Безлихвен заем от БНБ за около 5 млн. лева би могъл да послужи за една оздравителна програма във ВМЗ-Сопот. Това каза в интервю за Дарик кметът на Сопот Веселин Личев. Той уточни, че предложението е на работещи в дружеството. По думите на кмета максимум 500 души от предприятието е допустимо да бъдат съкратени. Повече уволнени според Веселин Личев биха предизвикали социален срив в района, като този ход щял да бъде равносилен на „убийство за военната промишленост". От ефира на Дарик сопотският кмет призова банките да разсрочат дълговете на работещите във ВМЗ, а който може да помогне на семействата в най-затруднено положение. Ето какво още каза той пред Дарик:
Сигурна съм, не е лесно на местната власт в Сопот особено тези дни и седмици. Над 3000 души от общините Карлово и Сопот работят в военните заводи. Говорим много за дружеството, за стратегия, за сделка, но какво става с хората в Сопот?
Ами в момента районът ни е блокиран, тъй като ВМЗ е рейоноопределящо предприятие, районът ни е блокиран. Значи всички, местният бизнес, особено в сферата на услугите, магазинерите, магазините с тези тетрадки със задълженията, които са писали до момента... Много е тежка ситуацията. Хората не бива да излизат на улицата. Това, което трябва да се знае, е, че непрекъснато в разговора ми с тях те твърдят, че тези задължения, които се тръбят навсякъде непрекъснато - 150 млн., над 90 на сто не са на ВМЗ, а са на предишни правителства, когато са правили приватизация, разпродавали са съставни заводи на ВМЗ, да кажем в Девин, Баните и така нататък, наоколо, тук, в България, са продавали нето, тоест продавали са предприятието чисто, като задълженията на това предприятие са препращани към фирмата майка във ВМЗ. Тези 150 млн. така си стоят, те не се мултиплицират. Остава едно впечатление, че ВМЗ не работи добре, че е болно, че непрекъснато трупат задължения. Не е така. Това са стари задължения. Даже, доколкото имам информация от сегашното ръководство, над 30 млн. са платени за миналата година на държавата.
Тоест това е вашето обяснение как се стига до това положение днес?
И може би един безлихвен заем от БНБ, да кажем, около 5 млн. лева би свършил чудесна работа като оздравителна програма, за да може ВМЗ да си купи отново материали, да плати на хората възнагражденията.
Безлихвен заем от централната банка - това казвате вие е един от вариантите.
Ами това излиза като предложение от хората, защото през 2000 година в неделя БНБ отвори врати и преведе на ВМЗ 8 млн., които го стабилизираха за дълги години напред. Разбирате ли? И то това е един безлихвен заем, който ще се върне. Това поне излиза като предложение от хората.
Няма да е прецедент подобна стъпка.
Не зная.
Защото казахте, че през 2000 година това се е случило.
Да, през 2000 година.
Щом е правено, може пак да се направи, казвате вие, за дружеството.
Разбира се, че може да се направи. Още повече че всички частни фирми, които произвеждат на територията на България оръжие, специална продукция, не са на това високо ниво. Те нямат това качество, което има държавната фабрика. В Сопот има една индустриална дисциплина, хората да ходят на смени - първа, втора, нощна, да има мутиплициране, повтаряемост на качеството. Изключително високо търсена е продукцията на ВМЗ в целия свят. Не на частните фирми, а на ВМЗ, търсят щемпела 11, това е факт. Коментира се, че видите ли частните фабрики правят по-евтино. Да, може и да правят по-евтини изделия, но не са толкова качествени. Всеки търси качество. В края на краищата се касае за специална продукция, която отива, разрушава се, поразява там целта и трябва нова. То е консуматив, не е като пералня или печка, да я ремонтираш, да я оправиш. Това е интересното и това има много бъдеще. И една такава оздравителна мярка с тези пет или шест милиона би могло да стабилизира предприятието за дълги години напред. Въпросът дали трябва да се освободят 200, 300 или 500 човека от предприятието, но какво е това да се освободят 2200 човека? Това означава, че това предприятие няма да работи повече, ще се превърне в една огромна складова база. За да се произвежда такава продукция, трябват хора, ОТК, трябва контрол, щемпел и така нататък. Това е много сериозно нещо, много сериозна индустрия, която не бива с лека ръка да се закрива. Но аз вярвам в дързостта на министър Добрев, че желае това да се случи, да се стабилизира ВМЗ. Това му е на него идеята, аз съм говорил с него по телефона и вярвам в това, което той прави.
