Дарик зададе 33 еднакви, ясни въпроса към тримата кандидати за главен прокурор на България.
Борислав Сарафов, ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, в „Седмицата”:
По въпросите - подкрепяте ли сегашното място на прокуратурата в съдебната власт?
Категорично да. Според мен това е една гаранция за независимостта на прокуратурата. В крайна сметка това е и гаранция, че всеки прокурор може да решава делата си въз основа на закона и вътрешното си убеждение.
Защо да не бъде в изпълнителната?
Защото би позволило и отворило вратата за различни влияния, например лобистки, политически, икономически.
А да бъде една различна власт, независима, като в някои авторитарни тоталитарни държави.
В момента прокуратурата е в различие независима власт, независимата съдебна власт.
Трябва ли да се децентрализира прокуратурата?
Известна децентрализация в прокуратурата считам, че е необходима.
Какво да се централизира?
Моята идея е за ангажиране с повече функции на апелативните прокуратури. В момента те са и най-слабо натоварените звена в системата. Например по...
Значи и вие минавате за слабо натоварена...
Не бих казал, защото ние вече сме възприели нови идеи и сме ги приложили в нашата практика.
Така, какви нови функции ще дадете на апелативните прокурори?
Аз бих възложил контрол на ревизионната и инспекторска дейност, дейността по специалния надзор, по анализа на оправдателните присъди в конкретния съдебен район. Освен това считам, че е необходимо и децентрализиране на стопанската дейност на прокуратурата. Например възлагането на управлението на бюджета на отделните административни ръководители на прокуратури и управлението от тяхна страна на тази стопанска дейност, което ще позволи постигането на едно по-гъвкаво и по-активно адекватно материално-техническо обезпечаване.
А децентрализация в смисъл на административна подчиненост трябва ли да има? Горният прокурор да не може да иска непрекъснато справки например от долния, както горният съдия не може да иска справки от долния.
В известна степен това вече е премахнато в прокуратурата, с няколко последни нововъведения и указания на г-н Борис Велчев. Но в крайна сметка унифицираната информационна системна според мен трябва да позволи това да се анулира изцяло, да се сведе до нулата искането на справки от горестоящите прокуратури от по-долустоящите...
Какъв е все пак отговорът? Трябва ли да се децентрализира прокуратурата - да.
Категорично да, категорично да.
Трябва ли да бъде променена продължителността на мандата на главния прокурор, в момента този мандат е седем години.
Действително мандатът е дълъг. Той е и изтощителен може би за тези, които го заемат, вероятно трябва да се помисли за възможността той да бъде разделен на два възможни мандата от по пет години. Може би в някаква степен това би било и гаранция, че всеки новоизбран главен прокурор би се стремял да бъде успешен неговият първи мандат с оглед възможното му преизбиране. А между впрочем който има един успешен мандат, има всички шансове да има успешен и втори.
Т.е. вие всъщност увеличихте мандата на десет години, възможния мандат.
Не... Възможният, да, но само ако бъде успешен.
Две по пет.
В момента такъв е мандатът за всички административни ръководители в съдебната система. Моят мандат също е петгодишен, с възможност за втори.
По каква процедура трябва да бъде избран главният прокурор, даже да поясним - тайно или явно гласуване?
Откровено казано, аз наистина не разбирам защо се създава една такава своеобразна истерия около процедурата. Процедурата според мен не е най-важната. Тя просто трябва да не буди съмнение в честността и обективността на избора, за да бъде той направен въз основа само на идеите и концепциите, които поставят кандидатите.
Буди ли тази процедура в момента, която е определена от Висшия съдебен съвет...
Според мен, не.
Така, и все пак вие за тайно или явно гласуване сте? Според сегашната процедура гласуването...
Гласуването е тайно.
... ще бъде...
И аз съм за тайно гласуване, но то и в момента е такова.
Да, но можело да се види по компютърен път кой за кого бил гласувал.
Ами, откровено казано, аз не съм специалист по високите технологии и може би трябва да попитате някой хакер.
Така... Значи вие сте за тайно гласуване, а какъв да бъде редът? Ако се гласува по азбучен ред на малките имена, вие сте пръв, а било, поне така пишат, хубаво да си пръв.
