През 1985 г. участниците в Международната научна конференция по проблемите на стъклото в град Чипмейн, щата Мейн в Съединените щати, слушат „фантастичния" доклад на българския инженер Стоян Люцканов. Той разказва пред световните специалисти за своето изобретение, което представлява нова термична изолационна смес. С нея се спестява 80 на сто от загряващата енергия във високотемпературните пещи. Докладът е приет с недоверие, докато не взема думата представител на един голям американски производител на автомобили - „Форд Мотор Корпорейшън". Той с гордост заявява, че е закупил лиценз за патентованото изобретение на инженер Люцканов и вече е приложено в производството, а ефектът е впечатляващ. Какво липсва, за да се случват и в България подобни неща? Къде бизнесът може спокойно да се среща с науката, да обменя опит и идеи и да финансира интересни проекти, от които да извлича печалба? Търсим отговорите от изпълнителния директор на „София тех парк" Елица Панайотова.
Елица Панайотова беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик
Какво представлява технологичният парк?
Точно това място, където да се срещат хората с идеи, независимо дали те идват от бизнеса или науката, но да, и науката, и бизнеса. Това е място за срещи, място, където да се обменят тези идеи и да се надяваме да намират приложение и финансиране също така.
Защо е толкова важно България да има свой тех парк?
Важно е според мен, защото България има потенциал и активност в тази посока, тоест има хора, които са активни, имат идеи, а вече има и финансиране, което подпомага стартиращи компании. То в момента се разпределя през два фонда - „Лончхъб" и „Илевън". Има неправителствени организации, които обединяват младите предприемачи и старт ъп компании. Тоест има много голяма активност. Има и мултинационални компании, които са стъпили вече в България и вече правят продукт тук, а не просто предлагат услуга, така че със сигурност има достатъчно потенциал и един такъв проект би могъл просто да подпомогне това да се превърне в по-мащабно присъствие, да даде повече мащаб на всичко това и да засили приложението на научните изобретения в бизнеса, тоест наистина връзката между наука и бизнес.
Вие сте архитект по образование. Като архитект и урбанист, според вас това ли е най-подходящото място за изграждането на „София тех парк" и защо?
Този въпрос ми задават от първия ден. Истината е, че аз влязох в този проект, след като теренът вече беше избран.
Припомнете къде е.
Теренът се намира на 4-ти километър, срещу новата спортна зала „ Арена Армеец". Това е бивш терен на Министерството на отбраната. В началото на тази година приключи процедурата и беше прехвърлен от Министерството на отбраната към Министерството на икономиката и след това апротиран в създаденото дружество „София тех парк". Този терен е избран заедно и с консултанти от Европейската комисия. Разглеждани са много терени, някои в покрайнините на София, някои терени, които са собственост на БАН, и накрая е избран един нов терен, тоест чисто ново място, което не е свързано с БАН. Локацията е доста централна. Смятам, че това е добра локация, защото това, от което имаме нужда, е да имаме повече видимост за всички тези хора с идеи.
Разбрах, че ще сложите и големи транспаранти, билбордове „София тех парк".
Надявам се скоро да имаме и такива, да.
Какво участие вие лично ще вземете при подготовката на идейната част на проекта?
Активно е моето участие във всички части на проекта. Не знам дали ме питате като архитект, защото в случая аз съм най-малко архитект в този проект. Но ще вземам участие във всичко, свързано с проекта - и концепцията до момента, както и заданията за проектиране, защото това е съдържателната част на парка.
Ще има ли конкурс, прозрачност?
Ще има, да, и конкурс, и прозрачност. Аз идвам от точно тази страна - на бизнеса, и това е целта. Идвам от страната на бизнеса и знам много добре какво очаква той. Голямото предизвикателство пред нас е всъщност времето, защото най-притеснителното е срокът за реализация на всичко. Така че се опитваме да направим всичко по начин, по който и да се вместим във времето.
В какъв срок може да започне да функционира паркът, реалистично?
След като приключат търговете, се надяваме строителството да започне най-късно в началото на следващата година. Но за мен паркът започва да съществува от тази година и той малко или много за мен вече е факт, защото...
Имате предвид виртуално?
Да, виртуално, защото подкрепата на предприемачеството, младите предприемачи и младите компании, както и науката и трансфера между наука и бизнес, това е нещо, което и в момента стартира. Ние подкрепяме мероприятия.
В тази връзка кои организации ще поканите, привлечете или пък помагате на някои събития?
Да, дори обявихме преди броени дни събитията, ивентите, в които тази година ние ще се включим по един или друг начин и това са ивенти, организирани от партньорски неправителствени организации. Едното е „Дните на науката", които се организират от Британския съвет. Другите са 3D Challenge също инициативи на Start It Smart и Start Up. Така че имаме мероприятия, в които ние ще сме по-скоро партньор и подкрепящ тази година, а от следващата година се надяваме да имаме самостоятелно инициирани събития.
