Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, в „Седмицата” на Дарик:
Процент и половина, даже малко повече, по-малко за разходи за земеделие спрямо предходната, т.е. спрямо тази година, е бюджетът за 2013 г. Кой ще загуби?
Това е бюджетът на администрацията. Това няма нищо общо с бюджета на фонд "Земеделие" и всъщност това е голямата грешка, която при интерпретацията на проектобюджета правят много, включително ето и във вашия въпрос. Бюджетът е по-малък с процент и половина, но бюджетът за издръжка на администрацията. Ние ще оптимизираме администрацията, както правим всяка година, защото и тазгодишният е по-малък от предходния. Правим тази структурна реформа. Хубавото е, че бюджетът на фонд "Земеделие", т.е. парите, които ще отидат при земеделските производители, за следващата година е по-голям, т.е. в този смисъл ще отидат повече пари и по Програмата за развитие на селските райони, и, разбира се, най-вече като директни плащания. Така че...
238 млн. лева четох, че са предназначени за национални доплащания, специфичните подпомагания и одобрените схеми за държавни помощи.
Точно така, като това, което мога да направя като извод от този проектобюджет, който мина на първо четене, е, че ще има повече пари за животновъдите, повече пари за зеленчукопроизводителите, същите пари за тютюнопроизводителите и, разбира се, няма да има, тъй като това е, това е темата, около която се дискутира, няма да има национални доплащания на единица площ или това са така наречените пари за зърнопроизводителите...
За зърнопроизводителите.
...но веднага с уточнението, тъй като те ще получат повече пари като европейски средства, крайната сума ще бъде по-голяма. Миналата или сегашната година те получиха 25 лева национално доплащане плюс европейски, а следващата година ще получат 26,50 само европейски, т.е. лев и 50 повече. Това е добре. Много пъти те казват: да, няма национални доплащания. Да, така е, няма, но като цяло сумата е по-голяма, а това, че ние усвояваме почти сто процента директните плащания, отчетени за тази година, е 99,4%. Ще повторя, тъй като това е почти нереален процент, 99,4% усвоихме от директните плащания. И все пак това е идеята - да усвояваме европейски, за да не товарим националния бюджет.
Институтът за пазарна икономика смята, че България, не само през вашия мандат, не е имала ясна представа за това кого ще фаворизира с подпомагането. Казва: досега фаворизираха зърнопроизводството и ето сега се налага пък финансовите средства да се насочат към животновъдството, което заради трайни много мандати политика умира.
С уговорката, че общата селскостопанска политика е първата и най-голяма политика на Европейския съюз, т.е. това се задава от нея. Ние в този смисъл нямаме национален суверенитет. Няма как да изменим политиката и начинът на подпомагане на земеделието е застъпил в този програмен период от 2007 г. до 2013 г. така, щото наистина, и тук са прави, дава се конкурентно предимство, и то много голямо конкурентно предимство, на сектор зърнопроизводство.
Този коментар продължава, че големият проблем на България даже не е нашето субсидиране, а свръхсубсидирането в Европейския съюз.
Да, и по отношение на този сектор. Но какво се получава, добре е да поразсъждаваме малко. Субсидира като цяло Европа зърнопроизводството, произвежда повече зърно Европа, отколкото й е необходимо, и изнася. България апропо произвежда два пъти, изнася, всъщност три повече зърно изнася и... произвежда три пъти повече, отколкото й е необходимо, и го изнася, разликата. При необходимост от около милион и половина тона ние произвеждаме над 4 млн. тона. Разликата отива навън и коментарът на... не само в България, коментарът въобще в Европейския съюз е, че по този начин ние субсидираме експортна стока, а в същото време Европейският съюз внася голям процент от месото си, от зеленчуците си, от млечните си продукти, и в този смисъл товари бюджета на европейските граждани. Така че това ще се коригира в следващия програмен период и заявките вече са направени във формат Съвет на министри по земеделие. Ние подкрепяме реформата в този й аспект - да се коригира тази неравнопоставеност и да отидат повече пари за животновъдство и зеленчукопроизводство, а тъй като България и Румъния, които не получават все още максималния размер европейски плащания, съгласно договора за присъединяване това ще се случи през 2016 г., т.е. тогава ще получим максимума и тогава няма да даваме национални доплащания, ние имаме като инструментариум възможност да коригираме чрез националните доплащания тази несправедливост и го правим, и затова в този бюджет, тазгодишния, повече пари за животновъдство и зеленчукопроизводство и, разбира се, като тотал повече пари за зърнопроизводството на базата на европейските пари, които ще влязат.