Действително е така, но а аз не виждам какви позитиви ще извлека от това да съм пръв гласуван, подложен на гласуване.
Може би се очаква, че тези, които гласуват, така, в началото, с ентусиазъм за първия много масово ще гласуват и ще се усетят на втория и третия, че всъщност няма да гласуват за...
Аз не съм сигурен, че е така. Все пак не бих казал, че членовете на Висшия съдебен съвет ще гласуват стихийно...
А как?
... само въз основа на поредността на гласуване. Всеки ще изгради свои собствени впечатления за личните и професионални качества на кандидатите, за техните концепции и ще гласува въз основа на това, което е преценил...
Досегашните правила, ако се гласува по реда на постъпване на кандидатурите, за вас пък ще се гласува последен.
Точно така.
Вие сте за това.
Не бих се почувствал ощетен, във всеки случай, и не бих се почувствал привилигирован, ако бъда гласуван пръв.
А жребий?
Жребий е чудесно.
Т.е. все пак трябва да изберем една от възможностите. Ето, вие сте за сегашната, по реда на постъпване на кандидатурите.
Не, аз... за мен е без значение. Все пак считам, за да не възникват каквито и да е съмнения, че може би предложението да бъде чрез жребий е удачно.
Т.е. да кажем, че последно сте за жребий.
Да.
Това предложи всъщност премиерът. А пътьом да ви питам, одобрявате ли това, че премиерът е активен в съветите, които дава, например по тази процедура. Негова беше идеята за жребия.
В крайна сметка премиерът е премиер на тази държава, може да дава становище по всякакви въпроси, но аз не мисля, че Висшият съдебен съвет е длъжен да се съобрази с тези предложения.
Други казват, че така се месел, нали, това е...
Достатъчно независими са всички от членовете на ВСС, това са магистрати с доста сериозен и професионален, и личен опит, не бих казал, че само едно подсказване от страна на премиера би повлияло на някои от тях.
Какво е най-важното, което ще промените в прокуратурата, със сигурност може да изброите много неща, но кажете първото, с което искате да бъде запомнена вашата концепция? Има ли една дума, с която да кажете промяната?
Напълно сте прав и отговорът на този въпрос е доста обемен. Аз ще посоча основното. Първо, нова кадрова политика и прекрояване на кадрите с оглед натовареността. Второ, налагане на основните за мен принципи на екипност, специализация и взаимодействие. Точно тези три принципа съм въвел в работа на Апелативната специализирана и в Специализираната прокуратура. И не без значение, не на последно място - нова система за кариерно израстване, поощрение и наказание. За мен реформата е нещо, което не само трябва да се направи, то трябва да се направи и бързо, защото всяко изоставане във времето означава натрупване на нови проблеми.
Нова кадрова политика с оглед натовареността, т.е. ... друг въпрос, който съм планирал да задам, е какво точно трябва да се промени в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата, в името на по-равномерна натовареност на прокурорите.
Разбира се, необходим е един цялостен и детайлен анализ на натовареността, и това, което и вие подсказахте, една много сериозна деформализация на процеса, деформализиране на прокурорската работа. Единствено в България, повярвайте ми, се пишат обвинителни актове от по 700-800 страници, а не рядко дори и повече. Това го няма никъде. В една Испания, където бях на учебно посещение по обмяна на опит преди около два месеца, по сложните, тежки и обемни дела обвинителните актове съдържат 10-12 листа, по леките - два до три. Това наистина отнема доста сериозен ресурс и е една от причините за недобрата координация може би между прокуратурата и съда, доколкото понякога се връщат дела за процесуални нарушения.
Т.е. вие сте... да го кажем по-просто, думата деформализация е по-сложна, но вие употребихте друг израз - кратки обвинителни актове.
Да.
Кое е най-важното, което не трябва да бъде променяно в прокуратурата?
Със сигурност не бих променил спокойната, коректна, колегиална и творческа атмосфера на работа.
Т.е. атмосферата е добра.
Атмосферата със сигурност е добра, повярвайте ми.
Много малко или точно колкото трябва са прокурорите в България?
