Следващия вторник ще стане ясно с какъв финансов ресурс разполага правителството за подпомагане на най-бедните, кои социални групи и с какви помощи ще бъдат подпомогнати. Работна група към Националния съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди конкретните възможни мерки, стана ясно след днешното първо заседание на съвета, под ръководството на служебния вицепремиер и социален министър Деяна Костадинова. Синдикатите отново предложиха пакети от мерки, насочени към безработните, работещите бедни, социално слабите и майките с малки деца. От своя страна бизнесът се обяви против ръст на минималната заплата и за подобряване на бизнес средата и създаване на условия за конкуренция с цел падане на цените.
В началото на заседанието премиерът Марин Райков се обърна към бизнеса, за да уточни, че посланието му за солидарност спрямо уязвимите социални групи не е имало за цел да оказва натиск върху работодателите. „Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес и това беше много ясно казано. Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме неправомерен натиск за някакво изкуствено увеличаване на заплатите в частния сектор извън това, за което се разберем. Аз казах само една дума и тази дума е солидарност", каза той.
Някои от работодателите приеха призива за солидарност, но посочиха, че не приемат логиката хората да се подпомагат със субсидиране на цените. „Не смятаме, че тези, които са придобили свръхпечалба и поради господстващо положение на пазара и картелни споразумения, правейки дарения, получават индулгенция. Хората се подпомагат със средствата за социално подпомагане, но цените могат да се свалят, като се възстанови конкуренцията", каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.
Синдикатите посочиха възможни източници на резерви за подпомагане на най-бедните у нас. Президентът на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев даде за пример МВР, където според него те могат да се намерят, без да се пипат доходите на хората, ангажирани в системата, орязвайки някои „идиотски пера" до минимум. Той попита защо не се помисли и за изтегляне на контингенти, защото се харчат огромни пари, а хората само се излагат на риск.
Финансовият министър Калин Христов изключи възможността за отделяне на резерви от разходите за инвестиции, както и от разходите за съфинансиране на европейски проекти и посочи разходите за издръжка като най-вероятния източник. „Принципът е там, където считаме, че е най-неефективно да се използват, тези резерви да се използват за политики, които имат най-голямо влияние както върху икономиката, така и върху социалната ситуация в страната", каза той.
Христов призова да не се правят спекулации с фискалният резерв и посочи, че бюджетът ще бъде изпълнен.
