Заобиколени сме от всякакви нововъведения и технологии, за повечето от които дори не подозираме. Технологиите са се превърнали в неотменна част от живота ни и дори не се замисляме за тяхното изобретяване. Доц Георги Сотиров, научен секретар на Института за космически изследвания и технологии към БАН, разказа за българските прибори в Космоса, за внедряването на космически технологии в бита през годините и за нова разработка, която правят в института - нитромер.
Доц Георги Сотиров беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик
Кои са основните аспекти, в които се правят проучванията в института?
Институтът за космически изследвания и технологии и свързан с разработването на фундаментални първочни изследвания в областта на физиката, космоса, дистанционни изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. В настоящия момент приоритетитна нашите изследвания са свързани с изследването и оценката на слънчевоземната и космическа физика, астрофизиката на високите енергии, галактическите космически лъчи, медико-биологичните изследвания, космическите биотехнологии, хелиобиотехнологиите, телемедицината.
Много силно се работи в областта на създаването и развитието на трансфера на методи, средства и технология за дистанционни изследвания на Земята, регионален и глобален мониторинг и мониторинг на околната среда. Провеждат се изследвания за получаване и приложение на нови свръхтежки материали и разработка на иновативна аерокосмеческа техника и технологии, както и трансфера им в икономиката.
Бих искал да споделя, че за последните пет години институтът е участвал общо в 125 проекта, много от които са по линия на Европейските програми за научни изследвания - Пета, Шеста, Седма рамкови програми. Имаме проекти, свързани с националния фонд за научни изследвания, проекти с държавни и частни институции, проекти с чуждестранни организации, така че дейността на института е пряко свързана с областите на развитие и най-вече с трансфер на аерокосмическите технологии в индустрията и живота на хората.
Имат ли ни уважение останалите страни като към космическа страна? Мисля, че гърците например нямат космонавт.
Нямат космонавт. Бих искал да споделя, че в рамките на създаването на космическите изследвания в България, които започнаха през 1969 година, за този кратък период България се нареди сред най-значимите страни в развитието и използването на космическото пространство. Заемаме шесто място по изстреляни космонавти в Космоса и съответно 18-то място по аерокосмически достижения, тъй като имаме над сто апаратури, изстреляни в Космоса, което един гарант и показател за възможности.
Колко космонавти имат руснаците и СССР?
В момента ми е трудно да кажа, но са над сто.
Американците?
Трудно е да се каже.
Но ние сме на шесто място.
На шесто място. Все пак това е успех за нашата страна.
Да ги споменем.
Георги Иванов, Александър Александров, Красимир Стоянов - участник в подготовката за втория полет на български космонавт по програмата Интеркосмос. Тук искам да вмъкна, че само преди месец чествахме 25 години от изстрелването на полета на втория български космонавт. Характерното за този полет е това, че там се разработиха повече от 42 експеримента и над 12 апаратури бяха изведени в космическото пространство, които са свързани с разработването на технологии и апаратура за изследване на психофизиологичното състояние на космонавтите, провеждане на медикобиологочни експерименти на борда на орбиталната станция. Освен това бяха проведени експерименти, свързани с разработването на нови материали в космически условия, а наред с това бяха проведени и експерименти, свързани с изследването на природните ресурси на нашата страна, тоест използването на дистанционни методи за изследването на територията на България.
Кога мина времето? 25 години от полета на Александър Александров. Ще го поканим, както и Красимир Стоянов. Прочетох, че едно от последните постижения на института е разработването на уреди за наблюдение в международния проект „Обстановка". Каква е целта на този експеримент?
Проектът „Обстановка" се провежда в един тандем от седем страни. Участват представители на Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша. Целта на този проект „Обстановка" е да бъде измерено магнитното електрическо поле около Международната космическа станция, а също така и електричният потенциал на повърхността на МКС.
Тоест влиянието на слънчевата активност върху хората и техниката?
Да. Необходимостта от разработването на този проект се налага с това, че непрекъснато все повече се увеличава броят на астронавтите, които излизат в открития Космос и трябва да провеждат научни или научно-приложни експерименти, а освен това и от увеличаване на броя на стиковките на различни кораби към борда на Международната орбитална станция.
