Защо не можем да опазим собственото си крайбрежие, както го правят французите
Защо не можем да опазим собственото си крайбрежие, както го правят французите / netinfo

Безконтролното застрояване по българското Черноморие през последните 25 години е безобразие - няма дори икономическа логика в това, което се прави с крайбрежието ни. Това коментира в интервю за Дарик Стефан Манов - българин, който от години живее и работи във Франция.

В разговор за строителството край морето в България сънародникът ни разказа за френския опит в съхраняването на крайбрежните терени от застрояване. Още през 1975 г. във Франция осъзнават проблема с презастрояването и държавата основава изпълнителна агенция Conservatoire du littoral, чиято цел е да съхрани крайбрежните естествени зони. Институцията няма за цел да брани защитените терени - те си съществуват отделно. Целта на агенцията е да откупува от собствениците терени и територии, които имат някаква характерност и типичност. Дългосрочната задача на институцията е една трета от френското крайбрежие, а то е едно от големите в Европа - да бъде обявено за незастрояемо завинаги.

Всяка година тази агенция откупува терени, като в момента окончателно са спасени от застрояване 152 000 хектара терени върху 600 естествени зони, които покриват 1 500 км крайбрежие от 6 000 км., обясни Стефан Манов. Бюджетът на тази френска агенция в момента е 50 млн. евро годишно.

Почиваш в родината през лятото, защото си българин, от патриотарско чувство, или така е по-удобно? Можеш да отидеш навсякъде от Франция, където живееш от години и работиш.

Не съм си задавал въпроса защо предпочитам да летувам на българското Черно море. Може би от някаква носталгия, не просто географска, а времева, емоционална. Все пак там съм бил цялото ми детство, с родителите ми. Пък и младежките години с приятелката ми. Това е едно връщане и към своите си корени.

Как откриваш нашето море всяка година? Има ли я тази тенденция, за която всяка година се говори - все по-застроено, все по-бетонирано? Или откриваш своите спокойни места?

Аз си имам едно спокойно, тайно място, което няма да кажа в ефир, за да остане такова. Но действително много ме боли от станалото по българското Черноморие последните 25 години, особено след 1995 година. Това безконтролно застрояване. Да, безконтролно е, защото макар и да има някакви норми, закони, включително закон за българското Черноморие /бел. ред. Закон за устройството на Черноморското крайбрежие/ с голямо закъснение, бяха извършени безобразия. И думата не е силна.

Това, което се направи с българското Черноморие е безобразие. Няма икономическа логика в това, което се направи. Има единствено логиката на тези, които окрадоха като корупция пари и на тези, които вложиха окрадени пари. Дори поминъкът не оправдава това нещо, което се направи. Споменах, че аз почивам там от много отдавна. Като малък, спомням си, т.нар. „царски плаж", плажната ивица между Черноморец и Созопол, преди още да има къмпинг „Градина" и къмпинг "Златна рибка", където беше абсолютна пустош и девствено място. Сега там е някаква бетонна джунгла, един от друг по-големи комплекси. От това много ме боли. И още повече ме боли, защото виждам как на други места, в случая това е примерът на Франция, хората доста отдавна са осъзнали, че запазването на природата не е просто лукс, не е просто прищявка на група млади, зелени еколози, а е начин да се запази собствената същност на нашата цивилизация.

Кажи за френския опит. Доста е интересен той и то не от вчера. Не подозирах, че съществува подобна стройна организация като мерки и действия от страна на държавата за запазване на крайбрежието.

Интересен е френският пример. Те, още края на 60-те години, след икономическия възход след Втората световна война, масовите платени отпуски и възможност да си на ваканция на морето, бързо си дават сметка, че бетонирането на крайбрежието застрашава не сама крайбрежието, а чисто и просто облика на една държава. Пейзажът, релефът, изгледът, типичността на един ландшафт и уникалността на една природа. Тя не е само защитените зони, където има изчезващ вид кокиче или изчезващ вид тюлен. Типичността е уникалността.

Смятам, че например носът между Харманите и Каваците на Созопол беше една типичност, която струваше много повече от всички тези бетонови хотели, които се построиха и вече не съществува.

Ако се върнем към края на 60-те - 1975 година, след като французите си дават сметка за това нещо, държавата основава една изпълнителна агенция, която бих превел като Съхранител на крайбрежните естествени зони /Conservatoire du littoral/. Не става дума за запазване, отново казвам, на защитените терени - те си съществуват отделно. Става дума за една изпълнителна агенция, чиято цел е да откупува от собствениците терени и територии, които имат някаква характерност, типичност, облик. Като целта е в дългосрочен план една трета от френското крайбрежие, а то е едно от големите в Европа - някъде над 6 000 км крайбрежие, една трета от това крайбрежие да бъде обявено за незастрояемо завинаги. Просто абсурдно на пръв поглед, но държавата си дава...

Много прозорливо, и то години назад, някой е подходил по въпроса. Като гледаме какво става сега не само при нас, но и в Испания.