Тоест смятате, че да, съкращения, ако това е цената ВМЗ да не фалира, са допустими, но до около 500 човека.
Максимум, пряко сили. И те да бъдат пренасочени веднага в бюрата по труда по различни програми. Разговарял и с министъра на труда и социалната политика, така че да бъдат обхванати и да не се получи някакъв социален срив на нашата територия.
Излишно е да питам какви са вариантите за алтернативна заетост в региона. Няма такава осигурена.
В Сопот до миналата година безработицата беше около 3 на сто. Ние имаме, при нас са ВМЗ, лагерна фирма, имаме много частни фабрики, които са на територията на община Сопот, на територията на община Карлово. Така че безработицата тук, особено в Сопот беше около 3 на сто. Сега в момента е около 6 на сто през зимните месеци. Но мисля, че има къде какво да се случва тук. Особено ние като община бихме могли да помогнем и то съвсем малко и да насочим хората по тези алтернативни програми, които предлага министърът на труда и социалната политика, за да може да няма такъв социален срив. Но да се освобождава такова голямо количество работници е просто немислимо. То просто е убийство за индустрията, за цяла една промишленост, военната промишленост.
Притеснявате ли се, че напрежението в завода, града и региона може да ескалира? Вчера дори се прокраднаха едни леви, по-крайни призиви едва ли не работниците да поемат управлението над завода.
За мен това са несериозни неща, не бих искал да ги коментирам. Просто нямам представа кой си прави такива лоши шеги и се заиграва с доверието на хората, с нищетата на хората. Това тотално не мога да го приема - да се правят шеги и то дебелашки с хората, които работят в завода.
Тъкмо обаче мизерията на тези хора, сам в началото на разговора споменахте, че така междуличностната, междуфирмената задлъжнялост в рамките на региона е сериозна. Сигурно всеки на всеки дължи пари. Вие доколкото разбрах също бяхте на протеста на работниците. Една жена каза „Нямаме. Две филии с мас - това е храната ни за седмица". Вие ще търсите ли помощ за тези хора? Преди Нова година БЧК изпрати помощи, но това ли е вариантът?
Искам да благодаря на БЧК-Пловдив, които изпратиха хранителни пакети със 7-8 основни хранителни продукта за 250 човека. Да благодаря на ВиК-Пловдив и на ЕВН, които позволиха поне коледните и новогодишните празници да не бъдат помрачени. Но въпреки всичко споразумението, което имахме ние като община с тях, приключи вчера и оттук нататък отново влизат заповедите за спиране на ток, валят от Пловдив и се случват изключително неприятни неща. Напрежението ескалира просто с часове. Това го казвам съвсем отговорно, че трябва да се помисли държавнически и отговорно първо, за промишлеността, да има ли България военно производство или не и второ, да се помисли за хората. Имат около 3 млн., които ръководството дължи на хората. Това не са малко пари. Но те няма как да продължат оттук нататък да съществуват реално. Наистина имаме хора в беда, има хора в мизерни условия. И каквото и да направим... Да са едно, две, три, но те са повече, около 280 семейства по данни на синдикатите.
В много тежко състояние са казвате 280 семейства.
Категорично, да.
Има ли шанс със съдействието и на министъра, и на представители на държавата да се поиска нова отсрочка от доставчиците на ток и вода, за да не останат хората на тъмно и студено, все пак е януари.
Не мога да кажа. Това са частни фирми. Енергото, ВиК, бюрото по труда, социалното подпомагане не са на подчинение на кметовете, така че ограничени са ни малко правомощията по закона за местното самоуправление, но въпреки всичко проявяват разбиране от тези частни фирми. Аз искам да проявят разбиране и банките. Ако имат възможност банките, да разсрочат тези вземания малко във времето за месец, за два, докато се стабилизира състоянието на хората, работещи във ВМЗ. Все пак казах от техните ръце колко неща са изградени. От техните ръце са изградени стотици детски градини, училища, сгради на министерства, общини и така нататък. Хубаво е, ако може сега България, да помогне на Сопот. Сопот беше горд и един от най-богатите краища на България. Когато едно време хората вземаха по 120-130-150 лв. заплата, тук се вземаха по 300 лв., по 600 лв. възнаграждения. Беше един много горд и достоен, и богат край. Но сега се оказва най-бедният в този момент. Така че това е призивът ми към България, към всички, които могат да помогнат, да помогнат на семействата, които са в риск и беда. И, разбира се, банките, ако имат възможност, да разсрочат задълженията.
