Откъде идва бойният вик Ура?
Откъде идва бойният вик Ура? / sxc.hu

Откъде идва бойният ни вик Ура? Въпросът е много интересен, а още по-любопитни са теориите, които се опитват да му отговорят. Опасявам се, те до една са изсмукани от пръсти. Сега ще ви разкрием какви са теориите, къде е проблемът им и каква е истината с Ура-то.

Най-напред - Ура, Хура, Хурей, Ур - това е боен вик, който съществува из цяла Европа и в доста части на Азия. Като сричка ур е изключително разпространена, тя, разбира се, е с древен ирански произход и може да се срещне в доста разнообразни думи. Ето как всеки народ пробва да обясни Ура-то през собственото си езиково богатство.

Англичаните, които го имат от прусаците, твърдят, че тук бил замесен бог Тор - оня мускулестия тип с чука, та оттам Урей, Ура. Немците го извличат от хурен - движа се бързо, бързам.

Според италианците, които цитират римските си предшественици, Ура идва от барито, което означава буквално мъжки боен вик. Западните славяни имали „хр на не", което значи напред, нагоре към върха, та поляците твърдят, че е тяхно.

Калмикската конница на Петър първа викала Уралан, оттам и в руската армия било въведено Ура-то, там се намесва и татарското Ур-бий, турското Юруш - също един от вариантите за навлизането на запад и оттам в Русия. По-вероятно е Юруш-ът да е от Вур ха - османския вик за нападение.

А Ура-то на американската морска пехота пък идва - забележете - от боен вик на команчите. Изобщо всеки дърпа бурно чергата към себе си. И никой със сигурност не може да каже откъде идва Ура.

Всички тези теории са изкуствени, защото почиват на късно и нарочно обяснение на една безсмислена думичка с помощта на извличането на корена и от други сходни думи.

По тази логика някои може да каже, че Ура идва от буркан, т.е. заврете врага в буркани, от ори, да ги изорем, или дори от курачка, т.е да ги плашиш като кокошки. Ур се среща точно толкова, колкото и „да" например, така че учените лингвисти имат несметни часове да ровичкат в Ура-то и да намират корени където си искат. Това, разбира се, е много интересно, но започне ли една дума да получава толкова много етимологии, значи има нещо гнило. Ако нападаш с Ур, може би на тази база си измислил и думата бий. Въпросът е дали първо си бил и после си измислил думата или обратното.

Опасяваме се, че истината е много по-сложна. Ура е ономатопея. Знаете ли какво е ономатопея? Езикът ни е пълен с такива думи. Бум, тряс, бау, мяу, тик-так, чик-чирик, апчих. Това са думи, които наподобяват звукове, издавани от предмети и животни. Сега представете си, че древните индо-европейци влизат в битка. Не, представете си, че вие влизате в битка. Не е задължително бойният вик да е смислена дума. Даже рядко е смислена дума.

Дори един да извика напред, другите викат Урааааа. Преда да е име на божество или глаголна форма, бойният вик е бил само имитация на животински рев. Хайде сега изревете като ядосана мечка. Това прилича ли ви на Урааа. Уааа, Ураа, Юраа, Урррр, Юрррр? Всичко това са просто звуци. Така се появява и Ура-то като дума. В един момент този звук става ономатопея. Нещо като фийу или пляс. Останалото са теории, които търсят под вола теле, и под ЮрушУра.