Томислав Русев: Спортните медии поддържат платени информатори
Томислав Русев: Спортните медии поддържат платени информатори / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Светослав Спасов, 21.01.2008, сп.ТЕМА

Томислав Русев работи в „Дарик радио” от създаването му. На 23 януари медията ще отпразнува 15-и рожден ден. Журналистът е първият и единствен досега шеф на най-известното спортно предаване в радиоефира - „Гонг”. Роден е в София. Възпитаник на 19 Столична гимназия редом с Орлин Горанов. Завършил е и бившия спортен институт ВИФ с профил „Футбол”. Специализира спортна журналистика и притежава диплома за треньор. Женен е за Ирина Цекова, която също работи в „Гонг”. Семейството има три деца - Елена, Мартин и Божидар.

Г-н Русев, след седмица „Дарик радио” ще празнува 15-и рожден ден. Медията е национална с информационен профил. Защо част от аудиторията я приема и като спортна?

Никое друго радио не излъчва толкова спорт, колкото ние. Така е от първия ден до днес. Често казваме на слушателите, че „Дарик” е националната спортна медия на България. Единствено тя съобразява програмата си със спортните събития от деня, за да присъстват пряко в ефира й. Няма друг собственик на радио, който да свали целия следобеден информационен блок, за да излъчи контролата на „Левски” с „Динамо” (Киев) или на ЦСКА с „Валенсия”. Нашият шеф Радосвет Радев го прави. Преди много години той разбра, че този подход ни носи и рейтинг, и приходи. Отдавна не ми се налага да обяснявам защо разместваме схемата и защо обзорните новини минават в паузите между полувремената на някой мач. Целта на „Гонг” винаги е била новините от страната и света да минават първо в нашия ефир. Опитваме се да не й изневеряваме, каквото и да ни коства това.

„Гонг” е известен с отличната си информираност. Случвало ли се е да плащате за новина?

Да. Честността изисква да го призная. В цял свят информацията струва пари. След като благодарение на нея изкарваме заплатите си и печелим от реклама, следва и да си плащаме за привилегията да я получаваме първи. Бих искал да имаме още по-големи възможности да благодарим финансово на хората, които ни помагат да сме най-информирани. Но в една нормална фирма всеки разход трябва да се осчетоводява. Затова ресурсите ни са ограничени. Имаме стройна мрежа от агенти, които ни казват какво се случва - от центъра на София през малките градчета до най-отдалечените гранични пунктове. Много други медии също имат мрежи. Нещата се свеждат до това чии агенти работят по-добре и по-бързо.

Какъв е най-големият хонорар, който сте плащали за информация?

Не се сещам. Не си мислете обаче, че става дума за колосални суми. По-скоро поддържаме информаторите си, правим им жестове - зареждаме например Prima-картите им. За тях е важно, че са ни полезни и че разчитаме на тях. Те са слушатели на радиото и се гордеят, че новина е видяла бял свят с помощта им. За тези обикновени хора от различни точки на България усещането е много приятно.

Кой измисли името на предаването?

Радосвет. Покани ме за водещ седмица преди старта на радиото, когато името „Гонг” и сигналът вече бяха избрани. По онова време повече се притеснявах как ще се справя пред микрофона и не ми беше много до името, което ми звучеше странно. По-късно обаче усетих добрите страни на този избор. 15 години по-късно „Гонг” се нарежда веднага след имената на трите ми деца.

Кое събитие е особено важно за развитието на „Дарик”, и в частност на спортната рубрика?

Без съмнение радиото се превърна в това, което е сега, след януарските събития около парламента преди 11 години. До този момент беше едно от многото в страната. Несъществуващото вече Радио 99, Експрес и някои други стояха по-добре на пазара. Вълненията през 1997 г. възпитаха у слушателя „рефлекса CNN”. Когато денят е спокоен и в него няма нещо извънредно, обръщаме малко внимание на тв канала. Когато се случи обаче нещо необичайно, гледаме го с денонощия. Същото е с „Дарик”. Често казвам на колегите си, че това е предимство, което никога не трябва да губим. Що се отнася до спорта, в нашия ефир са минали хиляди събития. Трудно ми е да отделя едно особено важно. Може би все пак това е четвъртото място на националния отбор по футбол в Щатите през 1994 г. Феноменалното постижение съвпадна с първите стъпки на „Гонг”, а аз имах уникалния шанс да го отразявам.

„Гонг” май е единственото предаване, на което бе кръстено цяло радио. Преди години то се конкурираше със „Спорт”. Защо тогава имаше две, а сега няма нито една специализирана станция за спорт?

