Оля Стоянова: Ако отделим само един ден на книгите, всичко е загубено
Оля Стоянова: Ако отделим само един ден на книгите, всичко е загубено / снимка: sxc.hu
Оля Стоянова: Ако отделим само един ден на книгите, всичко е загубено
71947
Оля Стоянова: Ако отделим само един ден на книгите, всичко е загубено
  • Оля Стоянова: Ако отделим само един ден на книгите, всичко е загубено

Книгите са част от делника ни и не би трябвало да им отделяме само един ден, като повод за празник, каза в ефира на Дарик писателят и журналист Оля Стоянова.

В Световния ден на книгата и авторското право тя коментира, че няма рецепта за добрия вкус - критерий днес е пазарът, като в големия обем заглавия потъвали и много добри книги.

Преди три години театърът изкушава Оля Стоянова, днес една от пиесите й - "Покана за вечеря" е номинирана за "Аскеер" за съвременна българска драматургия.

„Книгите не би трябвало да са повод за празник, защото означава, че един ден, ако празнуваме и отделим на книгите, всичко е обречено и загубено. По-скоро те са част от делника и това е много отдавна. Около мен всички хора четат и някак си като се заговори сред хората, прочели по половин книга на година, ми изглежда невероятно", коментира Стоянова.

По думите й бедни години е имало много и винаги се е чело. „Или може би просто четенето винаги е било приоритет на част от хората. Просто някак си се размиха нещата. Все едно ходим в подвижни пясъци и понятията дори за качествено се промениха", каза още тя.

Според нея рецепта за добрия вкус няма и никога не е имало. За вкуса не може да носим отговорност, допълни тя. По думите й липсата на вкус също е вкус.

„Сега критерий се явява пазарът. Истината е, че потъват много неща. Да приемем, че част от тях не са добри, но в същото време съм абсолютно убедена, че потъват неща, които би трябвало да имат повече живот. Много ме е яд, когато видя хубава книга, която просто е потънала и не е имала своя шанс. Мисля си колко от тези книги, които събираме, след това ще бъдат отворени втори път. Столична библиотека е пълна с дарение. Преди не са се подарявали толкова често книги. Мисля, че нещата трябва да се случват леко, някак си да не се насилват", заяви Оля.

„Познавам много писатели, които са си превърнали в кауза да пишат на всяка цена. Обикновено те нито са добри писатели, нито живеят щастливо. Има нещо по-голямо от писането и това е самият живот. Писането е след това. Не може писането да ти е смисълът, то дава смисъл, но не е смисълът", допълни Стоянова.