Преди месец се развихри скандал във Вашингтон покрай предложението на един гражданин на американската столица кръстовището пред българското посолство да се наименува "Димитър Пешев плаза". Американският евреин Нийл Глик, бивш служител в градския съвет, е толкова впечатлен от героичното дело на българския парламентарист през Втората световна война, в което той спасява живота на 48 000 евреи, че започва официална процедура името на Пешев дбъде почетено в американската столица. Неочаквано обаче се заражда скандал поради малка словесна грешка в предложението, с която се заяжда един от професорите в Музея на Холокоста във Вашингтон, който обвинява Глик и българския посланик Елена Поптодорова, че се опитват да променят историята. Казусът ще се обсъжда в градския съвет във Вашингтон във вторник, а решение по темата се очаква до месец.
За това какво го е вдъхновило да направи това предложение, от какво точно не са доволни от Музея на Холокоста, както и какво очаква да се случи на заседанието в градския съвет, разказва в интервю за Дарик инициатора на процедурата Нийл Глик.
Как Ви хрумна идеята да предложите площада пред българското посолство да бъде наименуван "Димитър Пешев плаза"?
Семейството ми е с руски корени и през 90-те години на миналия век живеех в Москва. Когато можех, посещавах различни места в Източна Европа. Веднъж, по време на еврейската Нова година или Рош Хашана, пътувах до София с авиокомпания "Балкан". Разходих се из града и в един антикварен магазин намерих малка, жълта, пластмасова, шестоъгълна звезда - доста по-малка от онези, които евреите са носели в Германия по време на нацисткото управление. Нищо не знаех за това, което се е случвало в България по време на Холокоста, и когато отидох в Софийската синагога за новогодишната служба, поговорих с председателя на еврейската общност в България и му показах звездата. Той ми обясни, че точно такава звезда е носел самия той през Втората световна война. Тогава го попитах как са оцелели в концлагерите, но той ми обясни, че в България събитията са били коренно различни.
Това беше много емоционален момент за мен, защото така научих за спасяването на българските евреи. Толкова много разкази бях чувал за Освиенцим (Аушвиц), за влаковете, за гетата, за медицинските експерименти, за съдбата на мои роднини, убити от нацистите, и... изведнъж научавам тази невероятна история за човек, който се е борил, за да спаси евреите. Прочетох книгата "Извън хватката на Хитлер", написана от родения в България израелски политик Михаел Бар-Зоар, в която се разказва точно тази история. Убеден съм, че ние, евреите, имаме дълг да почетем българския народ за това, което е направил през Втората световна война. Това е история, с която почти никой извън България не е запознат. Тогава работех към градския съвет във Вашингтон и почувствах, че аз съм човекът, който най-добре знае как да задейства процедурата за почитане на Димитър Пешев - човекът, който е инициирал спасяването на 48-те хиляди евреи в България. Много повече се възхищавам на Пешев, тъй като гледам на него от позицията на политик, какъвто съм, макар и местен. Доколкото знам, той е единственият законодател в цяла Европа, който успешно се е застъпил за евреите. Да, има доста дипломати, които са го направили, като например унгарецът Раул Валенберг, японецът Чиуне Сугихара и португалецът Аристидеш де Соуза Мендеш, но не и законодател, който да събере подкрепата на цял парламент, за да постигне целта. Особено важен е фактът, че Вашингтон е град, пълен със законодатели и е много подходящо точно тук да обърнем внимание на дейността на Пешев. Да им покажем, че е възможно, дори когато всички около теб единодушно правят нещо, което ти лично смяташ за грешно, да застанеш и да кажеш: "Не! Това не е правилно!"
Това за мен е значението на "герой", това е върховният кураж и саможертва, за която дори не е поздравен, а напротив - наказан е! Само три седмици по-късно е свален от поста си като подпредседател на Народното събрание, а година и половина по-късно комунистите го пращат в затвора - при това за антисемитизъм!
Пешев умира безславно и в нищета. След като излиза от затвора, не му позволяват да работи, дори няма собствен дом и живее у сестра си. Това е ужасна история с много тъжен край. Този човек е рискувал всичко, за да спаси живота на 48 000 души, а благодарение на това действително е изгубил всичко. Затова искам да направя публично всичко, което е направил. Тук също така трябва да се погледне и в перспектива: любопитно е, че това се случва покрай предложеното име на малко кръстовище в краен квартал на Вашингтон - не става въпрос за някое централно място. Но въпреки това казусът се отразява в международните медии. Американските медии много повече се занимават с личния живот на „знаменитости" като Ким Кардашян например, отколкото с важните проблеми на света. Затова съм доволен, че все пак съм успял да обърна внимание на тази тема, която засяга не само доброто дело на Пешев, а и дългата история на толерантност на българската нация. Знам и за случая с Възродителния процес в България през 80-те години на миналия век, на който са се противопоставяли много обикновени българи, въпреки че са се страхували от режима.
Как започнахте процедурата?
Неофициално и непретенциозно преди около година. Най-напред създадох страница във Фейсбук, наречена {{ "Да почетем Димитър Пешев, спасител на 48 000 евреи" }}, старая се да информирам хората край мен по темата. След това написах писмо до българския посланик Елена Поптодорова, за да я уведомя и попитам дали желае да подкрепи идеята. Получих обаждане, при което ме поканиха в посолството и госпожа Поптодорова ми каза колко са трогнати от предложението ми и ме попитаха как могат да помогнат.