Това е една щекотлива тема и един, така, интересен въпрос. Според мен броят на прокурорите е оптимален. Може би той ви се струва голям, но все пак имайте предвид, че българският прокурор е натоварен с много повече функции и ангажименти от своите колеги в Европа. Той освен всичко друго е и разследващ прокурор, където за разлика от колегите си в европейските страни, където разследването се води от съдия-следователи, това е така например в Испания, където бях преди два месеца, както посочих.
Т.е. прокурорите са си точно колкото трябва?
Оптимално.
Прокуратурата трябва да отговори на обществените очаквания да се произнася по всички вълнуващи обществото казуси, или другите контролни органи в държавата трябва да разтоварят прокуратурата. Това на пръв поглед звучи като ясен отговор, да ни разтоварят, за това говореше и предишният главен прокурор, но всъщност българите очакват всяка работа, която да ангажира обществено внимание, да мине през прокурор, за да е чисто и сигурно, че няма престъпление. Вие за кое от двете сте?
За да са сигурни, както казвате. Това изразява все пак и някаква форма на доверие към прокуратурата, но аз не съм съгласен, че прокуратурата е универсалният юрисконсулт на държавата, а в момента сме в ситуация, в която и граждани, и организации сезират прокуратурата на всички нива и убеден съм, и лично главния прокурор, за какви ли не гражданско-правни спорове, административни нарушения, битови или дори междуличностни проблеми. Но аз мисля, че контролните органи трябва да осъзнаят своята високо отговорна роля по установяване на факти и обстоятелства, които са от тяхна компетентност, и именно самите контролни органи трябва да огласят на обществото по какви въпроси следва да се обръщат към тях, защото може би в крайна сметка именно незнанието на хората води до това, че се обръщат към прокуратурата за всичко...
Ето тази седмица стана ясно, че прокуратурата била отказала да образува производство по темата за цената на лекарствата, а всъщност всички очакваха от прокуратурата да каже дали всичко е наред с цената на лекарствата. Не всички, парламентът очакваше, парламентарната комисия се обърна към прокуратурата.
Мисля, че и вие разбирате, че това не е сериозно. Да не припомням, че имаше и сигнали до прокуратурата за неплатени заплати от работодатели. Това не е сериозно. Именно поради тези причини българската прокуратура се товари с какви ли не формални задължения, нерядко сигналите на контролните органи са непълни, което налага възлагане на допълнителни проверки, анализ на факти и обстоятелства в прокуратурата и в крайна сметка българският прокурор е свръхангажиран с работа, макар и да не е толкова, колкото ни се иска, професионален...
Каква отговорност трябва да носят прокурорите за работата си и даже да го видим през призмата на случая с вашия колега, който оттегля протеста срещу оправдателните присъди на обвиняемите по делото САПАРД, обаче го мотивира с вътрешното си убеждение, как носиш отговорност за вътрешно убеждение.
По принцип прокурорът не може да носи нито наказателна, нито дисциплинарна отговорност за произнасянето си по вътрешно убеждение. Има твърда и константна съдебна практика по този въпрос. Ако, ще поставя едно ако, обаче това вътрешно убеждение е мотивирано по незаконен начин, това би могло да бъде и престъпление.
Да, но доколкото става ясно, не това са мотивите за разследването на вашия колега прокурор в момента, а по-скоро дали си е изпълнил служебните задължения обаче...
Действително с оттеглянето на протеста той прегради пътя за наказателно преследване, а това не трябваше да става по едно дело, по което първоинстанционният съд е произнесъл една присъда, осъдителна, а въззивният съд диаметрално противоположна - оправдателна. В крайна сметка трябваше да се даде възможност Върховният касационен съд да се произнесе по това дело.
Т.е. според вас трябва да бъде наказан този прокурор?
Не мога да ви кажа, пак правя уговорката, че не познавам материалите по делото...
Даже не говоря дали наказателно-правно..., може и административно да бъде наказан или като трудово отношение. Според вас отговорът какъв е на този прост въпрос - трябва ли да бъде наказан? Защото...
Пак правя уговорката, че не познавам обстоятелствата и материалите по делото.
Но защото е преградил пътя нагоре на делото, предвид противоречивите присъди на двете инстанции, по-скоро аз ви разбирам - да.
Това не е достатъчно за... не бих казал да, нито да, нито не. Все пак сме юристи и дали... преди да се произнеса по такъв важен въпрос за наказателно преследване на дадено лице, бих искал да се запозная с фактите. Както се казва, дайте ми фактите...
