Проф. Гайдарски: Всеки според възможностите си трябва да се осигурява за здраве
Проф. Гайдарски: Всеки според възможностите си трябва да се осигурява за здраве / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Държавата трябва да накара всички държавни служители да си плащат здравните осигуровки, като покрива и пълната вноска за децата. Това коментира в интервю за Дарик бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски. Той посочи, че очевидно има сериозен проблем, за да се стигне до последните решения - здравната каса да мине практически на ръчно управление и да следи месец за месец разходите на болниците. Проф. Гайдарски прогнозира обаче, че вероятно този подход ще бъде въведен временно за няколко месеца:

Какво е положението при вас? Започнахте ли да връщате пациенти, дошли за операция, само защото миналия месец са били по-малко като брой и от касата може да не ви платят за повече операции? Така провокативно да попитам за този нов метод, по който касата поема на ръчно управление болниците?

Трябва да ви кажа, че засега не се чувства това решение на касата, защото няма такъв случай. Първо, не сме върнали засега нито един болен. Вие знаете, че аз работя в болница "Токуда". Не се чувства някакво напрежение сред лекарите, работим съвсем нормално. И това, което хората се опасяват, че ще започнем да връщаме болни, не се е случило, а и не вярвам да се случи в бъдеще. Нали си представяте как ще стане тази работа. Примерно получаваме определено количество пари, сума, която например изразходваме в един от месеците, а в следващия месец ни казват: ами вие сте изхарчили толкова, колкото и за предния месец. И дотук.

Правите списък на чакащите.

Списък на чакащите има в целия свят. Така наречените уейтинг лист. Това го има, обаче поне за България досега не е съществувал такъв лист на чакащите. Има в някои по-натоварени клиники, но това не е характерно за българското здравеопазване досега. А оттук нататък може би ще стане и нещо, както и на запад. Ние нали се стремим към запада. Всичко, което се прави там искаме да го направим и ние.

И добро и лошо?

Само че ние май възприехме всичко, което е лошо оттам, а доброто, което е, не го възприемаме.

Все пак, отстрани като гледате този ход на Здравната каса и на властта, да се мине на вид ръчно управление месец за месец, дали ще успее да стабилизира системата?

Нали знаете, в космоса, когато летят космонавтите или самолетите, кога се взема на ръчно управление даден трафик на самолети. Когато има нещо тежко, нещо непоправимо, което трябва да се вземе действително на ръчно управление. За да стигнем до ръчно управление, ясно е, че нещата не вървят добре. И Касата да се реши на такъв риск, защото това е все пак едно рисковано предложение. Ясно е, че нещата не вървят добре и затова най-вероятно ще бъде нещо като опит. Примерно месец, два, три, пък ще се види след това.

Да се пробва как върви потокът на средствата?

Да, защото действително се харчат много пари. Когато аз бях министър, касата разполагаше с половината от тези средства и стигаха. Сега почти двойно са увеличени парите за Касата, и въпреки това парите не стигат. Значи има нещо, което трябва да бъде казано какво е.

Казвате, че малко контрол не е излишен?

Не малко, а доста строг контрол трябва да има, за да могат тези пари, с които разполага касата, да бъдат достатъчни за болничните заведения.

Парите никого няма да стигнат, говорили ли сме за това, макар че има недостиг на средства в здравеопазването. Но всъщност от години говорим за основния проблем - липсата на правила, на ясен контрол, на ясна визия какво и къде да отива от тези средства.

Аз мисля, че касата си разполага с достатъчен брой хора, които да могат да контролират финансовите ресурси, които постъпват и които излизат от касата. Но въпросът е, че в болничните заведения нещо става. Освен това се нароиха много болници и продължават да се откриват нови здравни заведения, по незнайни причини. И някои смятат, че с направата на едно болнично заведение ще спечелят много пари и хората се заблуждават. Те не знаят, че както настъпи един такъв хаос в здравеопазването, нещата ще се объркат още повече. И днес има в един от вестниците, четох една статия, там изглежда, че журналистът е стигнал до някои неща. Закриват се клиники, частни клиники най-вече, частни ДКЦ-та, медицински центрове и така нататък. Той тук говори вече, че настъпва действително един хаос в системата.

