На 3 февруари християнската църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича "Стар" или "Зимен Симеон". Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.
Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината - "хаталия, "нишанлия" ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.
3 февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Двата празника имат за основа земеделската идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