Т.е. това е първият въпрос, на който казвате не знам.
Не знам.
Над 90% осъдителни присъди по внесените от прокуратурата обвинителни актове. Положителен или отрицателен знак за правосъдието в България?
От гледна точка на нивото на престъпността в момента не мисля, че това може да бъде отрицателен знак, но по-лошото всъщност е друго - че за съжаление в тези проценти не влизат част от делата с т.нар. висок обществен интерес, по които прокуратурата претърпя известен провал.
Е, те влизат, те са в тези примерно 5%...
Те са в оправдателните присъди, не в осъдителните.
Да, които са му от малкото оправдателни.
Точно така. Със съжаление казах, че в тези осъдителни проценти не влизат делата с високо...
Значи... включително високопоставени прокурори са казвали в това студио, че това е по-скоро тревожен факт за България - високата степен на осъдителни присъди, че... а то може да е в две посоки тревожен - от една страна, че съдът винаги осъжда, когато прокурорът поиска, а от друга страна, може би пък прокурорите внасят обвинителни актове само когато са 100% сигурни в обвинението, а ако имат и най-мъничко колебание, не внасят в съда, който да прецени дали е основателно колебанието им.
Със сигурност такова едно плахо поведение, бих го нарекъл, на прокуратурата не трябва да бъде толерирано, защото не позволява да се развие и съдебната практика, но аз не бих го тълкувал този висок процент осъдителни присъди по този начин. Според мен говори за една добра работа на прокуратурата.
Т.е. вие слагате плюс...
Може би съм пристрастен. Плюс, разбира се.
... на това, че толкова успява прокуратурата.
Голям плюс.
Правилно ли според вас България е наблюдавана от Европейската комисия в борбата срещу организираната престъпност и корупцията при положение, че такъв механизъм не съществува в европейското право, останалите държави не са наблюдавани, разбира се, с изключение на Румъния.
Знаете ли, аз съм участвал във всички до една срещи без изключение с представители на Европейската комисия, които са идвали тук да осъществяват своя мониторинг. Безспорно механизмът за сътрудничество и оценка е нещо положително за нашата страна. Той създаде необратими тенденции в сферата на правораздаването и същевременно ни позволи да натрупаме известен опит по отношение на наказателното преследване на организирана престъпност, пране на пари, усвояване на еврофондове, измамите, т.е. с европейски фондове. И моето лично мнение обаче е, че този механизъм постигна своята цел, той създаде необратими тенденции и докато в началото на мониторинга такива дела бяха по-скоро изключение, само за миналата година на съд за организирани престъпни... за участие в организирани престъпни групи са дадени около 100 човека, включително такива емблематични фигури от подземния свят. Считам, че...
Т.е. отговорът е да, правилно ни наблюдаваше досега.
Но считам, че вече изпълни своята роля.
... Европейската комисия трябва да спре.
Точно така.
Да, но този въпрос има и друга гледна точка, ако Европейската комисия имаше такъв механизъм да наблюдава всички, може би в Гърция например нямаше да се стигне до тук, така че уловката във въпроса е трябва ли България да бъде изключение? Може би е интересно да бъдат наблюдавани делата срещу Силвио Берлускони в Италия, предвид това, че е високопоставен и богат човек, с голяма политическа кариера, нали, същото искат и от България, т.е. аз ви питам трябва ли такъв механизъм да се прилага за всички и правилно ли е България да бъде изключение, защото е най-зле.
Така поставен вашият въпрос, считам го за уместен и че от тази призма трябва и други страни да бъдат поставени на мониторинг в крайна сметка, защото аз не мисля, че сме втора категория държава в Европейския съюз пълноправен член.
Да, интересно е например едно дело срещу ръководител на Международния валутен фонд, французин, дали има смелостта френската съдебна система да изпълни всички процедури, наблюдавана от Европейската комисия.
Съгласен съм с вас.
Основателни ли са според вас цитираните в доклада на комисията, цитирам, оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво?
Аз мисля, че за такива тайни споразумения вече не може да се говори. Всъщност това бе и една от целите на създаването на специализираните прокуратури, които са с национална компетентност, и по този начин делата срещу местни босове на мафията, така да го нарека, вече не се разглеждат от местните териториални прокуратури, а в специализираната прокуратура и специализиран съд.