Закриват се, защо? Защото са усетили, че не тече от там много?

Защото някои смятат, че като открият болницата, ще има голяма печалба, печалбарска сметка и там могат да паднат много пари и така нататък.

Интересно е обаче, че се откриват все такива клиники и звена, които са по-скъпоструващите пътеки основно. И се търси оттам да се използва ресурс.

Това е естествено, защото ако се разкриват пътеки, по които няма печалба, ясно е, че там вече загубата ще е за тези, които откриват тези болници и ще бъде голяма. И затова там, където има по-скъпи пътеки, естествено е да бъдат насочени основните средства за разкриването на тези болнични заведения.

Не може ли държавата да спре или поне да се опита да регулира този процес, защото наистина се нароиха, особено кардиологични клиники?

Може, разбира се. По мое време ние направихме една здравна карта, която трябваше да реши проблема. Примерно в София има многобройни здравни заведения, няма нужда от никакво строителство, от ново строителство на частни, дори и на държавни заведения. При това положение касата не трябва да плаща на такива заведения, които са направени без разрешение. Но има окръзи, където има нужда от такива здравни заведения. Следователно там би следвало да се търсят начини и средства за построяването на дадено здравно заведение, което да обслужва населението. И тази здравна карта трябваше да бъде приета. Но, за съжаление, идва нова власт, с нови виждания и те решиха, че от тази здравна карта няма нужда. Те казаха: таза здравна карта се изработва централно, а ние какво ще направим. Те решиха да почнат от долу нагоре. Тоест от регионите. Това е така наречената иверсификация. Какво се получи? По същият начин взеха парите от Здравното министерство.

Има тенденции на някои болници към свръх хоспитализации на пациенти, обикновено става въпрос за скъпо платените пътеки. В кардиологията са в пъти надути като че ли цените на пътеките, за сметка на други, доста подценени.

Тук не става въпрос за надуване на пътеките, а просто при разпределянето на средствата, това не е отсега, това е от самото начало, пътеките за кардиологията са по-добре платени. Аз не казвам, че са платени добре, както е например на запад.

Несравнимо е.

Ние не сравняваме със западните плащания за определени функции и определени манипулации в сърдечната област. Но в сравнение с това, което се дава за другите пътеки, например в областта на хирургията - коремната хирургия, гръдната, неврохирургията и така нататък. Това е нещо, което е много обидно, защото една манипулация, не говорим за операция в кардиологията, струва 4 000 лева, а най-скъпата операция в корема, която струва от 50 до 60 000 евра, на запад във всяка една болница ако се отиде може да се проверят например тези операции. Аз давам винаги този пример, защото това е най-ясно. Примерно операция на черен дроб, на панкреас. Там операция под 40-50 000 евра няма никой да ви вземе, да ви погледне. А при нас е 4 000 лева. З 000 и няколко лева е операция на черен дроб, 4 500 лева е операция на панкреас. Това е просто обида.

Под цената на една коронарография?

Под цената на една коронарография, която трае примерно 20, 30 или повече минути и онази операция трае 5, 6 часа, а и повече. И освен това, след коронарографията може да се тръгне на другия ден, а тези болни остават при нас със седмици и консумират страхотно много средства. Ето, виждате разликата. Това е обидно.

Аз имам и реплика срещу свръхупотребата на тези процедури, защото чудесно е да си тръгват хората на следващия ден след коронарография, стига да има нужда от нея. Защото медицината не трябва да вреди в името на търговската цел, за което сме говорили не веднъж. Защото по този начин клиниките прибират просото средства, което за жалост се задълбочи като проблем. И това управление повдигна въпроса за демонополизирането на касата, но и тук темата замря. Нужно ли е на фона на това, че куп неща не се случват и тази тема да бъде повдигана на нов глас?