73 млн. лева за тютюнопроизводителите. Популистко решение, казват пак в същия коментар тези икономисти. Защо се взимат социални решения през бюджета за земеделие?
Аз, така, имах, имам я идеята отдавна, но, провокиран и от вашия въпрос, ще използвам вашия ефир публично да ги поканя същите тези икономисти да посетим тези райони. Искам да ги заведа с мен, да ги взема в района на Сатовча, Гоце Делчев, да ги заведа примерно в района на Дулово и там да обяснят, да видят дали е популистко, защото няма алтернатива на заетост, говоря не на земеделие, а въобще алтернатива на заетост в момента, и ако ние не насочваме тези средства за тези региони, те ще бъдат обезлюдени тотално и освен социален и икономически проблемът може да стане и етнически, тъй като факт е, знаем го всички, над 90% от населението, което се занимава с тютюнопроизводство, са мюсюлмани, така че...
Но логиката е, че така не се стимулира всъщност предприемчивост на тези хора, а зависимост от държавните помощи, т.е. работа, от която не може да се изкарва, производство, от което не може да се изкарва очевидно пари, и заради това държавата доплаща.
Време, трябва да мине време, докато останалите програми, защото там влизат пари и по Програмата за развитие на селските райони, която може да им даде допълнително работа, има социални програми, т.е. те трябва да бъдат готови. За съжаление правителствата преди нас, въпреки че са знаели, че идва краят на субсидиите на килограм тютюн, защото тези в момента не са на килограм тютюн, те са на базата на референтен период и се дават пари на хората, които са се занимавали през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с тютюнопроизводство, и в момента дори и да не се занимават, те получават пари и тези пари са предвидени за конверсия някаква, така че не е правено нищо години наред в тези региони и ако ние не продължаваме да ги даваме, отново повтарям, няма, няма изход от ситуацията. А пък, така, в съчетание с тежката икономическа криза, защото много от младите хора от тези региони бяха примерно мигрирали към големите градове, към Западна Европа, заети в строителството, в момента те се връщат поради кризата в този сектор. И ако и тези пари ги няма, които да им дадат възможност да започнат някакъв друг бизнес, нещата наистина ще бъдат много тежки. Така че по-скоро не толкова политическо решение, да, факт е, че при тези плащания на тютюнопроизводителите има определен социален елемент, но няма как да не го направим.
Има ли пари Европа за подпомагането на България? Взимам повод за този въпрос от съобщенията от Европейската комисия, една справка, обявена тази седмица от заместник-председателя на бюджетната комисия, българина Ивайло Калфин, че на комисията не й достигали 6 млрд. евро, за да изплати проекти на членките си. България например била получила към 31 октомври 328 млн. евро, а била поискала 400 млн. евро за възстановяване. А в глобален мащаб проблемът изглеждал, ето, с 6 милиарда недостиг в Европа.
Аз ще отговоря за сектор...
От вашата камбанария, има ли проблем...
Да, от сектор земеделие, тъй като Програмата за развитие на селските райони е най-ресурсната програма и бюджетът, нейният бюджет е равен, колкото сборно на останалите всички оперативни програми. И това го казвам, за да направят вашите слушатели сравнение. Ние към момента нямаме затруднение при възстановяването на средствата, които, разбира се, са разплатени. Така че в този смисъл нямам, нямам притеснение. Нямахме проблеми и с директните плащания. По всяка вероятност и след като се казва от такова ниво, сигурно има някакви финансови проблеми комисията, но бюджетът...
