Третият българин, който ще бъде удостоен с честта да бъде приет в Залата на славата на ФИБА Валентин Лазаров, или както приятелите го наричат Тино Лазаров сподели, че е безкрайно трогнат. Лазаров е получил обаждане снощи, а от днес вече официално има покана и билет за церемонията през юни.
„Днес получих официално съобщение. Това е голяма чест за мен. Аз винаги съм смятал, че съдиите все пак, ние сме помощен орган, макар че без нас не може. Може би и заради дългогодишните ми усилия не само като активен съдия, но и като член на техническата комисия, и създател на доста от правилата на баскетбола. За мен наистина е голяма чест. Човек, колкото повече остарява, толкова повече губи амбиции, претенции и т.н. Но все пак- дълбоко трогнат съм. Получавал съм много купи, имам златен Оскар- баскетболен, най-голяма награда на ФИБА, но българските медали са ми много скъпи. Ето, направиха ме почетен гражданин на София. Даже повече, отколкото трябва. Лошото е, че това става човек, когато си отива, разбирате ли”, сподели пред Гонг с усмивка Тино Лазаров.
Като най-скъпа за него роля, той определя годините като баскетболист. „Преди да стана съдия, играех в отбора на Държавна Политехника. Аз съм инженер, там съм завършил. Тогава може би ми беше най-приятно. След това видях, че с моя ръст, аз съм 177 не мога да стана първостепенен състезател, а бях много амбициозен. Исках с каквото се заема да съм от първите и затова станах съдия. С много труд стана. Много хора мисля, че е лесно, но обикновено човек се ражда с 60 на 100 от природните си дарби. Обаче останалото е само плод на труд, упорит труд, тренировки и т.н. Трябва и кураж, постепенно се гради авторитет. След като изградиш реноме, тогава вече се свири лесно”, коментира още бившият рефер.
Сред другите двама българи, приети в Залата на славата, Артеник Арабаджиан и Ваня Войнова, има още един съдия. По този повод Лазаров заяви: „Арто е мой ученик. Той е по-стар от мен две години, но аз станах 10 години по-рано международен съдия. Аз бях най-младият международен съдия, на 26 години.”
А колкото до това на какво трябва да се учат младите български рефери, Валентин Лазаров каза: „В момента въобще манталитетът е различен. Навремето ние нямахме униформи, всеки си правеше униформа. Сега всичко се осигурява и то от най-добро качество. После, качеството на съдийството зависи от много фактори. Аз дори съм създал една формула и от там се вижда колко фактори, и от колко коефициенти зависи. От физическата подготовка, от чувството за селекция на различните контакти, кога да свириш фаул, от механиката на съдийството. Въобще от много фактори. И ти, ако не се стремиш да си перфектен във всеки от тези фактори, не може да стигнеш едно топ ниво. Сега много хора от младите считат, че когато станат международни съдии, защото и това е трудно, те са достигнали върха на стълбицата, а това е само началното стъпало. Те не могат да разберат това и човек се учи, докато е жив. Трябват много саможертви.”
„Сега се хванах да подготвя няколко по-млади съдии. Имайте предвид, че нивото на съдийството зависи и от нивото на баскетбола. Нямаме добър баскетбол, за да имаме добри съдии. Нашите съдии са на средно ниво, над средното и са добри. Нямаме среща, която да е опорочена от съдиите, разбирате ли, когато крайният резултат е повлиян от съдийството. Но нямаме и лидери. Нямаме лидери и това е тежко”, сподели още Лазаров.
Той самият ще бъде сред зрителите в сряда вечер в зала „Универсиада” за третия мач от финалите в мъжкото ни баскетболно първенство между Левски и Лукойл Академик. „Утре съм пак от 20 часа в зала „Универсиада”. За съжаление, вижте, и двата отбора са в много ниска форма. Изходът е направо непредвидим. Виждате как в последните секунди се решават срещите. То би било хубаво да са изравнени силите, но най-добрите ни отбори спадат и затова се изравняват силите, а няма възход. Дано нещо младо излезе, имаме добър отбор, Любомир Минчев води младежите, има качествени момчета. Лошото при нас е, че имаме талант много, обаче стигат до известна степен и след това вече не се развиват”, коментира Валентин Лазаров.