Аз съм изключителен привърженик на демонополизацията на касата още преди да бъда министър. Обаче, когато станах министър и видях каква е ситуацията, точно обратното започнах - абсолютно против демонополизацията. Защото при днешните условия, при тази възможност, която се отвори тогава, ние какво искахме - да демонополизираме касата, ама в такъв смисъл - разделяме парите. Примерно правим 5 каси или 4 и просото даваме на едните 400 милиона, на другите 500 милиона, като условието беше, че всяка една от тези каси трябваше да набере определен брой болни.

Както беше с пенсионните фондове?

Да, както беше с пенсионните фондове. И което се оказа абсолютна глупост. При това положение вече, когато човек вижда каква е ситуацията - просто да бъдат разпределени парите, тоест всяка една каса да може след това да си назначи отделен административен персонал, да започнат да работят по отделно.

Ние при една каса и една система не можем да се оправим.

Точно така. При тази ситуация щеше да се получи едно действително разграбване на парите от касата и никакво подобрение. Ако имаше такава възможност, както на запад са направили, те са започнали от обратния път. Били са много каси. Примерно в Германия е имало над 200 каси и след това е започнало окрупняване. И накрая остават няколко каси. А ние искаме обратното - от окрупняването да тръгнем към раздробяване. Хубаво би било, ако например здравните фондове, които по мое време бяха 15, сега не знам колко са, бяха направили определени средства и тогава да се подпомогнат, те да наберат достатъчен брой болни и пациенти. И тогава можеше да стане демонополизацията. Но те разполагаха тогава с някакви дребни суми от порядъка едното дружество с 1 милион, друго с 5 милиона. С толкова малко пари здравеопазване не се прави. И за това категорично тогава се противопоставихме на демонополизацията.

Тази история обаче с неосигурените здравно българи се оказва все по-задълбочаващ се проблем. Стигнахме до там, че здравният министър дори заговори за това да се изплаща всичко дължимо от 2 000 година насам, защото в действителност има една категория хора ,които ту влизат в системата, ту излизат, според това имат ли нужда от здравни грижи, а другите се чувстват не такива тарикати да плащат или трайно бедни.

Този проблем е трагичен, защото народът е беден и продължава да обеднява. И ако погледнем от социална гледна точка би следвало на всеки един, който се разболее да му бъде оказана помощ, така, както е записано и в нашата конституция. Обаче се явява вече един друг голям проблем - едни плащат, други не плащат. И какво става тогава. Тези, които плащат, ползват малко пари от здравеопазването, защото не могат да се съберат повече пари. Ако бяха събрани повече пари, тогава всеки ще има възможност да ползва повече средства за здравни нужди. А ние какво правим - от малко хора, събираме малко пари и те трябва да бъдат разпределени на много хора. Ето тук вече няма никаква логика. Затова мисля, че всеки според възможностите си, дори и тези, които са бедни трябва по някакъв начин да влязат в системата. Защото данъци плащаме всички. Никой не пита? За тока, питат ли дали сте социално слаб? За тока, за водата, за всичко, а за здравеопазване не могат.

Въпросът е къде е държавата обаче, тя не е ли виновна, че толкова години отказва да признае, че една категория хора не могат да плащат в действителност и да каже: да, това е проблем, това са n на брой хора и тук е измисляме фонд ли ще е, какво ще е?

Има и още нещо. Държавата трябва да накара всички държавни служители да си плащат. По мое време например за децата се плащаше 0, 5 %. На всички хора удържахме 6%. Тогава така беше, а за децата държавата, понеже тя осигуряваше децата - 0,5 %. Направете сметка, за да видите, че става въпрос за около 20 милиона, годишно се отделяха. А ако отидем например на 6%, отива към 240 милиона. Къде са 20 милиона, къде са 240 милиона? И тогава беше голяма битка и аз успях със сегашния министър-председател, тогава министър на финансите Орешарски, с много големи трудности и битки, вкарахме поне 3% . Поне половината вноска да бъде.

