Поредният сериозен съдийски гаф, този път на полуфинал в Лига Европа, отново ни накара да се замислим защо отговорните футболни органи в света се правят на разсеяни по въпроса с въвеждането на видео-технологиите.
Снощи словенският съдия Скомина и неговите петима помощници станаха за резил. Гол от двойна засада за Севиля срещу Валенсия. Да беше тънка ситуация, а то втората засада в едно и също положение бе от порядъка на 2-3 метра. Смешно, та чак жалко!
Оттам-насетне реферите продължиха с гафовете – неотсъдена дузпа, неотсъден корнер, вдигане на картони, когато не трябва, и непоказването им, когато трябва. Но онзи, първият гол на Севиля, е просто обида за футболното съдийство.
Как е възможно, първо, на полуфинал във втория по сила турнир да се назначават словенски съдии? Може ли да се сравни темпото и ритъмът на игра в тяхното скромно вътрешно първенство с футбола на това ниво?!
Щом ФИФА и УЕФА продължават да се правят на ощипани, значи те не искат да има честно съдийство. Желаят зорлем да се говори за футбол, да се водят спорове по всички точки на планетата, вследствие на грозни съдийски гафове. Може би защото няма лоша реклама... И защото държат да контролират развоя на мачовете.
Другото предположение е, че искат да продължат да „захранват“ съдийското съсловие с повишаването на броя на служителите му на терена. И какво от това, че има пети и шести рефери...
Измежду главния, страничния и този на аутлинията как никой не видя гигантската засада на Севиля – Валенсия? Но то да беше само този мач, да махнем с ръка и да го подминем.
С въвеждането на технология на голлинията Блатер, Платини и компания се опитват да ни измият очите – видите ли, нещо се прави. Вятър и мъгла! На 100 мача в един да се стигне до спорен момент относно това дали топката е преминала голлинията. Докато неправилно отсъдени дузпи и засади, има по няколко във всеки двубой.
