На разходка по алеята на занаятите

Пламена Коцева
06.08.2013

/© Дарик Варна

Българите искрено се любуват на занаятчийските предмети, но чужденците са тези, които купуват, защото могат да си го позволят. Това е мнението на по-голямата част от занаятчиите, участващи на Международния панаир на занаятите „Булгарика”, който беше открит на 1 август.

За първи път на тазгодишното издание на панаира участва майстор на чанове. Това е Пейо Стефанов от град Панагюрище. Материалът, от който се изработват, е месинг. Посетителите имат възможност да се насладят на звъна на съвсем малки, по-скоро сувенирни варианти, както и на масивни, традиционни чанове.


Впечатление правят и красивите ръчно изработени ножове. Те са дело на габровеца Стоян Андонов, реставратор по образование и националист по душа. С това изкуство се занимава  вече 30 години. Уникален ловен нож от сандалово дърво, шведска стомана и ръчно изрисувано острие събира погледите на посетителите. По думите на майстора, уникалността на ножа се крие не само в атрактивния му външен вид, а и в традиционната стара българска технология, използвана при изработката му. Два дни и половина е времето, необходимо за направа на един такъв нож, казва още Андонов.

Посетителите могат да видят и да закупят също така ловни, касапски и кухненски ножове. За разлика от липсата на сигурност при китайските ножове, които често използваме в домакинството си, габровският майстор дава 20 години гаранция на кухненските и доживотна гаранция на ловните ковани ножове.
Освен с направа на ножове, Андонов се занимава и с реставрация на стари оръжия – ятагани, пушки, пищови, саби. На панаира посетителите могат да видят оръжия от различни епохи. Най-старото е на над 350 години.

Закачливи овчици надзъртат от витрината на майсторката на плетени чорапи Росица Миткова от Монтана.  Повече от 10 години тя плете своите пъстри красоти – чорапи, шалове, шапки, ръкавици, а от скоро и играчки. Несъмнено най-голяма атракция за родни и чужди посетители са овцете, каза тя.

„Всяка една е  уникална – предат, плетат, четат вестници, информират се, изучени… с висше образование са моите овце”, сподели с усмивка майсторската.

Интерес към продуктите й има от всички, но не скрива, че за нея най-добрите клиенти са руснаците. Защото купуват.

Това е мнението и на майсторската на тъкани български черги Дарина Апостолова. Българите са тези, които много харесват чергите, защото им навяват носталгични спомени за детството, но чужденците могат да си позволяват да купят, каза тя. Въпреки максимално занижените цени, родните посетители трудно отделят от бюджета си за подобна покупка.

За поредна година на панира блести шлифованият кристал на Боби Коруджиков, преподавател в Художествената академия в София. Основата при изработката на всяко бижу е кристал, в който ръчно се вгражда кристално огледало. Процесът завършва с поставянето на цветно витражно стъкло.

Посланието, което авторът би желал да предаде с бижутата си на всяка дама е, че огледалото е като преградна бариера към всичко негативно. Чрез накитите притежателката си гарантира по-малко стрес и повече положителни и цветни емоции. Бижутата могат да се закупят на цени между 15 и 180 лв.

Семейство Желеви от София са другите изкусни майстори на бижута на таз годишния панаир. Жельо Желев е създателят на уникалната и единствена в света технология за изработка на бижута от мед, сребро и стомана. Чрез температурно нагряване и окисляване на металите се  придават забележителни форми и цветове на накитите. Всяко бижу минава минимум 32 процеса през ръката на майстора. По думите на сина на Желев, който също е част от семейния бизнес, за 5 дни при работа от 14 часа за ден, 3-ма души могат да изработя средно около 100 бижута за ден.

За поредна година може да бъде видян и майсторът дърворезбар Петко Петков от Варна. Той споделя с тъга как някои минувачи коментират, че творбите му са внесени от Китай. Това може би е провокирано от прецизната изработка на паната. Според майстора интересът е голям, но покупки няма.

Друга атракция на панаира на занаятите е цветният порцелан, изработен потехнологията „цветно кракле”. Йордан Григоров е авторът на тези красоти. Дъщеря му, която също участва в семейния бизнес, сподели, че най-трудно се изработват чашите заради желанието на майстора  да запази максимално правилната им форма.
Изработката на всяко изделие преминава през няколко етапа – прави се формата, след което се изпича. Гланцира се и отново се изпича. Накрая се оформя специфичното напукване, наречено кракле.  По думите на момичето, българите се възхищават много на продуктите, но тя също смята, че руснаците са истинските клиенти.

На алеята на занаятите могат да се видят и не малко търговци на вносни бижута и сувенири на атрактивно ниски цени. Те обаче лесно се различават от уникалните български изделия.

Международният панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“, се провежда за 17-та поредна година. Той беше открит на 01 август на сцена „Раковина” в Морската градина и ще продължи до 21 август. Традиционно панаирът се провежда с благотворителна цел. Със събраните средства ще се реставрира храм „Св. Николай Чудотворец“ във Варна. След две години той ще чества юбилей – 150 години от построяването си.