Иракската държава се намира на ръба на териториалния колапс. Решението за излизане от тази ситуация не е само в ръцете на иракското правителство, но и на ключовите международни играчи. Тежката криза може да има сериозни регионални измерения.
През последните 4 години държавата в Ирак спря да функционира. Връзката между правителството и сунитската общност се прекъсна, което доведе до допълнително повишаване на напрежението между двете страни. Към целия този проблем се добави и факта, че в Сирия кризата се задълбочи и радикализира, за което експерти предупреждаваха отдавна. За съжаление международната общност не пожела да възприеме, че отсъствието на подкрепа за светската опозиция (не става дума само за оръжия, но и да бъде подкрепа политически) ще доведе до радикализация на опозиционните елементи. Това се случи и в момента наблюдаваме преливане на конфликта към Ирак.
Притеснителното е, че в момента наблюдаваме колапс и невъзможност на силите за сигурност да се справят със ситуацията. Експертната общност предупреждаваше отдавна, че опасността в Ирак е реална. Навлизането на радикални елементи в Ирак се случва отдавна. Но тук трябва да се подчертае, че не става дума само за радикални елементи. По никакъв начин не може да се говори само за чиста форма на тероризъм, представена само от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Левант). Ако гледаме в числа, те представляват едва 20% от масата, която води военни действия срещу правителството и армията. Останалата част са военизирани структури, които представляват интересите на бившите баасисти и на бивши офицери на армията на Саддам Хюсеин, племенни структури и въобще цялата маса от недоволни сунитски елементи, изпитващи едно огромно нежелание това нещо да продължи. Световните медии много избързаха да обявят, че това е дело на ИДИЛ. Последната разполага с няколко хиляди души и тя не може да покрие такава огромна територия. Говорим за движение, което придобива масовост с напредването на военните действия. То е подкрепено и черпи сили от сунитското население, което беше маргинализирано до крайна степен в рамките на 8-те години управление на Нури ал Малики. Сега по един доста деструктивен начин бившите баасисти и бившите офицери от армията на Саддам си играят с неговата сантименталност. Ние имаме няколко фактора, не е само ИДИЛ: имаш бившите офицери, племенните структури и обикновеното население. Правят се усилия цялото това нещо да бъде обединено в едно с общо командване.
Държавата се намира в колапс не само от гледна точка на силите за сигурност, но и институционално. Федералният съд вече няколко седмици не е в състояние да се събере и да обяви официално резултатите от изборите. Все още няма официални резултати, което от юридическа гледна точка дава възможност на настоящия премиер Нури ал Малики да използва създалото се положение в своя полза. Очаква се парламентът да започне да функционира до няколко дни. Исканията за извънредно положение беше бламирано на практика, защото не се събра кворум. Виждаме един нагледен пример за отказа на управляващите в Ирак, тук не става дума само за правителството, а за целия политически елит, реално да насочи вниманието си към проблемите на собствената си държава. Това, съчетано с кризата в регионален мащаб, създадоха условия за настоящата криза.
В момента има поне 500 000 бежанци, които напускат сунитските провинции. Това е хуманитарна криза, която международните организации, включително ООН, се опитват да разрешат по най-добрия начин. Представителите на световната организация са вече в Ербил, където преговарят с кюрдското ръководство за създаването на още бежански лагери. Моментът е решаващ, ако не се предприемат мерки ние сме изправени пред реалната опасност не само да изгубим Ирак, а въобще да повлечем целия регион в една бездна, на която не се вижда дъното.
Международната общност трябва да бъде изключително внимателна, изключително концентрирана върху случващото се. Трябва категорично да се избягват резки заключения и да се окаже подкрепа на ООН, да се разбере какво говори световната организация. В същото време да се ангажират регионалните и международни фактори, които имат интерес и политика в региона, за да преодолеем кризата. Ако Ирак падне, няма да падне само той. Кризата ще се разпространи и към други държави. А да не забравяме, че най-изложените на риск страни от региона са ключови съюзници на други световни сили. Трябва да се гледа разумно, защото ситуацията е изключително лоша. Ирак е заплашен от разделение и съдбата на Багдад не е ясна.
Източник: БГНЕС