Но това не се отразява на земеделските пари.
Но това в случая на земеделските субсидии и на парите за развитие на селските райони не се отразява.
А за следващия период до 2020 г. са предвидени пак най-много пари за обща селскостопанска политика - 387 млрд. евро са плановете. Само че кипърското председателство предлагало да се намалят. Как ще се отрази това на България?
Няма да мине това предложение. Предложи наистина кипърското председателство намаляване с 50 милиарда на тази сума, която вие съобщихте. Реагираха много остро всички страни или почти всички, включително и България...
Това щяло да значи не увеличение с 30 процента, както вие сте смятал, на парите за земеделските, за фермерите през следващия период, а с 10-15%.
Не искам да го коментирам, защото съм сигурен, че няма, няма как да се случи. А големите страни - Франция, Германия, Италия, те реагираха незабавно. И такова предложение не вярвам да може да мине. А пък особено в контекста на продоволствената криза, защото ние в момента сме в ситуация на продоволствена криза от, така, може би пета поредна година. Ако се намалят парите, това ще задълбочи тази криза в световен мащаб. И разбирате, че нещата могат да стигнат една граница, от която граница много трудно след това да може да се излезе.
А подкрепя ли България предложението на Кипър да се въведе таван на преките плащания от 250 000 евро за един фермер?
Предложението за тавана е на Европейската комисия. То беше обявено от комисаря Чолош, но ние сме изразили коментар по отношение на това предложение и то е ние подкрепяме таван, който всъщност е по-голям от предложението на комисията, а тя предложи 300 000 евро да бъде таванът. Кипър предлага да се намали малко този таван. Ние сме от страните, които искат да има таван, но таванът да е над 500 000 евро, да.
И всъщност колко ще са едрите земевладелци в България, които ще бъдат засегнати от такава мярка? Сметките, които пак Калфин, втори път го цитирам, прави, е, че в България 80% от всички директни помощи отивали за едри земевладелци, докато в Германия пък 80% отивали за дребните.
Статистиката е следната - 3,4% от бенефициентите получават седемдесет и няколко процента от помощта. Така че в този смисъл тази статистика е вярна. И идеята въобще на това предложение на комисаря Чолош е да отиват повече пари към по-малките земеделски производители, към хората, които реално извършват земеделска дейност, защото много от тези големите всъщност не са самите те земеделски производители, те са предприемачи, които имат примерно някъде десетки, стотици работници.
Тоест вие искате структура като в Германия в България?
Да, категорично. Искаме... Философията на тази промяна е парите да отиват при хората, които стоят в трактора, които стоят в обора, хората, които са на зеленчуковата градина, а не при предприемачи, при хора, които да получават... случаи ние имаме и в България, хора, които получават десетки милиони като субсидия, и то един-единствен субект. Така че... Между другото тази структура е по-характерна за бившите социалистически страни, които след разпада на техните стопанства са останали големи структури. Такъв проблем няма в Германия, няма във Франция.
Реколтата. Казахте, че очаквате 40% по-нисък добив на царевица, по-лоша реколта от слънчоглед, оттам по-скъпи месни, по-скъпи млечни продукти. Но от съобщенията от тази седмица от областните дирекции "Земеделие" всъщност излиза, че не сте познал. Това означава, че очакваното от вас поскъпване няма да се състои, така ли?
Не. Това бяха коментари, направени в началото на добива на реколтата, и тези коментари се...
Да, това бяха от август, когато казахте 40 процента по-лош...
Точно така, да, когато стартираха...
...лоша реколта.
...и такива бяха прогнозите не само на земеделските институти, такива бяха прогнозите и на земеделските асоциации. С тревога очаквахме да се прибере реколтата. Аз се радвам всъщност, това е един от случаите, в които се радвам, че не съм познал или по-скоро прогнозата е била по-песимистична, отколкото реално се е оказало. Въпреки това обаче определено има поскъпване на фуражите и това поскъпване води до, така, повишаване на цените на суровините - и на млякото, и на месото. Но тъй като държавата реагира незабавно и ние стартирахме плащания към животновъдите, изтеглихме първо плащанията, които нормално правим през декември - това са плащанията на глава добитък, за крави, овце, кози, и не само че ги изтеглихме два месеца по-рано, а от първоначалните разчети, примерно на крава трябваше да дадем 140 лева, успяхме да дадем по 200, на овцете от първоначално очаквани около 29 лева дадохме 41. Така че това подпомогна...