Знам, че това са 11 научни прибора, четири от които са разработени в нашия институт.
Да. Това са датчикът за измерване на потенциала, сонда на Ленгмюр, която служи за измерване параметрите на плазмата - плътност и температура. Единият от двата прибора е разработен под ръководството на доц. Георги Станев е вторият под ръководството на доц. Боян Киров. В момента апаратурата е изнесена, имам предвид, че успешното скачване на борда на орбиталната станция даде възможност да 19 април тази апаратура да бъде монтирана в космически условия и съответно да бъдат направени първите опити за измерване на параметрите - потенциалът на борда на международната станция, както и температурата и плътността на плазмата. С помощта на две изнесени щанги, на които са монтирани тези апаратури, може да се измери потенциалът на МКС в две отделни точки, разнесени в пространството спрямо плазмата или спрямо точката и корпуса на МКС. Може да бъде измерен потенциалът на МКС спрямо плазмата в две отделни точки, концентрацията на плазмата около станцията и температурата в две точки примерно на 10-20-50 сантиметра от корпуса на МКС до два метра, тоест в диапазона на възможностите на щангите.
Браво, български прибори в космоса. Да се върнем на Земята. Занимавате се с изследвания на системи за контрол и диагностика на психофизиологичното състояние на човека в екстремни условия. Кои са екстремните условия за нас, хората? Градската среда, стресът, трафикът, такива ли са?
Да. Много от въпросите, които сега решаваме и са свързани с психофизиологичното изследване на хората, са произлезли от работата в космически условия и изследването на космоса. За космическия мир е характерно наличието на вакуум, изменението на температурата в широк диапазон - от много ниски отрицателни до високи положителни температури, наличието на радиация, която в много случаи има вредно въздействие, дори убийствено за живите организми на борда на МКС. И всичко това налага да бъде изследвано психофизиологичното състояние както на космонавтите, така и на различни категории. В съвременните условия, когато животът на човека е подложен на различни фактори - звуци, светлини, информационни източници, всичко това налага необходимостта да бъде изследвано психофизиологичното състояние и затова в съвременни условия се налага да бъдат създавани такива системи. Институтът има около 25-годишна история в разработването на прибори за изследване на психофизиологичното състояние на космонавти и други.
Всички сме минавали по светещата пътека до Софийския университет. Как се прилага използваната в нея технология в космоса и как ви хрумна идеята за такава пешеходна пътека?
Тук би следвало да кажем, че е използван обратният ефект - трансформация на аерокосмическите технологии за наземно приложение. Използва се разработката на фотоволтаични колектори, тъй като захранването на апаратурата е по фотоволтаичен метод. Използвани са съвременни материали за разработване на корпусите и съвременна оптика за осигуряване надеждността на работата на интелигентната пешеходна пътека. Тази пътека има възможност да бъде дистанционно контролирана, тъй като в момента има четири системи на територията на София - на „Ситняково" при Румънското посолство, пред Софийския университет, в Докторската градина, на ул. Янко Сакъзов и в Студентски град. В центъра за контрол и проверка се събира ежедневно информация за състоянието, като ние имаме възможност да изменяме параметрите на осветеност и скорост на бягащата вълна в зависимост от метеорологичните и времеви условия.
Всичко това дава възможност да се осигури по-голяма безопасност на пресичащите пътници, а също така и да бъде осигурено безопасно преминаване на транспортните средства. В настоящия момент годишно жертвите на катастрофи са 1 270 000 души, като половината са пешеходци, което налага необходимостта да се търсят нови методи за осигуряване на прехода през натоварени кръстовища. И тук е мястото не само за приложението на космическите технологии, но да бъде направен един детайлен анализ къде са най-подходящите и къде са най-конфликтните точки в трафика в София или в останалите градове, за да могат да бъдат използвани и поставени такива интелигентни пешеходни пътеки.
Могат ли да се приложат космическите технологии в домакинствата, така че да направят икономии на електричество, вода.