Т.е., това е цитат от последния доклад и вие не сте съгласен с него. Вие казвате - не, няма тайни споразумения.
Според мен такъв въпрос вече не съществува и не би могло да се говори за тайни споразумения от страна на прокуратурата...
С организираната престъпност.
Ами, сами разбирате, на местно ниво вече не работи местната компетентна прокуратура, а специализираната прокуратура и специализираният съд.
Всъщност пробваме да видим колко не сте съгласен с Европейската комисия, тъй като тя се цитира като евангелие в България в този доклад и ето, вие казвате, не сте съгласен. Проваля ли се...
Точно така. С това, така поставено като въпрос, не съм съгласен, тъй като, повтарям, в България вече работи специализираният съд и прокуратура, и всички местни структури на организираната престъпност са подсъдни на него. Така че на местно ниво тайни споразумения между прокуратурата и организираната престъпност не биха могли да съществуват... По тези дела вече не работят териториалните прокуратури.
Проваля ли се прокуратурата в дела срещу организираната престъпност - да или не?
Категорично не. Ако трябва да бъда...
Е, пак не сте съгласен с констатация от доклада на Европейската комисия.
Припомнете ми кое от делата срещу организирана престъпност е провалено в последната година, две или три? Доколкото има провалени дела, според мен те са делата за корупция, където действително има ясен и отчетлив провал.
Трябва ли законодателството да позволи приоритетно разглеждане на най-важните дела?
Отговорът на този въпрос е еднозначен - няма маловажни дела. Всяко дело е важно, доколкото засяга интересите на отделен български гражданин и на държавата като цяло.
Това е пак цитат, г-н Сарафов, от доклада и то по повод точно на нивото, на което сте вие, Апелативният специализиран съд. Комисията казва, много хубаво, че се създаде, обаче пак стана така, че той беше затрупан от маловажни според нея случаи, които се гледат по реда на постъпването. Тя дори, комисията като че ли предполага, че нарочно е станало така, първо да се пуснат задръстващи многобройни казуси, за да не може да се стигне до големите казуси. И тя казва, най-важните дела пак са най-отзад. Българското законодателство не допуска най-важните да минат напред, с упрек казва комисията.
Недопустимо е да концентрираме усилията си само по делата с висок обществен интерес, тъй като всеки български гражданин, пострадал от престъпление, има право на разследване със същото качество и срочност, каквито се изискват по тези дела. Но доколкото ние работим, ние работим изключително активно и по делата с висок обществен интерес, повярвайте ми...
Така, ясен отговор...
... специално по организираната престъпност не бих казал, че има провалено дело. Припомнете ми вие, ако има такова, дело срещу видни фигури от организираната престъпност, което да е провалено...
Не, нататък ще стане дума, според комисията, и не само според комисията, да ти избягат двама осъдени, вече е провал, нали, но хайде...
Не на прокуратурата.
... нататък да обсъдим това. Какво трябва да се направи за ограничаване на битовата престъпност?
Аз имам особено мнение по този въпрос, ще го споделя с вас. Според мен зад 1000 битови престъпления не стоят 1000 престъпника, а не повече от 50 или максимум 100. Очевидно според мен наказателната политика не е достатъчно ефективна по отношение на този род, ще ги нарека битови престъпници. Според мен са необходими бързи производства срещу тях и ефективни санкции, включително финансови, например отнемане на тяхното имущество. Разбира се, и изолирането им с налагане на ефективни наказания лишаване от свобода.
Бързи производства и финансови, и икономически... имуществени санкции?
Точно така, бързо и ефективно налагане на наказание. И ако хората действително се вижда, че многократно извършват даден вид престъпления, някой, който има 20 кражби, в крайна сметка той трябва да бъде вкаран в затвора и превъзпитан, за да бъде социализиран към обществото.
Трябва ли да бъде намалено използването на СРС - да или не?
Използването на СРС трябва да бъде оптимално, когато действително са налице условията на закона и съответните обстоятелства, както посочва законът, не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
Така, оптимално ли е сега?
Оптимално е сега.
