са ориентирани и за в бъдеще, включва не само текущата политическа ситуация, но включва и визията им доколко бързо може да бъде разрешен на тази политическа нестабилност наистина да се тръгне напред. Като цяло към момента те нямат такава визия, дори и базирайки се на последните резултати. Тоест за съжаление тази политическа нестабилност най-вероятно, ако имаме понижение на рейтинга, включва и един период занапред. Така че от тази гледна точка. . . и това се подсилва и от самото истерично говорене, на което станахме свидетели, и преекспонирането на проблемите. Между другото, дори да бъде намален рейтингът, аз не очаквам в самото съобщение, ако това се случи на рейтинговата агенция, да бъдат споменати, да бъде споменато с лошо фискалната ситуация и фискалните параметри да бъдат споменати. Тоест аз очаквам там да бъде подчертано, че имаме нисък дълг, че имаме дефицит, който е в нормални граници, адекватен, но че основният проблем си е политическата нестабилност. Наистина аз неслучайно и в едно телевизионно участие, което беше, ако не се лъжа, миналата седмица, казах: Обръщам се към политиците с молбата по-бързо да се вземе решението, каквото и да е то. Тъй като това правителство би могло да работи и още, би могло да свърши полезни неща, които вършеше последната година за България, и още, ако има хоризонт, но ако няма хоризонт, разберете се по-бързо, за да може да се тръгне напред и да се отпуши по някакъв начин цялата система.