Това ми е болна тема и мога да говоря по нея с часове. Опитвам се да не мисля по въпроса, защото радио „Гонг” е голямата ми мъка. Дори съм забранил да се обсъжда вкъщи или в редакцията. Не знам какво ще ми се случи оттук нататък в професионален план. Но съм сигурен, че до последния си ден ще се ядосвам и ще тъгувам за нелепия край на радио „Гонг”. Защо бе закрито ли? Честно казано, нямам представа. Година след като всичко свърши, все още не знам защо ни отрязаха (радиото ползваше честотата на бившето радио „Тангра”, а след спирането му на мястото му се настани фолкстанцията „Вероника” - б.а). Имам собствени версии, но нито една от тях не мога да подкрепя с факти и доказателства. Всичко се случи точно тогава, когато бяхме станали силни. От една страна - влязохме на рекламния пазар, от друга - спечелихме солидно влияние. Според мен отнякъде се появи човек с достатъчно влияние, за да ни затвори устата. Слава Богу, не се получи. Върнахме се в „Дарик” със сериозна програма. Моето убеждение е, че в България има място за две конкурентни спортни станции. В същото време хората, които разпределят рекламата, май мислят друго. Като цяло те не обичат много спорта. По всичко личи, че си нямат хал хабер от него. Вероятно са били освободени от физкултура и никога не са се затичвали, не са ритали и не са усещали дори махленската тръпка да вкараш гол във врата от два камъка. Ако я бяха изпитвали, нямаше да се държат по такъв начин. Виждате, че в момента и в телевизия „Ринг” има огромни сътресения и че трудно взима нещо от рекламния пазар. А в цял свят от спорта се печели зверски.

Пазарът е динамичен, вероятно в бъдеще ще се развие и този на спортните програми…

Съмнявам се. Дори пак да тръгне спортно радио, не ми се вярва да се превърне в това, което планирахме да направим от „Гонг”. А целите ни бяха наистина смели и за реализирането им се изискваха много пари. В момента в България няма марка, която да е готова да пожертва такива средства.

Може би е слаба спортната ни журналистика, точно какъвто е и футболът ни…

Имам принцип да не говоря за колеги. И не искам да се нагърбвам с подобна оценка. Спортната журналистика обаче със сигурност не е слаба. Проблемът, особено на печатните медии, е, че показват пристрастия. В подобни демонстрации най-много обвиняваха и нас от „Гонг”. Навремето наложихме практиката коментаторите да не крият симпатиите си. Така заложихме стръв за аудиторията. Първи аз казах, че съм от „Левски”, че Вальо Грънчаров също е син, а Ники Александров е от ЦСКА. Създадохме противоборство директно в ефир. Искахме слушателите да припознаят себе си в един или друг глас. Днес въпреки всички обвинения, че сме вкарали запалянковщината в радиоефира, най-сериозно твърдя, че нито един път не излъгахме и не спестихме истината за „Левски”, ЦСКА или който и да е друг отбор. Напоследък журналистиката ни все по-често става двуполюсна. Знам, че е абсурдно точно аз да го казвам, но през последните години нещата излязоха извън контрол. Колеги не пишат какво знаят или какво мислят, за да спасят името на отбора си. Това е абсурд, който в „Гонг” просто няма как да се случи.

Директният телефон за слушатели е една от запазените ви марки. Сещате ли се за любима реплика или любим участник?

За 15 години са се извъртели толкова много хора и изказвания, че вече е трудно да ги отсея. Всяка медия има по-специална аудитория - т.нар. пациенти. Може да са само твои, но и да ги „делиш” с други предавания по конкурентни станции. Гледам сериозно на обажданията на слушателите. Двама дори станаха част от екипа на „Гонг”. Приех ги, защото обичат предаването и горят в обсъжданите теми. Обажданията им изиграха ролята на кастинг.

Често обаче репортерите ви са обект на нападки и дори на нападения…

Такива са рисковете на професията. Тези дни гаражът на радиото се ремонтира, затова не идвам с кола. Всички други могат да паркират спокойно и на улицата, но аз - не. Имам „фен” в квартала, който ми издира автомобила всеки път, когато го оставя без надзор. Дори и да е за половин час. Какво да направя? Яд ме е, псувам и толкова. Няма да се откажа от работата си, я. Говорих с приятели от полицията. Казаха ми, че ако подам жалба, ще му направят засада и ще го хванат. И какво? Ще го набият и след два дни ще го пуснат. След това може да реши да взриви колата, а и мен вътре. Затова си ходя пеш, увит в шал и с шапка на главата, за да се пазя от други „фенове”. Но не се оплаквам. Нося кръста, който сам съм си избрал. Решил съм да поддържам този тон в коментарите си по радиото, ще се съобразявам и със съответните негативи.

Има ли футболен човек, на когото вярвате безрезервно?

Не. Категорично. Освен познати голяма част от футболните хора са ми и приятели. Казвал съм им го в очите, така че мога да го кажа и тук. Няма да използвам жаргонни думи, но те са най-големите еди какви си, които се срещат в природата. Способни са цяла седмица преди мач да се плюят по радиото, а в самия ден - да се разцелуват и да седнат един до друг. Че и да отидат заедно на море през лятото. Уж са скарани, а отношенията им накрая рязко се оправят с едно трансферче на футболист от единия в другия клуб. Когато бях по-млад, вярвах безрезервно на няколко човека. Впоследствие разбрах, че съм бил наивен. Сега вярвам само на семейството си и на екипа си.

Не се ли изкушавате да минете от другата страна на барикадата - в някой клуб?

В ръководство на отбор не бих влязъл, защото това означава да плюя на всичко, което съм правил дотук. Завършил съм ВИФ и имам диплома за футболен треньор. Съжалявам, че не пробвах да стана такъв. Това е една от мечтите ми, която не се осъществи. Мисля, че щях да се справя нелошо - особено като наставник на деца и юноши. За по-нагоре не смея да мисля. Но очевидно няма да стане - нямам време, а обичам нещата или да се правят, или да не се почват. Но не съжалявам - всяка жаба да си знае гьола. Аз съм журналист и ще си остана такъв.