Точно така. Идеята е да може чрез методично, постепенно запазване, съхраняване на тези зони да се запази естествения характер на крайбрежието, да не се превърне то в една безкрайна бетонна ивица.

Да, но мнозина ще кажат, че Франция е богата държава, а България е бедна страна. Това вероятно струва пари?

Да, така е. Струва пари. Например цифровизацията. За реклама се дават 20 милиона лева, за да се рекламира цифровизацията на българския телевизионен ефир. Е, щом има 20 милиона лева държавата да даде за това, защо да не дава по 1, 2, 3 милиона лева всяка година и да се откупуват постепенно тези терени?!?

Във Франция колко се дава?

Във Франция са тръгнали 1975 година със скромни суми. Днес са 50 милиона евро годишно.

Бюджет?

Бюджет.

За тази цел само?

Да, и всяка година се откупуват между 20-30 кв. км. територия. В момента окончателно са спасени от застрояване 152 000 хектара терени върху 600 естествени зони, които покриват 1 500 км крайбрежие от 6 000 км. Много е важно да се разбере, че не става дума за някакво сакрално заграждане на тези територии. Напротив - често става дума за частни имоти. Например редица малки острови в Бретан, до които е нямало достъп, защото са частни. Те биват откупени, внимателно направени с дървесни пътеки и други, така че да не се нарушат ценни скали или пясъчни дюни и така нататък, така че хората да могат да дойдат, да видят и да се насладят на красотата. Екопътеки да го наречем. Това не са зони без човешка дейност, напротив. Често те биват давани на неправителствени организации, на кметства, за разумно управление. Под разумно управление се има предвид съобразено с екологичните реалности, дейности без строителство.

От всичко това, което ни разказваш, подозирам, че французите определено избират своето крайбрежие, за да летуват там. Чудех се, защо не идват французи в България на море, но и аз може би не бих избрала друг релеф, ако той ми е под носа, в собствената ми държава.

Безспорно френското крайбрежие - и атлантическо и средиземноморско, е много красиво, с прекрасни зони. Не само това е причината да не идват в България. Може би техни традиционни дестинации са други, а и туристическото предлагане на френския пазар е изключително богато и ние някакси нямаме видимост, чуваемост. Трудно е България да се наложи. Дори една Хърватска са по-агресивни понякога с тяхното крайбрежие. Прави ми впечатление, че държави, които се опитват да завладеят нечий туристически пазар изтъкват винаги на преден план качеството на тяхната природа. И чак на второ или на трето място колко хубави хотели имат, колко добра била услугата и колко ниски са цените.

Но френският пример не е уникален в Европа. Примери има и във Великобритания. Всяко нещо е обусловено от националните специфики. Във Франция казахме става дума за държавна изпълнителна агенция за съхраняване на естествените крайбрежни зони. Във Великобритания това е частна инициатива, т.нар. National Trusts, който е създаден още през 1895 година като първоначално целта е била да запазят ценни исторически сгради и зони. След това минават на природните. Този тръст действа като неправителствена организация, изцяло с частно финансиране и от членовете му, от меценати, от дарения. Имат членски внос 140 милиона евро. Над 4 милиона британски граждани са членове на този тръст и плащат всяка година между 60 и 110 евро членски внос, за да поддържат тази инициатива.

Там отново ли се работи на същия механизъм -откупуване на терени, за да бъдат запазени?

Абсолютно на същия принцип. 250 000 хектара терени из цялата страна са откупени и 1200 км крайбрежие са негова собственост. Със същата цел - защита на крайбрежието от застрояване. Ето тук виждаме частната инициатива. Франция, класически - действа държавата. Тоест понякога и без държавни пари става. Българските бизнесмени много обичат да дават пари за някой храм, за да се възстанови. Това е нещо много добро. Защо не поемем някаква такава инициатива, малкото останало да го съхраним?!?

Хубава инициатива.Тъкмо щях да те питам. Смяташ ли, че ще доживеем момента, в който това осъзнаване на проблема ще роди някакво активно действие - било обществено, било държавно, било институционално, за да запазим част от колорита на Черноморието?

Бях изключително впечатлен от мобилизацията миналата година във връзка със Закона за горите, който според мен даде ново стъпало. Защото критики веднага има "ама кои са тези, които ще блокират „Орлов мост" и т.н. Има нужда едно общество от такива хора, които блокират „Орлов мост". Е, няма да ни се провали толкова живота, ако един ден не минем през"Орлов мост". Нека да имаме тази култура на гражданския протест, с условността да бъде безкръвен, който да извива ръцете и на обществото понякога. Защото, ако разчитаме само на доминиращото обществено мнение, никога нямаше да бъде отменена смъртната присъда във Франция. Връщам се на този пример. 1981 година Франсоа Митеран казва: „Ако ме изберат за президент ще отменя смъртната присъда". 75% от французите тогава са против отмяната на смъртната присъда, но той я отменя. Значи има лидери на общественото мнение или общественото мнение се формира. Това е моята надежда, че понякога може да поизвием малко ръцете и на собственото си обществено мнение, и на собствените си политици. Защото понякога и малцинството има право, не само мнозинството.