Т.е. отговорът е, не, не трябва да бъде намалено, много хубаво се използват в България СРС.
Да, повярвайте ми, те се използват по предназначение. Ние не...не се подслушва...
Аргумента срещу това е изключително ниският процент на използваемост и след това влизане в самите присъди на тези СРС. Подслушва се за щяло и нещяло.
За съжаление нямам пред себе си актуална статистика, за да мога да я коментирам, но според мен не е така. Висок процент от СРС се използват. Може би става въпрос за едно по-грешно отчитане на СРС, тъй като е възможно спрямо едно лице да се прилагат различни способи и ние ще ги отчитаме като по-голям брой, но дефакто е подслушано или проследявано едно-единствено лице.
Как да се съкратят сроковете за разследвания? И всъщност по-големият въпрос е какви да бъдат тези срокове? То имаше известни опити, ако не ти повдигнат обвинение в срок... две години ли беше?
Ако не се внесе обвинителен акт.
Да, ако не се внесе, да, обвинителният акт в съда, ти можеш сам да искаш колкото и да е събрала прокуратурата, каквото и да е направила до този момент, но не да те влачат с години. Да вземем даже актуален случай, то свърши мандатът на следващото правителство преди да е приключил случаят с предишния премиер, който е обвинен по казуса с изчезването на едни секретни документи.
Твърдото ми убеждение е, че само по себе си бавното правосъдие е лошо правосъдие. Оптимизираното използване на човешките ресурси в прокуратурата обаче ще позволи наистина едно по-бързо и качествено разследване и приключване на делата. Така че това е свързано с отговора на един от първите ви въпроси.
Не ви разбирам, трябва ли да има преклузивен срок? Ако за две години прокурорът не успее да внесе обвинителен акт, и бандит да е бил този, който е бил разследван, прокуратурата губи възможност да внесе този обвинителен акт.
По-скоро да.
Съгласен сте с това. Това ще ви...
Аз съм на мнение, че е необходимо да има известен срок, който всъщност да ни мотивира нас...
Преклузивен?
... макар и да го казвам с ясното съзнание, че има сложни и тежки финансови разследвания, има разследвания, свързани с отговор на съдебни поръчки от други страни, които се забавят и които наистина обективно бавят разследването. Но в крайна сметка не следва да се позволява едно лице да е обвиняем по досъдебно производство, което не е приключило 7 или 8 години.
Трябва ли да бъде възстановено смъртното наказание?
Категорично не, този въпрос дори не мисля, че е дискусионен. В крайна сметка в нито една европейска страна няма смъртно наказание.
Не, пробваме да видим дали пък в България няма да има главен прокурор, който е за смъртното наказание. А трябва ли да бъде отменен доживотният затвор без право на замяна?
Знаете ли, аз твърде често съм се срещал очи в очи с жертви на престъпления и, откровено казано, много трудно бих аргументирал пред тях една такава теза. На този етап от нашето социално и обществено развитие мисля, че не сме дозрели до това. Убеден съм обаче, че Петър Стоянов по прякор Сумиста горещо подкрепя тази идея.
Подкрепяте ли т.нар. гражданска конфискация, тоест, принципът за отнемане на незаконно придобито имущество без присъда за извършено престъпление?
В отговора на този въпрос се сблъскват популизъм и право. Аз ще отговоря, че подкрепям конфискацията на имущество в рамките на урегулирана законова процедура.
Без обаче присъда? Т.е. това е един принцип, който тепърва започва да се прилага в европейското право, България е от първите.
Така е.
И вие го подкрепяте. Вие сте за това. Защото в училище учихме друго, и това е смело да бъдеш на различно мнение.
По-скоро за.
Така, подкрепяте. Трябва ли определени действия или бездействия да престанат да бъдат престъпления, според Наказателния кодекс?
Категорично подкрепям идеята за разграничаване на престъпленията на тежки, леки и простъпки. Например, ще посоча, шофирането в нетрезво състояние трябва да бъде обявено за простъпка, наказуема с тежки имуществени санкции. Повярвайте ми, не е оправдано воденето на едно тежко наказателно производство с досъдебна и съдебна фаза за едно такова деяние. Мисля, че далеч по-ефективно би било налагането на една сериозна имуществена санкция.