Казах им, че ще е добре да изпратят писмо и от тяхно име до кмета и градския съвет на Вашингтон, което да подкрепи предложението ми. Те ми изпратиха вариант на писмото, за да го одобря, оформих го и им го върнах. И ето тук стана грешката - работейки по текста, добавих израза, че България е била "окупирана от нацистите", което, както знаем, не е така, защото сте били само съюзници на Германия.
Това достатъчно ли е, за да провокира такъв огромен скандал?
Не мога да си обясня защо се развихри целият този скандал. Не съм разговарял с хора от музея. Това, което знам, е, че българският парламент наскоро направи декларация по повод 70-ата годишнина от героичното дело на Пешев (на 17 март 1943 г., Пешев внася писмен протест на тогавашния премиер Богдан Филов срещу депортацията на български евреи - бел. ред. {{ Вижте препис на писмото ТУК }}. В същото време обаче, въпреки че сегашната българска власт призна грешките на онази от времето на Втората световна война, все още не се е извинила за депортацията на евреите от Македония и Беломорска Тракия. Разбирам, че тези две области не са били изцяло под български контрол, но доколкото съм запознат, самите депортации са извършвани от полицията, която е била българска. Следователно, дори парламентът да не е искал да поема отговорност с извинение, най-малко е можело вътрешното ви министерство да го направи. Това би било великолепен жест.
Как реагирахте на обвиненията от страна на Музея на Холокоста, че писмото Ви е било "груб и непочтен опит за промяна на историята"?
Може би наистина беше малко грубо, че не се постарах да се изразя съвсем точно. Това впоследствие ме натъжи много, особено защото действието ми е довело до този скандал и се е отразило негативно на българския народ, след като единственото ми намерение беше да бъде почетена паметта на Димитър Пешев.
Вярвате ли наистина, че това е толкова голям проблем? Не е ли странно, че Музеят предизвика скандал вместо просто да поправи грешката?
Проблемът е буквално в една думичка...
Пешев е почетен в Израел като "Праведен сред нациите". Защо Музеят на Холокоста изненадващо се противопоставя на признанието на властите в Тел Авив?
Не знам. Човекът, който написа възмутеното писмо от името на музея е един уважаван румънски учен - Раду Йоанид. Бях много шокиран от тона на писмото му, в което той очерня делото на Пешев. "Праведен сред нациите" е много важна титла, която се присъжда от Върховния съд на Израел. Това е голямо признание, нещо като да си светец в християнството. В Музея на Холокоста има зала с личности, удостоени с тази титла и в нея виси портрета и биографията на Димитър Пешев. Въпреки това, разбирам и позицията на музея - тоест, че българската власт не е поела цялата отговорност за депортацията на евреите. Но факт е, че никоя държава по света не е безупречна в това отношение през Втората световна война. През май 1939-а например, Съединените щати отказват да приемат 1000 еврейски бежанци, които са пътували на германския кораб „Занкт-Луис" (MS St. Louis) и ги принуждават да се върнат в Европа, и много от тях стават жертва на Холокоста. Всяка държава си има тъмно минало по отношение на Холокоста. Моята цел е да се почете човек, за когото се знае със сигурност, че е направил огромна саможертва. С този площад искаме да почетем паметта на всички доблестни хора, които са помогнали за спасяването на българските евреи - обикновените хора, политиците, църквата... Във Вашингтон има дълга традиция, в която почитаме заслужили личности от целия свят - имаме например статуя на Махатма Ганди, на първият мексикански президент-етнически мексиканец Бенито Хуарес, на Симон Боливар, дори площада пред бившето съветско посолство навремето се казваше "Андрей Сахаров плаза". Самият Музей на Холокоста се намира на площад Раул Валенберг. Димитър Пешев е не по-малко заслужил от тези хора и затова искам той да бъде почетен в града ни. Искам хората да могат да научат, че е възможно сам човек да направи нещо толкова значимо.
Музеят е против, но каква е позицията на еврейското лоби във Вашингтон?
Това мое предложение няма нищо общо с тях и казусът се превърна в много по-голям проблем, отколкото би трябвало да бъде. Аз съм един обикновен човек, дори не съм член на някоя синагога. Да, евреин съм, но не се опитвам да издействам всичко това чрез някоя организация, нито пък някоя такава е търсила контакт с мен по въпроса. Както обикновените хора са се свързали с Пешев, така и аз се свързвам с градския съвет във Вашингтон - като частен гражданин, нищо повече.
Вашингтон е град, известен и с това, че не се страхува да приема дискусионни становища. Бяхме четвъртите в Съединените щати, които легализирахме хомосексуалните бракове, например. Нашият град е построен върху идеалите на толерантността, които Пешев и българската нация също олицетворяват. Надявам се и вярвам, че градските съветници ще чуят аргументите ми и ще ги подкрепят. Гласуването в градския съвет вероятно ще бъде през юни или юли, но темата ще се обсъжда на 28 май. Ще съм там за обсъждането и ще обясня, че целта не е да се занимават с международна политика, а просто да обърнат внимание на великото дело на този човек.
