За страстната седмица
За страстната седмица / Дарик Враца

Великден е предшестван от страстната седмица, наречена още Велика. На велики понеделник се прави голямото великденско чистене, като сметта се изгаря.

На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".

Според народните вярвания на велика сряда и велики четвъртък не се работи женска работа. в четвъртък единственото, което се прави е да се боядисат яйцата. Първото боядисано трябва да червено, вярва се че то предпазва от зли сили. С него стопанката прави кръстен знак по челцата на децата, а после и на всички останали.

На велики петък /разпети петък/ също не се работи. Месят се обредните хлябове и козунаците. Тези, които не са успели да боядисат яйца в четвъртък могат да го направят и в събота, а вече боядисаните могат да се изрисуват със шарки, които символизират  здраве, любов, радост. От разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо.

В полунощ в събота срещу неделя, е същинският Великден. Хората се поздравяват с „Христос возкресе! – Во истина возкресе!“ и си пожелават здраве и щастие. Запалената в църквата свещ се донася в къщи мълчешком.

 

В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. Чието остане здраво – ще е здрав цялата година и ще му върви.