Етюди върху субсидията
Етюди върху субсидията / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

За любителите на първосигналния популизъм звучи чудесно идеята извънпарламентарните партии да бъдат лишени от държавна субсидия. На това разчита и председателят на комисията по парламентарна етика г-н Волен Сидеров, когато прави смелия скок от частното към общото. Очевидно цената на неговото завръщане в парламента, за да подари на мощно атакуваното от улицата правителство още няколко дни живот, е била налудничавият му проект за промени в Закона за политическите партии да мине на комисия и да се гласуват текстовете, според които извънпарламентарните партии не получават субсидии и губят правото си да заемат за свои офиси държавни и общински помещения.

Кое в случая е частното? Частното е, че цялата тази акция г-н Сидеров предприема, за да прецака партията на ТВ „Скат", която, както се говори, ежедневно изпомпва към себе си членска маса от „Атака" и има голяма вероятност в следващия парламент именно тя да представи радикалните настроения в обществото. Изникнал сам от тази медия и възвеличил се на крилете на безспорния си журналистически талант, г-н Сидеров в момента бере ироничните плодове на собствения си възход.

Кое е общото? Общото е, че в своята паника и отмъстителност г-н Сидеров осъществи атентат срещу принципите на демокрацията и без да иска, направи чудесна услуга на политическия картел, като му позволи да се окопае във властта, без да цапа ръцете си с безобразия като тези, които г-н Сидеров сякаш е готов да извършва денонощно и то с перверзно удоволствие.

Каква е идеята на субсидията? Субсидията е държавна издръжка за обществена организация на гражданите с политическа цел. Политическите партии са доброволни сдружения на граждани около обща идеология, общи ценности и обща визия за развитието на обществото. Гражданите, които членуват в дадена партия, освен нейни членове, са и данъкоплатци. Чрез закона за политическите партии тези данъкоплатци волеизявяват част от парите, които те са спечелили с честния си труд и са внесли в държавната съкровищница под формата на данъци, да бъдат похарчени именно за тяхното политическо представителство, чрез което те упражняват демократичното си право да влияят активно върху процесите в обществото. Субсидия според нашия закон получават партии, които са постигнали над 1% на последните парламентарни избори, тоест партии, за които са гласували 100-200 хил. души в зависимост от избирателната активност. Следователно да се опитваш да лишиш такава партия от държавна издръжка означава да се опиташ да откраднеш парите на тези 100-200 хил. граждани, които те са изработили, спечелили и внесли във фиска под формата на данъци.

Защо е добре да има субсидия? Защото това е единственият начин финансирането на партиите да бъде прозрачно. Партиите нямат право на стопанска дейност и така трябва да бъде. От друга страна те имат присъщи разходи, без които не могат да функционират като организации на граждани с политическа цел. Ако бюджетът покрие присъщите разходи на партиите, то те няма да имат нужда да се обръщат към тайни спонсори и после да им дължат услуги под формата на обществени поръчки. За да бъдат партиите политически адекватни, трябва да са финансово независими. Толкова ли е трудно да се разбере?

Какъв да е принципът на субсидията? Важен въпрос. Според мен не трябва да бъде обвързан с изборните резултати на партиите, както е сега. Защото една партия с 30% изборен резултат няма по-големи административни разходи от една парния с 5%. Какво е нужно за една партия - централа в София с 5-6 работни помещения и десетина души технически персонал, както и още 31 малки офиса във всеки МИР с по няколко души в него. Да седне някой, да сметне колко струва това, да прибави и някакъв разумен бюджет за явяване на избори и това да е сумата, която всяка една партия, независимо от изборния си резултат ще получава от бюджета, за да може да се издържа и да обезпечава технически представителството на гражданите, които са гласували за нея. Ето това трябва да се обсъжда, ако ще се редактира законът за политическите партии. Трудно ли е?

Какво да се прави? Така или иначе в комисията второто гласуване на безумието на г-н Сидеров вече е факт. Трябва да помислим какво да се направи в името на благоразумието и справедливостта. Най-простото е да се надяваме, че БСП и ДПС няма да гласуват текстовете в пленарна зала. Могат да откажат, защото текстовете са безпринципни и саботират демокрацията. Също така биха могли да откажат да ги гласуват, защото г-н Сидеров лично е ругал не веднъж и двете партии и то по такъв грозен и невъздържан начин, че нормален човек би се чувствал най-малкото обиден. За съжаление обаче жаждата за власт е по-силна от всяка обида и ако наистина залогът е оцеляването на парламентарното мнозинство чрез скромните гласове на „Атака", то коалиционните партньори вероятно ще подкрепят всичко с гузно наведени очи. Тъй че единствената надежда е г-н президентът, който има инструмента на ветото върху всяка глупост, който се прокрадне през парламента. Въпросът е дали г-н президентът ще има доблестта (пък и интереса) да наложи вето над това безумие. Мисля, че е длъжен, но аз съм човек който се води единствено от логика и морал, поради което често не успявам да разбера света, в който живея, и прогнозите ми се оказват погрешни.

Да обобщим. Лишаването на извънпарламентарните политически сили от обществена издръжка под формата на държавна субсидия и държавни и общински офиси е очевиден и нагъл опит за разправа с конкуренцията чрез злоупотреба с институции, които по право принадлежат на всички граждани, а не само на онези политици, които конюнктурно са представени в тях. Промените в закона за политическите партии, които се кани да приеме този спорен и тежко атакуван от улицата парламент, целят да лишат обществото от алтернатива на следващите парламентарни избори, които ще се състоят до месеци. Тези промени поставят много партии, зад които стоят стотици хиляди български граждани, пред избора или да загинат, или да преминат в сивия сектор и да се финансират по нерегламентирани пътища. Отмъстителността на „Атака" към един конкретен политически субект (НФСБ), който я застрашава сериозно, както и безпринципния конформизъм на БСП и ДПС, които, забравили възродителния процес и вкопчени в далаверата от властта, са готови на всякаква мерзост, само за да останат още един ден в нея, връща демократичната еволюция на нашето общество с десетилетия назад. Мисля, че това вече не е печално. Това вече е скандално! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!