От всички европейски столици само София разполага с осем различни вида минерални води. София е възникнала и се развива благодарение на минералните си извори, като в столицата ни има 42 извора. Те са на голяма дълбочина, която им осигурява защита от замърсяване. Казват, че минералните води в София могат да лекуват по 100 000 души на ден. Възможно ли е това и какво може да бъде приложението на изворите днес? Как може да се промени градът, разполагайки с това богатство? Отговори на тези и други важни за столицата ни въпроси дава главният архитект Петър Диков.
Петър Диков беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик
Задачата ви е да превърнете София в красив, подреден, удобен за пътуване град. Вашата мисия е да пазите зеленината в столицата като зеницата на очите си. Познавате отлично всички квартали в София, но имате сантимент към „Лозенец" и „Люлин". Като главен архитект на столицата, успявате ли да запазите зеленината?
Мисля, че успяваме. Не само аз, изобщо управлението на София през последните седем-осем години. След безобразното унищожаване преди десетина-петнадесет години мисля, че успяхме и то по законов път, с изработени и влезли в сила планове не само да опазваме, а и да гарантираме за следващите периоди запазването на зелените площи в София.
В момента в София много места се реконструират и изграждат отново като примерно бул. „Витоша". Възможно ли е центърът на София да се превърне в пешеходна зона с много зеленина и места за отдих?
Не е възможно целият център да се превърне в пешеходна зона. Все пак автомобилът е най-употребяваното съвременно средство за придвижване, но полека-лека се опитваме да правим части от центъра пешеходни, като първата ни задача е да превърнем бул. „Витоша" в пешеходна зона. Бяхме обявили това намерение още преди седем години. Това е градската дневна на София. Тя не само че е пешеходна зона, а и е място, където софиянци вече предпочитат да отидат, да минат, тях да ги видят, те да видят свят, да седнат, да изпият по едно кафе, да се видят с приятели. И не само софиянци. Аз забелязвам напоследък, че и много чужденци търсят „Витошка" като място, където да прекарат добре.
Това беше за пешеходците. А за колите какво правите? Между другото бих ви похвалил, всяка сутрин карам дъщеря си покрай телевизионната кула. Да, изтърпяхме една реконструкция, но сега е перфектно, просто европейско отвсякъде. Това разстояние, което преди се минаваше за петнадесет-двадесет минути, сега се минава за три до четири минути.
Продължаваме този процес, като аз многократно съм казвал, че предпочитам да се правят така наречените рингове и тангенти, те да поемат градските транзити, а в центъра не само да улесняваме движението, а напротив, дори да предприемаме мерки да го затрудним. Защото проблемът на градския център винаги е сблъсъкът на пешеходеца и автомобила, докато автомобилът не можем да го зачеркнем, той е проклятието на 20 и 21 век, на нашито време, но също така е и удобството на цивилизацията.
Ако правилно съм ви разбрал като философия, идеята е по естествен път автомобилите да спратв центъра, да стане по-трудно и хората да си кажат „Ще взема метрото, ще ходя пеша в центъра".
Да, но за градските обходи, за ринговете, какъвто е случаят и с бул. „Вапцаров" и алея „Яворов", където направихме това кръстовище на две нива, те трябва да се развиват като автомобилни трасета.
Говори се, че ще се продължи в посока болница „Токуда", и там ще има нещо, така ли?
Точно така, идеята е да свържем ул. „Сребърна" с „Ситняково", което ще стане един важен градски ринг. Това не е окончателното решение. Окончателното решение е свързването на бул. „Тодор Каблешков" с бул. „Г. М. Димитров". Това е истинският градски ринг. Там работим все още по плановете, има много обжалвания, много хора протестират срещу отчуждаването на имотите, но ние сме заложили да го изградим в следващите пет години.
Насочвам ви към природните ресурси на София. Съществуват ли проекти за използване на природните ресурси на София за развитие на туризма?
Засега не бих казал, че сме много напред в тази посока, което не говори добре за Столична община. Но в момента вече започнахме да се занимаваме много сериозно. Не само София е много богата с минерални води, цяла България е много богата. Римските императори и пълководци са идвали да се лекуват в България и София, а ние сме занемарили почти всички бани, които са построени от нашите предци. Сега започнахме полека-лека да възстановяваме. Подготвихме търг за Централната баня. Северното крило ще остане за използване на минералната вода. Подготвяме също и програми за възстановяване на банята в „Овча купел", банята в Горна баня, банята в Банкя. Има много какво да направим, но наистина ресурсът, който притежава София по отношение на минералните води, е уникален.
Възможно ли е минералната вода да топли и НДК, да захранва и басейна „Спартак"?
