Мостът Моранди край Генуа е съоръжение, при което са използвани все още експериментални техники по времето на неговото изграждане и не е било предвидено да издържи на днешното интензивно движение. Това заяви пред Франс прес италианската инженерка Марция Марандола, професор по история и архитектура в университета в Сапиенца.
Неговият създател Рикардо Моранди, заедно с Пиер Луиджи Нерви (пионер в употребата на армиран бетон), е сред най-изтъкнатите италиански инженери от 20-и век и голям строител на мостове. Той е първият, използвал предварително натегнат армиран бетон още в началото на 1950-те години - техника, която по онова време е иновитивна и експериментална, изтъква италианската инженерка.
Моранди е построил моста в Кането близо до Флоренция, гигантският мост над езерото Маракаибо във Венецуела (най-дългият в света при построяването му през 1962 година), както и моста Баракиля в Колумбия.
Виадуктът край Генуа е дълъг 1,18 километра и е висок 90 метра и е един от най-усъвършенстваните механизми, посочва Марция Марандола. Построен е при особено деликатно равновесие, изчислено за точно определено тегло, с маржове за безопасност. Най-деликатните елементи са кабелите от предварително натегнат армиран бетон, опънати между настилката и пилоните, които амортизират всяко преминаване. Това равновесие е подписът на Моранди, подчертава тя.
Днес обаче трафикът е два пъти по-интензивен, отколкото се е предвиждало при изграждането му. Освен това се е увеличило и теглото на автомобилите. Според Марция Марандола едва ли съоръжението е можело да бъде пригодено за такъв голям товар.
Едно от решенията е било да се облекчи тежестта по моста чрез отклоняване на част от движението. От 10 години се мисли и за изграждане на алтернативен маршрут, най-вече за тежкотоварните камиони. Трудно би могло да се мисли за разрушаването му и заради интензивния жп трафик под моста, който щеше да бъде парализиран.
На въпрос на АФП дали може архитектът да се държи отговорен за срутването, инженерката отговаря, че това е прекалено опростенческо мислене. Тъкмо благодарение на такива експериментални съоръжения, с техните слабости, е станало възможно да се изучи как са били построени и какво не е могло да се предвиди при създаването им. Най-лесното сега би било да се хвърли вината на неговия създател, тъй като той вече не е тук, за да отговори (починал е през 1989 година), изтъква Марция Марандола.
По думите й, такива мостове са деликатни съоръжения, които искат по-специално внимание - както мостът Бруклин в Ню Йорк или Айфеловата кула в Париж. С времето поддръжката им разбира се струва повече от изграждането им и е много трудно да се правят конкретни интервенции по тях. В Генуа например поддръжката е била постоянна, но е трябвало да се преосмисли като цяло появата на целия този трафик, подчертава италианската инженерка.
