Разбираме въпроса, само дето не разбираме, защо религиите да са чак толкова различни. Всъщност между юдаизма, християнството и исляма има отчетлива връзка и никой не се опитва да я скрие. Това води до някои общи практики, а сега ще видим дали шапчиците са сред тях.
Еврейските шапчици се наричат кипа на иврит. А на идиш е ярмулке или ярмулка, което е преработка на арамейското-страх от краля, тоест от бога. И до днес има богословски спорове в Израел, в кои случаи трябва да се носи кипата - винаги или само по време на молитва, тъй като по еврейските закони човек трябва да покрива главата си по време на молитва с кипа, а извън синагогата да носи друга шапка. Всъщност различни видове кипа, някои от тях, например юномитите, са доста близки до мюсюлманските куфи от Северна Африка или такия в целия арабски свят. Това отново са шапчици за молитва, но носенето им може и да е извън джамиите.
Шапчиците, които носят папите и кардиналите много напомнят традиционните еврейски, но се наричат неофициално цукето, тоест тиквичка, защото напомнят дънцето на тиквичка. Иначе официално на латински се наричат солидео - само бог. Сравнете ярмулка - страх от краля и солидео. Между ярмулката и цукетото няма особена разлика, нито на външен вид, нито в предназначението, тъй като и двете опират до Стария завет, където изрично се казва свещениците да покриват главите си по време на служба. Мюсюлманските куфи имат абсолютно същите корени. Ето как обредните религиозни шапчици са всъщност едно и също в трите религии.
Сега обаче остава въпроса, защо е необходимо да се носи покритие на главата при молитва, какво изразява? Изразява смирение, уважение към бога, който винаги е над теб. В Талмуда се казва: Покривайте главата си, за да бъде с вас страхът от небесата. Оттам нататък обаче всичко е въпрос на халахически интерпретации. Твърде е възможно коренът на тази практика да датира от Египет, когато евреите просто са се отличавали по този начин от останалите по време на служба. Но не е съвсем сигурно.
Съществува и практическа теория, която казва, че по този начин главата е била предпазвана от ярките лъчи на пустинното слънце. Възможно е да има общо и с древния ритуал на покриване на главата при скръб, при страдание. И до днес у нас съществува израза "да си посипеш главата с пепел", тоест да я покриеш с нещо. Вече няколко пъти сме говорили за задължителното еврейско, а и мюсюлманско смирение пред Всевишния. В този случай носенето на шапчица изразява уважението, страхът да се изправиш пред него формално непокрит. Формално предпазване от силата му.
Така или иначе кипата, куфито или цукето в някакъв смисъл са едно и също. Но годините са ги направили с диференцирана обредна стойност и никой представител на тези различни религии няма да види в шапчицата на друговереца нещо общо.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