Не само е възможно, а е абсолютно задължително. Ние в София отговаряме по този параграф точно на народната приказка „вода гази - жаден ходи". Ние плащаме скъпо и прескъпо парно отопление, защото внасяме газ от 6000-7000 километра, за която плащаме много скъпо, а всъщност ние под територията на София, на Софийското поле имаме топлинен ресурс за над 500-600 мегавата. Това е използваемият топлинен ресурс. Ние този ресурс вече имаме програма как да започнем да го използваме, имаме разговори и с технологични фирми, които да ни помогнат и първата стъпка беше предвидено да бъде една геотермална централа, която да топли Народното събрание, Министерския съвет, сградата на Направление „Архитектура и градоустройство", сградата на социалното министерство. Това го популяризирахме. За съжаление, имаме много сериозна пречка - кредитът, който трябва да се вземе по линия на „Джесика", трябва да се вземе от „Топлофикация-София", а всички знаят, че „Топлофикация" не е най-перфектният кредитополучател. Но сега разработваме една идея, за която имаме подкрепата и на НДК, което е търговско дружество от миналата година. Идеята е НДК заедно с басейна „Спартак", включително изявиха желание и от хотел „Хилтън" да се включат в този проект, да бъде направено с геотермална централа и да използваме ресурса на лозенското находище на минерална вода, което е около 50 градуса. НДК плаща 2,5 млн. лв. годишно за отопление, а басейнът „Спартак" между 700 000 и 800 000 лева. Значи само до тук са 3,5 млн. инвестицията за изграждане на геотермална централа се оценява на около 10 млн.
Има ли вече действащи подобни геотермални централи у нас?
У нас няма, но по света има много.
Какво представляват те?
Това са машини, които отнемат част от топлината на минералната вода, превръщат я в топлина, която може да се използва за отопление, а остатъчната минерална вода може да се използва или за минерални басейни и процедури, или в нашия случай може да се ползва и за питейна вода, защото минералната вода от лозенското находище е с качества на питейна вода.
Между другото колко минерални извори има в района на квартал „Лозенец"?
Само в района на Лозенец има 14 сондажа, които са правени преди около 40 години, от които ние открихме само три, които тепърва трябва да подготвим, за да може да се ползват. Но сме с намерение да се опитаме да възстановим и останалите 11.
На кои места в София могат да се изградят подобни геотермални централи?
Може да се изградят на много места. Има много зони в София, които имат сондажи и налични минерални ресурси, примерно в „Надежда" има два, в Требич, в Равно поле, което не е в Столична община, но е на границата. Там пък сондажът е на самоизлив и се изливат 40 литра в секунда 75-градусова вода и отива на вятъра.
София има 42 извора с осем вида минерални води. Ако се предприеме необходимото, може ли София да се превърне в спа столицата на Европа?
Със сигурност може да се превърне. И аз изредих преди малко баните, които отдавна вече не работят като бани. Някои са паметници на културата, почти всички са пред саморазрушаване. Отделно от това вече мисля, че ще има и интерес от развитие на туристическо спа, тоест комбинирането на лечение с вода с туризъм, включително и международен.
Има ли програми, по които може да кандидатства общината, за да се даде тласък на разработването на минералните извори?
Аз съм на мнение, че не бива всичко да търсим по програми и не бива да смятаме, че някой ни е осиновил и трябва да ни плаща всички разноски. Това освен че е уникален ресурс, е и възможност за бизнес. Би трябвало българският бизнес да се обърне към тези възможности и да започне да ги използва и да печели. Печелейки бизнесът, ще печелят и гражданите.
Има ли европейски столици, от които може да се вземе пример как са разработени тези извори?
Мисля, че от европейските столици Будапеща има много по-ограничен ресурс от София, но мисля, че други нямат. Има, разбира се, курорти, които могат да се дадат за пример. Но наскоро когато разработвахме проекта за бъдещ аквапарк в Чепинци - квартал на север от река Искър, където има минерален извор с дебит от седем литра в секунда - качествата на водата в този минерален извор са идентични с тези на извора в Карлови Вари. А Карлови Вари е един от най-известните в Европа минерални курорти.
Как се развива крайсофийското пространство, заговорихме за Равно поле, виждам Елин Пелин, много складове, много инфраструктура се изгражда, вие там имате ли отношение? На места цъфти.
В общи линии имаме отношение. Ние инициирахме създаването на движение „Център", което включва София и още десет общини, които са около София. Помагаме си взаимно, защото София има двоен интерес да се развива бизнесът в околните общини. Първо, че се облекчава самата София от този натиск, който е и демографски и инвестиционен. Второ, осигурявайки бизнеса в съседните общини, ние спираме притока на хора, които ежедневно пътуват или пък се стремят да се преселят в София от съседни общини.