Сега БЛС казва поне на децата държавата да поеме цялата вноска.

Не само на децата, това важи и за военни, и за полиция. Защото на полицаите и на държавните служители държавата също плаща.

Плаща, но ги бави.

Бави ги, ама не плаща точно. Както говорим сега е 8% вече, а все по някакъв начин, някакви пари изчезват. Вярно е, че държавата дава допълнителни средства в края на годината , но те не са достатъчни и не отговарят на онази сума, която би била събрана, ако всички си плащат както трябва да бъде, примерно 8%.

Казвате, че това би било един вид решение поне да стабилизира системата?

Няма да оправи системата, но все пак ще бъде един добър дар, то не е дар, но добра сума в системата на здравеопазването.

Има някакъв протест на колегите ви от кардиологичната болница във Видин, които искат, но не получават лиценз засега. Някой пречи да се развива там кардиология или?

Аз съм в течение на проблема за видинската кардиология, вътре съм в нещата там. Тази кардиологична болница, в която е направено така, че има едни договори, които са в ущърб на самата болница, на държавната болница. И естествено е, че министърката, като принципал на държавната болница, тя не може да се съгласи и да поеме такъв риск, защото това си е риск да поеме такъв договор, който е неизгоден за държавната болница.

А клиниката се помещава там?

Тя се помещава там, използва се една част от детското отделение, което е било и има доста неравноправни клаузи. И ние сме се разбрали. Аз съм говорил лично с проф. Вейков, който е изпълнителен директор на търговската верига. Знаете, че съществува такава верига, той е съгласен да влязат в нови преговори, да се ревизира досегашният договор и тази болница или клиника да остане. Това е едно богатство за този край. Защото помощта на тези тежко клинично болни обикновено трябва да бъде в първите часове - 1,2 часа. А Видин е много далеч, особено лошите пътища до Видин. И си представете един болен да бъде каран от Видин до тук 4,5 часа. Ами той може да умре още по време на транспортирането. И заради това аз съм категоричен тази болница да остане, но с предоговаряне.

Миналата седмица покрай 7 април и Световният ден на здравето беше изнесена една статистика, според която българите дават 6 пъти повече за поддръжка на колата си, отколкото за профилактика на здравето си. Кога ще обърнем тази призма?

Много трудно, защото по времето на социализма, а и след това, разбира се, българинът се е научил да получава здравеопазването без пари. Вие знаете, че по-рано никой не е давал пари за здравеопазване и когато сега се наложи от време на време да бръкне в джоба и да извади някой лев, за да може да компенсира... Особено в частните болници. Държавната болница може да бъде спонсорирана или дадени средства от държавата, от Министерство на здравеопазването, от Министерство на финансите. Но една частна болница не може да си позволи, ако работи с тези ниско платени пътеки, такава болница не може да съществува, тя просто трябва да бъде закрита.

И там се доплаща.

Трябва да се доплаща, разбира се. Разбирате, че съзнанието е това, което българинът трябва да преодолее, че не може да бъде лекуван вечно без пари. Защото ние не сме в ерата на социализма, ние сме в ерата на капитализма.

Щем не щем трябва да го осъзнаем.

Вие казахте, че той е готов да плати за колата, защото тогава и сега винаги се е плащало за колата. Готов е да плати 6 пъти повече за колата си, поддържане и така нататък, даже да отиде на фризьор или за други някакви услуги да плати, но за здравеопазване казва: А, те ми удържат пари. Ето затова въпросът е първо за съзнанието, морала, че не може с толкова малко средства, които имаме в здравеопазването да поддържаме един висок стандарт. Аз съм го казвал това многократно. Не може една Словения с 2 милиона население да има 5 милиарда евро за здравеопазване, а ние със 7 милиона и половина население да имаме примерно пада ни се милиард и половина. Правете сметка.