Заключени отделения на болници отчитат настанени в тях пациенти, джипита продават неизползвани направления на специалисти, а лекари напускат районни здравни каси, за да работят в болници и да ги отчитат пред Националната здравна каса. Това са само част от констатациите, направени след внезапни проверки на болници от страна на Здравната каса. 37 лечебни заведения са били проверени за това дали отчитат повече пациенти от реалното в навечерието на великденските празници. Оказва се, че 38% от тях го правят, съобщи директорът на финансовата институция д-р Румяна Тодорова. Непосредствено преди почивните дни пациентите са изписвани масово от болниците, а други пък били настанявани по скъпи клинични пътеки, без да има необходимост. Около 1,5 млн. лева са средствата, които касата ще си спести и няма да изплати на болниците за първото тримесечие от годината, защото проверките доказали, че това са изкуствено отчетени пари.
В очното отделение на габровската болница при пет легла, били регистрирани седем пациенти, а при проверка на място се установява, че отделението е празно. В дупнишката болница пък са приемани пациенти с кардиална астма сякаш е настъпила епидемия. Здравноосигурени жени били настанявани в болници за рискова бременност, но всъщност нито им е измерено кръвно налягане, нито им е вземана кръв. Това са част от примерите, с които се сблъскали експерти от Здравната каса по време на извънредни проверки на болници в цялата страна, уточни д-р Румяна Тодорова.
„Между другото ми се обадиха, че имаме екип в Кюстендил на проверка, в една от болниците за рехабилитация. Масово на пациентите, които лежат по клинична пътека, им се иска да доплащат за стая и да си купуват лекарството. За съжаление всички пациенти, обаче, са се подписали в декларациите, че са съгласни да си ги платят тези пари, но след това пред нашия екип са се оплаквали, че са им поискали по 80 лева за стая. Това са т.нар ВИП стаи, в които те не намират нищо ВИП", обясни д.р Тодорова.
Липса на хигиена е основното оплакване по отношение на качеството на лечение от страна на пациенти. Оказва се, че хигиената е проблем за повечето държавни и общински болници.
„Един от основните проблеми - това е, че голяма част от пациентите, които се хоспитализират, се хоспитализират по спешност. Дори в една от областните болници ми казаха, че пациентите, които влизат при тях по спешност, са около 80%. Когато обаче се съпоставят оплакванията на пациента с изследванията, които се правят, се оказва, че съвсем не е спешен. С остри и изострена хронична недостатъчност, където до 12-ия час трябва да се направи ехокардиография, кардиографията се прави на 48-ия час и след това", допълни още д-р Румяна Тодорова.
Друг начин за присвояване на повече средства от страна на болниците е бил при настаняване на пациенти с едно основно и няколко съпътстващи заболявания. Съпътстващите никога не се лекували при постъпването на болния, за да може примерно след месец той да бъди приет пак, но вече по друга клинична пътека. От своя страна специалистите от институцията ще продължат да проверяват болниците на случаен принцип и без да уточняват кога.
