Плевен
Плевен / БГНЕС
Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града
10 декември 1877 г. остава завинаги паметна дата в историята на Плевен и България. Падането на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война 1877–1878 г. Пет месеца градът е арена на ожесточени сражения. Пристигналият от Видин Осман паша се подготвя за битка край  Плевен. Тридесет и пет хилядната османска армия се изправя срещу осемдесет и три хилядната многонационална руска и румънска армии. Направени са три опита Плевен да бъде превзет. Повратен момент от Плевенската епопея се оказва третият щурм за града от 11 и 12 септември 1877 г. Генерал Скобелев превзема двата редута Кованлък и Иса Ага, но след тридесет часа боеве е принуден да се изтегли.

Така след три неуспешни опита руското командване взема решение да смени тактиката срещу Осман паша. За командир е назначен руският генерал Й. Гурко. В Плевен пристига и бележитият военен инженер Едуард Тотлебен заедно с част от гвардията на Императора. Обръчът около Плевен се затваря. Блокадната линия е разделена на шест участъка. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите храна са на привършване, няма лекарства и превързочни материали, смъртността се увеличава значително, а с идването на зимата и дървата са на привършване.  Мелниците край Плевен също спират своята работа след изграждането на Тотлебенов вал, с което е спряна и водата.

Руският посланик запали светлините на най-високата Коледна елха в Плевен

Четиридесет и пет дни продължава пълната блокада на града. Положението в него става тежко. Плевен се превръща в гробница за 40-хилядната турска  армия. Притиснатият Осман паша взема решение да направи опит да пробие блокадата. Пробивът ще се извърши при река Вит. Намерението на Осман паша е да достигне до река Искър и да я премине. Така между него и руската армия ще се формира естествена преграда. Избраната посока е София, за да се присъедини към отрядите, натоварени със задачата да защитават Западните Балкани. На 10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша започва боя с последна надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турската армия е стремително и успешно, пробити са двете линии на руската отбрана. С усилията на полковете от Гренадирския корпус на руската армия, атаката на турската армия е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се слага финал на петмесечната плевенска епопея. Осман паша обявява пълна и безусловна капитулация и в 14 часа се предава на ген. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия.
Осман паша при цар Александър ІІ в Плевен

Радостта на руската и румънската армия е голяма. Улиците на Плевен се изпълват с народ от града и околните села. Всеки иска да посрещне освободителите. Един съвременник пише „…даже вестта за сключване на Санстефанския мир не бе посрещната в Русия с такъв възторг и радост, както вестта за падането на Плевен“. На 11 декември 1877 в Плевен пристига руският император Александър II. В къщата на Иван Вацов руският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. Руската армия преминава проходите на Стара планина в много тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската армия е разгромена, а само месец и половина след победата при Плевен военните действия приключват. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефански мирен договор, с което България се връща на картата на Европа.

И до ден днешен за важността на плевенската битка и проявения героизъм ни напомнят уникалният за нашите географски ширини музей Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, внушителният Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”, Къща музей „Цар Освободител Александър II”, Къщите музеи и мемориални паркове в Пордим, Гривица, Горни Дъбник, както и многобройните паметници, посветени на загиналите в боевете за Плевен.
pleveninfo.bg