Разчитате, че това няма да се отрази сериозно върху цените на храните.
Точно така, няма сериозно да се отрази или не в такъв мащаб, каквито бяха черните прогнози. Стартира до дни плащането, и то на над 20 милиона, към свиневъди, птицевъди, и то промишлените, големите стопанства. Това също ще подпомогне за ситуацията.
Т.е. това е начинът, който виждате вие, цените на храните да не растат, а не иначе толкова предъвкваната история с административни мерки...
Да. Значи, това е...
...и промоциите ли, как ги наричаха, по веригите.
Начините са, когато в определен сектор има подобна ситуация, ако държавата разполага с финансов ресурс, тя да насочи този ресурс навреме, и то точно където трябва. Така че това правим в момента и е факт, че въпреки мрачните прогнози цените... да, има, има ръст нагоре, факт е, но не е това, което прогнозираха някои. Имаше стряскащи прогнози, примерно 30% да поскъпне месото, 50% хлябът и т.н. Виждате, че това не се случва. А по отношение на, така, много коментираните промоции, те изиграха своята роля. Това бяха промоции на три големи търговски вериги, които продължават и в днешните дни. Те доведоха до това социално слабите хора, хората в неравностойно положение да могат също да имат сигурност при продуктите от първа необходимост. Въпреки многото критики аз продължавам да твърдя, че, ако не го бяхме направили това, ако не разговаряхме и не търсехме подкрепата на тези мощни търговски вериги, нещата щяха да изглеждат по-тежко.
А как ще изглежда следващата реколта от гледна точка на данните сега за засетите площи? Сеело се повече.
Повече, да.
Сравнено с 2011 г.
Повече площи са засети с пшеница, макар че, така, имаше мрачни прогнози от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които вещаеха или вещаят по-скоро, защото това трябва да се случи догодина, тежка реколта. Аз, много е рано, казвал съм го винаги, не можеш през есента да кажеш каква ще бъде реколтата на лято. Ако всичко върви добре, ако няма някакви тежки катаклизми, говоря и в зимата, и след това в пролетта, ако има достатъчно вода, защото проблемът тази година беше безводието, ако има достатъчно вода, няма, според мен няма данни за притеснение, още повече че наистина е засято... повече площи тази година са засети с пшеница.
Земеделието било единственият отрасъл в България, който бележел ръст, и това допринасяло за по-голям дял в брутния вътрешен продукт - това сте казал на журналисти от "Файненшъл таймс", "Комерсант", АНСА - Италия, АПА - Австрия, Асошиейтед прес тази седмица.
Да, това са данни на... Така е, да, много журналисти от доста световни медии...
Това била група, организирана от Българската агенция за инвестиции, там каква е идеята? Чрез тези...
Идеята е чрез послание на тези големи медии да могат, така, да предизвикат интерес към инвеститори в техните страни по отношение на България.
Т.е. България търси инвестиции в земеделието...
В частност... Не само, не само. Те правят една обиколка в различните сектори, министерства, стартира с посещение на Министерството на земеделието. Направих им една презентация, дадох им данните, а те дават красноречиво...
Т.е. това е най доброто, което в момента може да покаже България в земеделието?
Няма по-добро. Определено сектор земеделие е единственият, това е факт, и това са данни на Националния статистически институт, бележи ръст, първо. Второ, доходите на заетите в земеделието растат всяка година, увеличава се експортният потенциал и външнотърговското салдо, и тук, ако позволите, да цитирам едни цифри. Външнотърговското салдо в търговията с храни от отрицателно през 2007 г. мина през... 2009-а беше 390 и няколко милиона щатски долара плюс през 2011-а достигна почти 1 милиард, през 2012-а милиард и 400. Така че това е ръст и когато тези данни всъщност се обявят, това показва, че потенциалът на българското земеделие, на българската хранителна индустрия е много голям.