Имам предвид да те хванат, че караш, без да си причинил смърт на някой или да...
Да, да, това е за друго престъпление.
Само те хващат, тогава само да те глобят жестоко, да ти вземат и книжката административно...
Или автомобила...
Да, но не да се води наказателно производство, ако си бил много пиян, нали, за определени...
Точно така.
Трябва ли да се декриминализира даването на подкуп, за да се улесни наказването на корупцията?
Ще ми позволите да дам малко по-дълъг отговор на този въпрос, защото имам изградено становище. Даването на подкуп е точно толкова укоримо, колкото и получаването. Ако обаче имате предвид т.нар. провокация към подкуп, аз горещо подкрепям тази идея и възможността тя законово да бъде използвана. Ще ви дам и един пример. Ако за даден общински чиновник или кмет има достатъчно надеждна информация, че същият получава подкупи за дадени услуги, например промяна в статута на земеделска земя или нещо друго, защо той да не може да бъде провокиран от разследващите органи и полицията? Това, разбира се, трябва да става при условия на стриктна законова регламентация, която аз бих приравнил на доверителната сделка като спецално разузнавателно средство, с предварително разрешение от съдия и извършено от служител под прикритие. Въвеждането според мен на провокацията към подкуп като един специфичен инструмент за разследване на корупцията, освен ефективен механизъм за противодействие на това социално зло, би имало и огромен превантивен ефект.
Става дума... вие си представяте само служители, само представители на властта да провокират, а не един гражданин идва и той да стане провокатор.
Не би било редно. Това трябва да стане при стриктна законова регламентация, така както е регулирана доверителната сделка - от служител под прикритие, който е полицейски служител, с предварително разрешение от съдия.
Каква отговорност трябва да носи гражданин, ако чрез вписана по-ниска цена в нотариалния акт, преди изповядването му съгласно закона, защото според закона трябва при самото изповядване вече да е платен данъкът, но той е платил по-нисък данък върху действителната цена на сделката?
Аз лично предполагам, че над 90% от българските граждани, които са продали или закупили имот, са го направили по данъчна оценка. Категорично не мога да се ангажирам със становище, че всички тези хора са престъпници.
Т.е. да не носи отговорност.
Аз ви отговорих.
Сега малко правя една аналогия за балконите, като питах кандидатите за президенти, те казаха ами... повечето казаха ами те всички всъщност си остъкляват, незаконно си остъкляват балконите.
Строго формално погледнато, според мен не е и престъпление и не бих се ангажирал...
Даже да е над определени суми, да са спестени по Закона за местните данъци и такси?
Те са местни данъци, това не е корпоративен данък на търговска фирма. Не бих казал, че гражданите са престъпници, по-скоро не...
Трябва ли неплащането на осигуровки да стане престъпление?
Тук ще ви отговоря да. Необходимо е въвеждане според мен на наказателна отговорност за тези, които допускат плащането на възнаграждения, заплати, различни от договоренето между страните по трудовия договор, без да се дължат...
Ама как, тук си противоречите с предишния отговор. На предишния казахте две страни, за да прецакат държавата...
Едното става въпрос за местен данък, тук става въпрос за вноски за държавно обществено и здравно осигуряване. Защото тази практика на неплащане на вноски, дължими по данък обществено осигуряване и здравно осигуряване, води до спад на приходите в бюджета и оттам и до размера на пенсиите, които се...
... другата, а местните данъци, как да се асфалтират улиците, как да се чисти...
Това е моето становище, вие преценете дали...
Да, има противоречие между двете, затова...
Според мен не, според мен не.
... съм по-настойчив.
Това е вашето виждане на въпроса. Според мен няма противоречие.
Осигуровките криминализирани, неплащането на местни данъци и такси при сделки за недвижими имоти или за коли да не са престъпление. Това е вашето мнение.
Това е моето мнение.
Пресилено ли е разследването на Мишо Шамара за текста на песента „Бяло, зелено и червено”?
Пресилено е, разбира се, няма какво да го коментирам.
Да, обаче да наречеш бялото наркотик, зеленото да го пушиш, червеното да го сравниш с мензис...
Грозно е, но не е престъпление, според мен. Пресилено е обвинението по този казус.
