Какви възможности за трансграничен бизнес и социално-икономическо сътрудничество предлага река Дунав и възползва ли се Северна България достатъчно добре от тях? Как трябва да се развие пътната и водна инфраструктура, за да гарантира устойчиво икономическо развитие на региона и свързаността му с Европа? Информационното бюро на Европейския парламент в България ще потърси отговори на тези въпроси в рамките наекспертна дискусия под надслов „Пътища към Европа", която ще се проведе на 5 април в Русе.
Участници в дискусията, която ще стартира в 11,30 на 5 април в зала „Европа" на Доходното здание на Община Русе, ще бъдат Страхил Карапчански, заместник-кмет по европейско развитие на Община Русе; Елеонора Иванова, председател на УС на Българо-румънска търговско‑промишлена палата; Георги Георгиев, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав и Катя Горанова, изпълнителен директор на Бизнес центъра за подпомагане на малки и средни предприятия. Отправена е покана и до представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Събитието е второто от поредицата регионални дискусии „Европа близо до теб", които Европейският парламент организира съвместно в БНТ. След Русе, важни теми от дневния ред на ЕС в навечерието на евроизборите на 25 май ще бъдат дискутирани и в Благоевград (11 април, 10,00-12,00 ч) и Варна (23 април, 10,00-12,00 ч.). Поредицата се излъчва на живо по БНТ 2. По време на дискусията публиката ще може да задава въпроси към експертите и в Twitter с хаштаг #ЕСБлизо. Модератори ще бъдат журналистите от БНТ Марин Маринов и Радина Костадинова.
Подробности и регистрация за всяка от дискусиите ще можете да намирате на europarl.bg.
ЕП даде зелена светлина на новия финансов Инструмент за свързаност в Европа
През ноември 2013 г. европейските депутати се споразумяха със Съвета за параметрите на новия Инструмент за свързаност в Европа, чиято цел е да ускори финансирането за завършване на ключови трансевропейски проекти в областта на транспортните, енергийните и телекомуникационни мрежи. Парламентът одобри и насоки за изграждане на Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T).
Инструментът за свързаност в Европа разполага с бюджет от близо 29,3 млрд. евро за периода 2014-2020 г. Той трябва да ускори процеса по завършване на трансевропейските мрежи и да спомогне за увеличаване на финансирането както от публичния, така и от страна на частния сектор.
Инструментът е част от Механизма за свързаност в Европа (МСЕ)
МСЕ еплан за инвестиции в размер на 50 милиарда евро за финансиране на усъвършенстването на европейската транспортна, енергийна и цифрова мрежи. МСЕ е една от ключовите инициативи, предложени от Комисията в рамките на пакета от мерки, насочени към устойчив икономически растеж и разкриване на работни места.
„За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да стимулира създаването на работни места в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020", Съюзът се нуждае от модерна и високоефективна инфраструктура, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови региони, в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Тези връзки следва да спомогнат за подобряването на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване, както и да допринесат за постигането на по-конкурентоспособна социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата", се посочва в законодателната резолюция на ЕП за създаване на МСЕ.
Призиви за незабавно изпълнение на Дунавската стратегия
Депутатите са на мнение, че „Стратегията на ЕС за Дунавския регион" е уникален шанс за засилване на международното сътрудничество и за подпомагане на устойчивото икономическо и културно развитие в Централна и Източна Европа. В съвместна резолюция, одобрена в началото на 2011 г., Парламентът призовава за конкретни срокове и стъпки в изпълнението на стратегията, които да бъдат одобрени от държавите членки. През април 2011 г. Съветът на ЕС одобри Стратегията, представляваща съвместен отговор на предизвикателствата пред Дунавския регион и неговите на 100 млн. жители. Множество от проблемите на региона имат трансграничен характер - наводнения, транспортни и енергийни връзки, опазване на околната среда, сигурност, и изискват интегриран и обединен подход. 14-те дунавски страни, с подкрепата на Европейската комисия, си сътрудничат чрез съвместни проекти и дейности, които да дадат адекватен отговор на предизвикателства, гарантирайки просперитета на региона.
Трансграничното сътрудничество между България и Румъния
Засилените контакти след присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. провокират взаимния интерес към езика на съседната страна. „Когато започнаха да учат нашия език, румънците си припомниха, че техните предци са пишели на кирилица в миналото, а ние, българите, осъзнахме колко много са близките думи в двата езика", посочва д-р Мими Корнажева, директор на Българо-румънския европейски междууниверситетски център (BRIE). Центърът е уникален в Югоизточна Европа с това, че предлага обучение през първите два семестъра едновременно в Русе и в Гюргево. Целта е българските студенти да научат румънски, а румънските -български.
ЕС финансира изследване на BRIE на промените в самоопределянето на хората в пограничните райони. Първите заключения са, че в опит да се опознаят и сближат, жителите на такива райони изграждат по естествен път нова идентичност, което им помага да преодоляват различията.
Местните власти работят по проект за свързването на Русе и Гюргево с градска железница, за създаването на бизнес инкубатор, който би разкрил 10 000 работни места, за строителството на два нови модерни жилищни комплекса и не на последно място - за изграждане на втори мост над Дунав между Русе и Гюргево. Тези планове са подкрепени с 950 000 евро от Европейския фонд за регионално развитие.
