Откога се използва солта в готварството?
Солта е много важен фактор в развитието на човешката цивилизация. Само че не заради вкусовите си качества. В друго нещо се крие огромната роля на солта. Тя е най-добрия и древен способ за съхранение на храна. Днес ние удължаваме срока на годност на хранителните продукти, като ги подлагаме на някаква химическа обработка, от която после сами се плашим. Или пък ги държим в хладилник. Ниските температури вършат добра работа, но какво се случва в сезоните, когато температурите се повишават? Храната се разваля. Това пречи да се трупат запаси, да се пътува, храненето става сезонно и осигуряването му заема много повече време.
Как точно е било забелязано, че солта е добър консерватор, не е напълно ясно. Има различни теории и точно, защото са теории, може би е излишно да се впускаме в подробности. Така или иначе, още от 6 000 години преди Христа датират първите солници. Те са в Азия, макар че ние тук на Балканите имаме голям спор, кои солници са най-стари в Европа - нашите, гръцките или румънските. Говорим за времена, когато всъщност е нямало все още нито българи, нито гърци, още по-малко пък румънци. Но географски днес си мерим възрастта на солниците. Каквото и да измислим обаче най-старите европейски солници са тук по две причини. Имаме море, имаме и високи температури, които позволяват изпарението на водата. Добивът на морска сол е много по-лесен и удобен от добива на каменна сол. Така че морските царства са били с едни гърди напред, а качествата на морската сол много по-добри.
Няма смисъл да обсъждаме добре познатия факт, че солта е разменна монета в древния свят и е едно от най-големите и добре пазени богатства. Войни са се водили, империи са се развивали и после са загивали все заради солта. Тук обаче имахме по-скоро кулинарен въпрос, отколкото строго исторически. Човешкият организъм има нужда от сол, но тя се съдържа в месото и зеленчуците, които поглъща. Така че допълнително солене не се налага реално. При балансирано меню, допълнителното солене е напълно излишно. Кулинарното изкуство обаче открива подправките изключително рано, като един от способите да направи храната по-приемлива.
Със солта нещата стоят малко по-особено. Умишленото солене на храната, за да е по-вкусна, е по-ново от използването и за консервиране. Консервираните продукти, най-вече месо, са по-солени от нормалното. Ето как човекът постепенно развива вкус към допълнителна сол. Имайте предвид обаче, че солта е толкова скъп продукт, че не може да си я позволят всички. Поради тази причина соленето, като масова готварска практика, е сравнително късен феномен и е демонстрация на класа, на обществено положение. Рим играе важна роля в разпространението на солта в кулинарията. Оттам е практиката да се солят например зеленчуците. Всъщност думата салата идва от сол, означава посолено нещо. В Рим са яли зеленчуковите листа задължително със сол. А римската армия е била много сериозен доставчик на сол, оттам салариум е в основата на думата
salary - заплата на английски.
И така солта се е използвала в съхранението на продукти от късния неолит, но се разпространява през бронзовата ера. Умишлено попада в менюто на хората и хората постепенно развиват вкус за нея. Останалото е свързано с блудкави зеленчуци и безвкусни чорби, които стават ядивни само след ръсене на сол.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