Кои сектори изнасят най-много? Виното например имало ръст 7,5% за деветмесечието.
Разбира се... Всички имат, абсолютно всички сектори имат ръст на експорт...
Вие впрочем открихте тази седмица специализирани изложения Interfood&Drink, "Месомания", "Светът на млякото", "Салон на виното", БУЛПЕК.
Да, това е традиционното...
В София, в Интер експо център.
...изложение, и ето поредният факт - въпреки кризата, въпреки говоренето за тежка ситуация, има ръст на фирмите, които излагат на това изложение. Разширява се и географският спектър, повече страни отвън идват и излагат. А отделно участват други сектори, започнаха обслужващи сектори примерно...
И видовете продукти се разширяват, ако съдим пък по съобщение от тази седмица в "Гардиън" за българо-американски бонбон, който мирише като дезодорант. Това вероятно е тези на роза, които и в Япония са много популярни.
Ами, да, популярни са, розови...
Те били пробили дори във Великобритания, Испания, Германия, Армения, Южна Корея...
Да, нормално е, хората търсят нещо...
...България изнася бонбони.
Защо да не изнасяме и бонбони? Ако Швейцария изнася също бонбони, пък, не са им лоши бонбоните, българските не са по-лоши също. Слагат се, влагат се, ние правим и кисело мляко с розови продукти, което също е, така, много хубав продукт.
А докъде е предложението за забраната за производство на гъши и патешки дроб, което е на група евродепутати? Като бяха в Париж през миналия месец казахте, че България е против, то е естествено, защото ние сме вторият, нали, производител след...
Вторият производител след Франция. Франция и България са на първите две места. Аз осъдих това на среща с моя френски колега. Категорично и двете страни се противопоставят на това предложение.
А това като българска марка ли се изнася или французите го купуват и слагат техни етикети?
Не, българска, категорично българска марка е, ценен и доста качествен.
Честно да ви кажа, аз по нашите магазини не мога... Всичко се изнася. Не мога да се сетя за...
Въпрос на традиция. Българите нямат, така, голяма традиция в консумацията на гъши дроб, но след като имаме такава ниша и след като това е такова голямо експортно перо не можем да си позволим да се откажем от него, и затова реагирахме и двете държави. И аз не мисля, че тези, които са го предложили, ще могат да съберат необходимото мнозинство, за да го наложат.
Само за да обобщим, по темата за поскъпване на храните - на фона на съобщенията за поскъпване на хляба, за проблеми на хлебопроизводители - вашите очаквания какви са? Продължавате ли да държите на това, че България, защото казвате в "24 часа" преди месец, че България е с много по-ниско ниво на поскъпване на храните, отколкото другите страни в Европа?
Това е факт, и храните в България са много по-евтини. Ако говорим за хляба - от 27-те страни, аз поисках статистика официално от Европейската комисия, а към статистиката добавихме и съседните на България страни - Сърбия, Хърватия, Турция, Македония е извън Европейския съюз - българският хляб към момента е най-евтиният хляб, така че...
На това веднага ще ви кажат: ама, и българските доходи, и то затова е толкова евтино.
Да, така е, категорично. Обратното щеше да е лошо - ако хлябът е скъп, а доходите са ниски. Затова няма как, няма как тази тема да не бъде актуална. Нали, хлябът е нещото, без което не можем.
Но вие не очаквате драстични увеличения или недостиг заради цените и на производители?