Подобни?
Подобни.
Какво да очакваме да се случи там?
Идеята е да привличаме хора и от света, които могат да разкажат как се случва този процес, да запалят хората тук, да пренесат ноу-хау и отново да подкрепят цялата тази среда и малко да я окрупнят. Защото в момента има много неправителствени организации, които са активни, но те имат доста малки таргет групи и идеята ни е чрез този проект не да изземваме тяхната дейност, а по-скоро да им дадем повече мащаб и чуваемост, така че да привличат и хора от региона, не само от България.
Елица, какъв е европейският и световният пример в тази посока? Има ли подобни паркове в страните на запад от нас, защото в Истанбул едва ли има, но може и да има.
В Турция има технологичен парк. Това въобще не е нещо ново. Има много подобни проекти и в Западна, и в Източна Европа. Няма на Балканите за момента и това е добре, защото ни дава някаква възможност да има и по-регионален ефект проектът. Различен е опитът. Всеки технологичен парк е уникален сам по себе си и е строго специфичен за мястото, където се случва, но като фокус, смисъл и функция технологичните паркове имат доста сходни характеристики. Като аз въобще не акцентирам върху компонента недвижими имоти, защото много от парковете имат акцент върху тази част - как да създадем повече офиси и да печелим от това. А смятам, че нито моментът в България е такъв, нито това е нуждата, която има нашият пазар. По-скоро това, от което има нужда, е среда и събития, покрай които наистина краетивните хора да разпознаят това като своето място и да контактуват повече.
Какви могат да бъдат предимствата на българския тех парк, къде сме най-силни? Продължаваме ли да сме водеща сила в IT-сектора?
Със сигурност сме. И фактът, че има компании, които имат офиси тук и правят продукт, а не просто изнасят услуга и използват евтина работна ръка. Дори знам, че тези компании искат да имат още по-големи офиси, въпросът е да има хора, тоест и ние да подготвим все повече специалисти в тази област. Но да, имаме предимства в тази област. Една от сферите на технологичния парк е IT, тоест софтуер, информационни и комуникационни технологии. Втората сфера са така наречените природни науки, биотехтологиите. И третата сфера е енергията - чиста енергия, нови източници, възобновяеми източници, енергийна ефективност.
Смятате ли, че изграждането на парка ще бъде предпоставка да задържим умните и талантливите хора на науката или поне надявате ли се?
Надявам се, да, и се надявам също да привлича хора, които да идват, за да работят в технологичния парк.
От колко време работите по проекта?
От юни миналата година. Тогава беше създадено дружеството.
Какво виждате - повече разбиране или повече съпротива, неразбиране - сред бизнеса, образованието, науката?
От всичко има, но смятам, че повече е все пак разбирането и подкрепата и това мога да го кажа, защото има страшно много хора, които доброволно и с ентусиазъм подкрепят проекта по всякакъв начин. Което наистина говори, че много хора виждат смисъл в този проект и са готови да помогнат по какъвто начин могат, за да се случи той.
В тази връзка има ли нужда от законодателни промени, за да заработите в по-тясна връзка - и бизнесът, и науката, и политиката в държавата.
Дългосрочно смятам, че ще има нужда държавата по-активно да подкрепя иновациите и старт ъп компаниите. В момента се подготвя закон за иновациите, подготвя се борд за иновациите. Надявам се в бъдеще да има и финансиране, което да е приоритетно насочено към иновациите, защото в момента има такова финансиране, което е предимно еврофинансиране. Но да, дългосрочно смятам, че това ще доведе и до нови дългосрочни политики на ниво държава.
Според мен мнозина от читателите не ни разбират съвсем точно за това какво ще представлява „София тех парк". Дайте да го визуализираме малко - Пловдивския панаир, палати, постижения, роботи, работещи модели или офис сграда, или нещо средно между двете?
И двете донякъде, тоест със сигурност ще има офис сгради. Но основните неща са първо, наистина ще има парк с всички спортни съоръжения, които е хубаво да има в един парк. Тоест искаме това, което много от офисите и като „Гугъл", както сме чували по света, че имат вътре в своите офиси средата, в която хората да си почиват и да играят, и да спортуват, и да контактуват. Ние искаме това да го изнесем отвън и да съберем компаниите около това пространство. Извън парка ще има така нареченият от нас ивент център, където ще се провеждат събитията, ще каним интересни лектори и ще представяме нови технологии и ноу-хау как се прави приложна наука, как да контактуват по-добре бизнесът и науката, да стимулираме предприемачеството. Ще има инкубатор - тоест мястото, където се люпят пилетата, където се раждат идеи и тези идеи се развиват, така че да станат пиленца и после да пораснат в кокошки.
Ще ги има ли?
Ще ги има.
Българите винаги са измисляли интересни неща.
Да, така е.
