Неплатени пари от ЕК вдигнаха фискалния резерв
Неплатени пари от ЕК вдигнаха фискалния резерв / снимка: БГНЕС, архив

В края на януари фискалният резерв стига рекордните 6.6 млрд. лв., показва редовната месечна статистика на Министерството на финансите. Рекордът обаче не се дължи на повишени приходи или намалени разходи, а на факта, че за първи път като съставна част на резерва се включват сумите, които Европейската комисия трябва да възстанови в бюджета по платени авансово европрограми.

Към края на януари България чака от Брюксел близо 2.26 милиарда лева за финансиране на оперативните програми и на общата селскостопанска политика, пише „Сега".

Включването на заявените за възстановяване суми от ЕС във фискалния резерв се прави в изпълнение на новия Закон за публичните финанси, който влезе в сила от тази година. Новата методика обаче отваря вратичка на изпълнителната власт да изпълни по-лесно заложения минимум за размера на резерва в края на годината.

Минималният фискален резерв в края на 2014 г. трябва да е 4.5 млрд. лв., както и досега. Неговият лимит не бе променен със закона за бюджета въпреки включването в обхвата на фискалния резерв на авансово платените пари по европрограмите. Така на практика правителството ще може в края на декември да си позволи по-големи плащания от резерва в сравнение с досега. От данните на финансовото министерство става ясно, че в края на януари заявените за възстановяване суми от Държавен фонд "Земеделие" възлизат на 1.5 млрд. лв., други 736.2 млн. се чакат по оперативните програми. Натрупването на такива големи суми е и заради замразяването на плащанията от бюджета на ЕС към всички страни членки в края на 2013-а заради дефицит. Без тези средства размерът на фискалния резерв към края на януари е на ниво от 4.37 млрд. лв.

Финансовото министерство и НСИ междувременно обявиха и данни за изпълнението на бюджета за януари. Според НСИ дефицитът в сектор "Централно държавно управление" (без включени данни за социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините) само за един месец е достигнал 559 млн. лв. НСИ за пръв път предоставя такива месечни данни, досега статистиката бе годишна.

Сравнението с данните на финансовото министерство показва, че това надхвърля чувствително дефицита по държавния бюджет, който възлиза на 253 млн. лв. Разликата идва от резултатите за януари на държавните болници и отделни държавни предприятия като НКЖИ и БДЖ "Пътнически превози", които се отчитат от статистиката, но не са включени в консолидираната фискална програма на МФ. Има и друга разлика - НСИ отчита приходите и разходите на начислена основа, тоест не чака те реално да бъдат извършени.

Именно данните на НСИ за държавния дефицит и дълга обаче се ползват за целите на фискалния контрол в ЕС, поясниха експерти. НСИ е длъжна да отчете пред Евростат данни за държавния дефицит и дълга на два пъти през годината - през април и през октомври.