Не, пазарът няма да го... Е, недостиг, недостиг в рамките на Европейския съюз ще се запълни много бързо. Недостиг няма да има, фалити - да, има, има фалити, но това е практика. Има фалити в много сектори, много строителни фирми фалираха, много други фирми от леката индустрия примерно и промишленост. Така че един процес - едни фалират, други отварят, въпрос на пазар, въпрос на покупателна способност. Да се надяваме, че с мерките, които взема правителството, за повишаване на покупателната способност и доходите на гражданите това ще увеличи потреблението, защото най-големият бич всъщност не са цените. Най-големият проблем е ниското, свитото до критичен минимум потребление, и то на основни, примерно, хранителни продукти, ето, отчита статистиката - намалява се потреблението на горива. Това е бумерангът, големият бумеранг, тежкият бумеранг, който се връща към производителите и затова те нямат...
Т.е. този извод - земеделието идва по-скоро от износа.
Експорт категорично. Експорт, връщането на пазарите.
И то в кои посоки?
Значи, това, което направихме като пробив в месеците, годините назад, е да можем да отворим тези пазари, в които има носталгия към българските продукти. Това са арабските пазари. Изнасяме доста сериозно на арабските пазари и разбира се, зърно, птиче месо, яйца, млечни произведения. Вече, така, отворени са и добре дошли сме и на руските пазари. Аз имах едно много добро посещение в Москва, среща с руския министър. Договорихме се за, така, общо взето един зелен коридор на българските стоки на руския пазар.
Ами, това, честно казано, през всички тези години се повтаря. То какво се очаква? Русия е една пазарна държава, в която...
Не е само така. В годините на, на... и тя не е всъщност приключвала. Това е търговската война между Русия и Европейския съюз. Русия наложи много тежки рестрикции по отношение на европейските храни. Нещата тръгнаха в конфликт, който имаха с Полша по отношение на свинското, след това с Франция, големите производители, но това засегна определено и българските стоки. А ако ние се радваме на по-добро отношение... и от страна на руската администрация, защото износители са давали пример, че много често имат проблеми на руските митници, разрешителни за експорт. Всичкото това се коригира. Руската страна одобри много голям списък от български предприятия от хранителната промишленост, които могат да изнасят. Това също е знаково. И както се казва, капка по капка, вир. Факт е, аз дадох цифрите. От отрицателно салдо през 2007-а, ние тази година ще достигнем сигурно близо 2 милиарда, положително. Нека, нали, хората да го помнят. Наскоро, аз не искам, така, задочно да влизам в диалог с лидера на европейските социалисти Станишев, но той се беше изказал, че виждате ли, в земеделието нещата не вървят, и аз тогава му припомних 2007 г., когато той беше министър-председател, допусна салдото да е отрицателно, тоест ние да внасяме повече храни, отколкото да изнасяме. В момента то е близо 2 милиарда плюс. Как да го коментираме.
Натравянето на децата в Банско. Всъщност това не било натравяне излиза, било заразяване.
Точният термин, да, благодаря за коректния въпрос.
Понеже всички първоначални съобщения бяха... очакване, че проблемът е в храната.
Очакването... Смятаха първоначално всички, че става въпрос за развалена храна, която е натровила децата. Изследванията, които направи и здравното министерство, и Агенцията по храните, потвърдиха, че става въпрос за стафилококова инфекция.
Болен персонал е пипал тези неща...
Да, болен персонал, без необходимите предпазни мерки да бъдат взети и оттам са заразени децата. Санкционирани са и от здравното министерство, разбира се, и от Агенцията по храните. Разговарях с директора на Агенцията по храните. Разбира се, той е в контакт с колегите от здравната инспекция да бъдат въведени допълнителни мерки по отношение на персонала в детски столове, училища. Тези, които се занимават с храна, или пък ресторанти, когато гостуват деца, или имат известни лагери...
Т.е. какви мерки си представяте практически?
Задължително, задължително маски, маски на персонала и ръкавици за еднократна употреба. Това, това ще го наложим, защото виждате от една инфекция колко неприятности на децата, на родителите, тревоги. Това не трябва да се случва.
Само през октомври от Българската агенция по безопасност на храните били извършени над 20 000 проверки. Какво показват? Мащабът на проблема с, какъв е мащабът на проблема с храните, с качеството и безопасността на храните?