Подкрепяте ли повдигането на обвинения за проповядване на религия? Това е многопластов въпрос, но някои правозащитни организации разглеждат опита на някои законодателства да представят едни религии като радикални, а други като миролюбиви, за прекалено.
Според мен проповядването на религия е право, а за някои дори и призвание. Проповядването на религиозна расова или етническа нетърпимост обаче вече е престъпление. Само по себе си проповядването на ислям не е престъпление, но проповядването на ислямизъм е, защото ислямизмът използва религията за постигането на престъпни цели. Със сигурност няма религия, която да проповядва рязане на глави.
Трябва ли налагането на мярката за неотклонение задържане под стража на обвиняемите по дела за тежки престъпления да стане задължително при осъдителна присъда, която не е влязла в сила, за да се предотврати укриването на осъдените? Това е случаят „братя Галеви”. Много хора казаха, включително юристи, как може те, осъдени толкова тежко, да се разхождат между двете инстанции свободно.
Аз съм последният човек, който иска братя Галеви да се разхождат свободно, защото лично работих, водих разследването по този казус. Но в крайна сметка съдът е този, който решава, а наскоро излезе и решение на Върховния касационен съд по този въпрос. То е категорично.
Т.е. отговорът е не, не трябва да стане задължително.
Отговорът е не, не трябва да стане задължително.
Споделяте ли тезата, че в българското законодателство липсват достатъчни гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, в които може да са заподозрени главният прокурор или други до него високопоставени длъжностни лица? Тук цитирам пак доклада на Европейската комисия. Комисията казва, че ако вие станете главен прокурор, вече сте толкова високо, че над вас е само Бог, както казваше един предишен главен прокурор.
Принципно е така. И необходимо е да се помисли върху създаването на такива механизми, които да регламентират една такава хипотеза.
Да, комисията е права, казвате.
Да, комисията е права.
Коя е най-спешната материална нужда на прокуратурата? Знам, че може да изброите много неща, ама дайте нещо предметно, с което ще се заемете още в първите си дни.
Със сигурност разрешаването на проблема със сградния фонд на Софийската районна прокуратура.
Точно такъв конкретен отговор очаквах - Софийска районна прокуратура. Обобщете с по една дума вашата оценка за последните трима главни прокурори на България. Иван Татарчев, думата за него?
За Татарчев, тъй като за починал човек се казва или добро, или нищо - нищо.
Никола Филчев?
За Никола Филчев също не бих могъл да кажа нищо положително, нека си спестя отрицателните оценки.
Нищо положително. Борис Велчев?
Борис Велчев - юмрук в кадифена ръкавица.
Ако станете главен прокурор, г-н Сарафов, ще остане ли на досегашната си работа съпругата ви? Впрочем аз не направих разследване да видя тя какво работи?
Съпругата ми е икономист по професия и работи в търговско дружество.
Ще продължи ли да работи? Не е лесно да си съпруга на главния прокурор.
Вижте, ако стана посланик, жена ми ще напусне работа и ще ме последва, но сега не виждам причини да го прави.
Не, защото нали, без конкретно... нямам представа даже каква е фирмата, но примерно, ако се окаже, че тая фирма не си плаща осигуровките, и ще бъде много деликатна ситуация при положение, че и вие сте пък тия осигуровки, нали, да бъдат криминализирани. Това са хипотези, но възможни.
Откровено казано, пак ви казвам, не виждам причини да го прави, а всъщност наказателно преследване не би трябвало никой да има имунитет, както уточнихме.
Значи отговорът е да, ще си остане да си работи.
Разбира се. Както казах, ако стана посланик и бъда изпратен в някоя страна, надявам се не Казахстан, тя ще ме последва. Но в момента няма причина да го прави.
Защо всъщност искате да сте главен прокурор на България, г-н Сарафов?
Аз не съм фиксиран в поста на главния прокурор, приемам обаче номинацията сериозно и отговорно. Приемам я като възможност да предложа своите новаторски идеи, които вече прилагаме в практиката на ръководените от мен специализирани прокуратури, и те дават видимо добри резултати.
Т.е. да приложите това, което правите в специализираната прокуратура, в цялата прокуратура.
В един по-широк мащаб, точно така, в един по-широк мащаб. Мисля, че това би било полезно.
