ЕК: Бедността в България е тревожна
ЕК: Бедността в България е тревожна / dariknews.bg, архив

Европейската комисия определя нивата на бедност в България като тревожни. Като цяло в Европейския съюз социалното положение и положението със заетостта са останали критични през четвъртото тримесечие на 2012 година.

Крайните мерки за икономии са подобрили значително бюджетните позиции, но на цената на растящо социално недоволство, пише в частта за България в последния тримесечен преглед на Европейската комисия.

Еврокомисията отбелязва още, че масовите протести, довели до оставката на правителството, били предизвикани от необичайно високите сметки за електричество, което е един от основните разходи за българските семейства. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения, пише още в доклада.

България е най-бедната страна в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. Заедно с Италия, Испания, Гърция и Кипър, България е и сред страните, в които младежката безработица надхвърля 20%, допълва БГНЕС. В края на миналата година у нас е регистриран вторият най-голям спад на заетостта като цяло. В същото време сме на първо място по несъответствие между квалификацията и уменията на търсещите работа и нуждите на пазара на труда.

Негативната картина допълват и неблагоприятните демографски тенденции. Продължителността на живота на жените у нас е най-ниската в Евросъюза - 78 години при средни над 83. Мъжете живеят до 71 години, което е третата най-ниска продължителност на живота.

"Социалната криза в Европа продължава да се задълбочава и в редица държави членки няма признаци за скорошно подобрение. Най-тежко са засегнати най-бедните. Правителствата трябва да инвестират в начини за постигане на растеж и да дадат на хората реална възможност да изкарват достатъчно пари - в неотдавнашния пакет на Комисията за социални инвестиции бяха подчертани начини за постигане на тази цел. Най-силно се нуждаем от солидарност: в рамките на отделните страни и между тях. Можем да преодолеем тази криза само с общи усилия", заяви Ласло Андор, комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване.

През януари 2013 г. безработицата е нараснала до 26.2 милиона души в ЕС (19 милиона в еврозоната), т.е. 10.8% от икономически активното население (11.9% в еврозоната). Общото равнище на заетост в ЕС е спаднало с 0,4% през 2012 г., а положителни промени се забелязват само в работата на непълно работно време.

Затягането на публичните бюджети е повлияло зле на заетостта както пряко - чрез по-ниска заетост в публичния сектор, така и непряко - чрез по-ниско съвкупно макроикономическо търсене. Промените в системите за данъци и обезщетения и намаляването на заплатите в публичния сектор са довели до значителен спад в доходите на домакинствата и са изложили на сериозен натиск жизнения стандарт на домакинствата с ниски доходи. Увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи са повлияли различно на групите с високи и ниски доходи. Според анализа от съществено значение е бюджетните реформи да се планират внимателно, за да се избегне прекомерно засягане на хората с най-ниски доходи. Процентът на хората в ЕС, сигнализиращи за финансови затруднения, остава много над равнищата, наблюдавани през изминалото десетилетие - засегнато е почти всяко четвърто домакинство с ниски доходи.

Европейският съвет през март 2013 г. потвърди, че борбата с безработицата и социалните последици от кризата остават ключов приоритет за ЕС и неговите държави членки. През февруари 2013 г. ЕК предложи пакет за социални инвестиции, съдържащ насоки за по-ефективни и резултатни социални политики на страните от Съюза в отговор на предизвикателствата пред тях. В пакета бе подчертано, че публичните инвестиции в области като детските грижи, образованието и подпомагането на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве трябва да бъдат запазени или дори засилени в условията на ограничени публични бюджети, тъй като без подобни инвестиции много хора не могат да участват в обществото или да развиват своя икономически потенциал.

В прегледа на ЕК за тримесечието се анализира също така отрицателното въздействие на кризата върху раждаемостта. От 2009 г. раждаемостта е спряла да расте и остава стабилна на равнище малко под 1.6 деца на жена в 27-те страни от ЕС. Средната възраст на жените по време на раждане е продължила да се покачва и е достигнала 30 години. От друга страна, очакваната продължителност на живота е продължила да расте и е достигнала 77.4 години за мъжете и 83.1 години за жените.

Миграцията от страни извън ЕС е спаднала след пика през 2007 г., но дори през 2011 г. населението в 27-те страни от ЕС е нараснало с половин милион души, което означава един имигрант от страна извън Съюза на хиляда жители на ЕС. Броят на хората, получили гражданство, е по-висок и е достигнал почти един милион души. Ясно е, че дългосрочните предизвикателства пред пазара на труда в ЕС, дължащи се на намаляващата и остаряваща работна сила, остават сериозни.