Кой град в България ви допада със своята архитектура и със своя съвременен функционален вид?
Аз винаги съм твърдял, че България е изключително красиво място и градовете са много. Ако започна подред, сигурно ще изброя половината от градовете, но от моите предпочитания бих сложил на първо място Варна, Бургас също, защото там ми е родата по майчина линия. Пловдив е прекрасен град, Русе е прекрасен град. Изобщо българските градове са красиви, с традиции, с добра архитектура, с добра структура. За съжаление, много от тях вече са много занемарени и започват да губят население в последните години, което не е никак добре.
Част от постройките в тези градове, а и тук, в центъра на София са с порутени фасади и вероятно се нуждаят от саниране. Как могат да бъдат ремонтирани, има ли механизъм, по който да се задължат собствениците да извършат ремонт?
Въпросът със задължаването на собствениците е малко като по Хайтов „едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш". Ние много искаме да бъдат в добър вид сградите. Много вероятно е и голяма част от собствениците да искат да са им в добър вид сградите, само че нямат възможност. Тук имаме парадокса на бедстващите милионери. Има хора особено по централните части на големите градове, включително и в София, които са собственици на имоти, които струват стотици хиляди левове, а всъщност те са на дередже, при което не могат да си плащат осветлението на стълбищата и отоплението на жилищата.
Аз винаги съм се замислял защо не продадат този имот и да отидат някъде да си живеят живота.
Това е може би въпрос на национална психика, на някакви традиции. Но имаме много сериозни проблеми точно с това, че то не е въпросът да ги задължиш, въпросът е те наистина да могат да го направят. А голяма част от собствениците не могат за съжаление. Като цялостна процедура по санирането ние много разчитаме, започнали сме с панелните сгради, защото са най-масови и еднакви. Имаме готови проекти и разчитаме да се преборим за европейско финансиране и да можем да подпомогнем хората с една голяма част от необходимия ресурс да могат да санират своите сгради.
Разбрахме за програмата „Енергийно обновяване на българските домове". Научихме, че по нея се получават 75 на сто безвъзмездно финансиране. Какво трябва да направят хората, за да кандидатстват по тази програма?
Тук не бива да се заблуждават хората, че тези 75 на сто са гарантирани и за следващите години. Просто се получи така, че имаше един сравнително ограничен ресурс от 68 млн. лв. за енергийно обновяване и саниране, по който се събираха проекти. В определения период не се събраха и половината от необходимите проекти и се взе решение да се увеличи ресурсът по подпомагане на санирането, за да може все пак да се използва този ресурс. Така че санирането има двоен ефект - дава нов живот на сградите и намалява значително сметките на собствениците. А пък държавата има интерес, че вместо да разходва в изключително скъпи и тежки нови енергийни мощности, в развитие на енергийната мрежа, енергоразпределбителните и така нататък, подпомагайки санирането, тя си чисти необходимостта от инвестиции в енергетиката.
В големите фирми социалната отговорност е водеща дори по време на криза. Как си сътрудничите с тези хора, търсят ли ви от големите корпорации, предлагат ли да направят нещо в услуга на обществото?
Предлагат. В интерес на истината доста понамаля в последната година-две това предлагане. Защото и големите фирми като малките си имат финансови проблеми. Но има фирми, които желаят, предлагат да правят дарения на общината, предлагат да правят инициативи, които са за тяхна сметка. Разбира се, всяка фирма си търси и ползата за нея. Обикновено елементът на фирмата, която иска да бъде включена, е рекламата - да се рекламира срещу тези добри неща, които предлага да се правят.
Не знам какво е вашето човешко отношение към колите, които са изоставени по улиците, но дали имате професионално отношение към този проблем, как ще го решим?
Многократно сме го поставяли. Решението е единствено през законодателни промени. Защото при сегашната ситуация процедурата по вдигане на безстопанствена кола, която е видимо безстопанствена, без номера или пък има номера, които не са променяни от 20-30 години е такава, че не дава възможност общината да оперира свободно с този проблем. Така че ако не се направят необходимите законодателни промени, които да решат въпроса как може да се отнеме една чужда собственост - защото тази кола е нечия собственост и установяването на тази собственост понякога е много трудно. Ако пък не установим собственост, понякога не можем да предприемем тези действия. Ако установим, но не можем да намерим собственика, пак не можем да ги предприемем. Така че тук е въпрос на закон. Ина че по сега действащото законодателство е самоуправство.