Космическите технологии успешно могат да бъдат използвани за ежедневието и бита. В момента всички комуникационно-информационни технологии - интернет комуникациите, телевизиите, са на базата на развитието на космиче ската техника и технология. Сателитната навигация, използването на GPS и Галилео системите даде възможност да се осъществи прецизна навигация на цялата земя.
Как се получава така, че едно нещо, което е първоначално замислено по един начин и за нещо друго, след това намира страхотно приложение в друга област? Това реално е ново откритие, наново откриваме откритието.
Аз мисля и с колеги когато сме обсъждали този въпрос, че в съвременни условия разработването на едно откритие, на едно нововъведение изисква инвестиция на големи средства. В много случаи това е стремежът да бъдат реинвестирани тези средства и се търсят нови начини за мултиплексното приложение на новите разработки.
Може би, когато пък е открито, вторият му сектор, който впоследствие става основен, не е развит?
Например фотоволтаичните източници на захранване основно са се използвали първоначално за захранване на космическите системи. В момента те масово се използват и намират широко приложение в живота ни. Почти във всеки дом в по-развитите страни има такива фотоволтаични станции на покрива, което дава възможност да се съхрани, да бъде икономисана енергия. Работи се и в областта на съхраняване на водата, тъй като един от основните проблеми за провеждане на дългогодишни космически полети е свързан с осигуряване на храна и вода на борда на орбиталните космически станции.
Каква е степента на елемента на случайност и късмет в откритията?
Смятам, че тя е 50:50. В много случаи все пак късметът има определено преимущество при достигането на един или друг резултат. Защото човек, когато открие нещо, той има желание да популяризира колкото може това, което е направил, да го реализира. Има доста трудности, но все пак късметът също дава своето значение.
Много се разви метеорологията. Прогнозите за времето са изключително точни - по дни, по часове. В сайта на института могат да бъдат намерени прогнози за космическото време и климат. Как се правят тези прогнози?
Това е много интересен въпрос. Когато говорим за космическо време, говорим не като абстрактно понятие за метеорологично време да кажем или метеорологичното време, свързано с климата. Космическото време е фактор, който влияе върху биологичния живот на Земята и то е свързано с въздействието на енергията, излъчена от Слънцето, от радиационните условия - всички тези космически фактори, които влияят върху живота на Земята. В института се провежда ежедневно отчитане, като ние правим краткосрочни прогнози на космическото време. За космическия климат не можем да правим в момента прогнози, тъй като той налага наличието на много по-голяма статистическа информация и тя може да бъде направена в рамките на няколко столетия. При съвременните условия на използване на космическа техника, технологии и апарати, това не ни дава възможност да имаме обективни данни. Но за космическото време ние провеждаме в института краткосрочни прогнози от един до три дни, които се базират на оценката на така наречения краткосрочен планетарен индекс. Този индекс е безразмерна величина, която варира от нула до девет. Обикновено се приема, че когато той е от нула до три е спокойна обстановката на Земята, когато е от четири до пет е смутено, тоест имаме някакво слънчево въздействие, а когато е на пет имаме условия за магнитна буря, като тук има различни класификации по отношение степента на бурята в зависимост от това дали тя е...
В Космоса има ли бури?
В Космоса не, на Земята говорим за бури.
Бизнесът подкрепя ли ви?
Да. В института ние имаме център за трансфер на технологии, създаден с цел да бъде съкратено времето за разработка и инвестиране в производството. В момента широко се възползват малките и средни предприятия от подкрепата на Европейския съюз за тази дейност и ние работим в това.
Ама те как ще си върнат парите после? Някои от вашите понятия са много абстрактни. Един бизнесмен ви подкрепя и той си чака...
В момента мога да споделя, че една от нашите интересни разработки е разработването на нитромер. Това е уред, който измерва нивото на нитрати в растителната и животинска продукция. Той е с размерите на джиесем и можете, като си купите плот или нещо друго, да пъхнете нитромера и да имате информация дали храната е безопасен, дали нивото на нитрати е над допустимото за консумиране, което е важно. И мисля, че използването на такъв прибор бързо би възстановило вложените средствата.