Проверките се правят, защото... значи, имаше няколко случая, които наложиха да се увеличат. Първо, знаете, че ние открихме, и то в много голям месокомбинат, най-големия на Балканите "Меком"-Силистра, което е недопустимо, суровини с изтекъл срок на годност, което наложи да затворим този месокомбинат. След това, случаят, който още не е отминал, случаят с афлатоксините в ловешките села. Така че това доведе до, разбира се, форсиране, ако щете и случаите на проблеми с тези деца. Буквално цялата система е вдигната на бойна нога, както се казва, и извършват масови проверки.
116 предписания, 32 акта, 26 спрени обекта, бракувани 7400 кг храни...
Такива масирани, масирани проверки...
700 млечни продукта само в Плевен, 1980 кг риба в Русе. Човек, като чете тия неща, да не му се яде ни риба, ни мляко да му се пие.
Те ще продължат с подобен интензитет тези проверки и това е послание, от една страна, към потребителите, че...
Контрол има...
...тази служба си е на мястото, и послание най-вече към тези, които нарушават нормите, защото санкциите са жестоки. Аз дадох наскоро пример и с производителя, по-скоро вносителя на този боб, който беше констатиран в пакета от храни за социално слабите. 130 000 лева глоба е наложена на този търговец. Аз не знам по друг повод в България дали някой е налагал подобна глоба. Така че когато се констатират нарушения - затваряне, глоби, тежки санкции, и трябва да знаят, че няма как да... Дори и да им се размине, по някакъв начин да се размине проверката, рано или късно тя ще ги застигне.
Ските на Витоша. Сега последно каква е истината. Премиерът дава интервю през тази седмица и казва, че заради тези на Орлов мост сега милион и половини софиянци няма да могат да карат ски. След това излиза съобщение от вашето министерство, че напротив, вие заедно с общината сте в диалог с дружеството "Витоша ски" и че ще бъде осигурен ски сезонът.
Премиерът коментира, че заради протестите и заради това, че не успя да мине това законодателство, което искахме, няма да могат да бъдат направени нови съоръжения, съвременни, и в този смисъл милион и половина софиянци остават отново само с очакванията си, но те реално няма да бъдат реализирани. А за да може все пак донякъде да бъде спасен сезонът, разговаряхме с "Витоша ски", формат - община, Министерство на земеделието като принципал и собственик на тези писти и дружеството, което е концесионер. Уточнихме се, че те ще плащат наем върху пистите и сезонът ще го има, но само по отношение на съществуващите досега съоръжения, а те...
Лифтовете ще работят ли?
Да, те ще работят и ще работят тези писти, които и досега са били, са функционирали, но премиерът имаше предвид, че това е крайно недостатъчно. И тъй като това се очакваше години, а имаше инвестиционен проект, който много бързо би могъл да бъде реализиран, затова сезонът може да се каже, да, то ще има сезон, но в този му формат, който е бил в годините назад, а той е крайно недостатъчен. В този смисъл той може да се смята и за провален.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова щяла да помоли подчинените си да махнат портретите на премиера. И в съобщенията за тази новина вие заедно със Цецка Цачева, с Диана Ковачева, с Тотю Младенов сте сред сниманите да държат на бюрата си календар с лика на премиера Борисов. Така, коментарът в "Медиапул" са за сравнения с времето на комунизма, когато портретите на Маркс, Енгелс, Ленин, Живков, Брежнев бяха на всяко бюро. Вашата гледна точка към това?
Ами, едно са портрети, едно е календар. Не виждам някаква, нали, голяма история или истерия около това. Аз съм виждал премиера лично да раздава, и то без, нали, хората искат от него доста автографи върху свои календари и снимки, и хората го искат, държат ги където пожелаят. Не виждам каква е разликата примерно между министър или примерно шеф на парламента за това да сложи календар. И това са...
По-скоро новината в общината беше, че опозицията протестираше, че общинските служители го правят. Нали това е, това е разликата.
Вижте, аз съм виждал примерно преди пък години календари, да кажем, на БСП или някакви материали, които са стояли. Всеки... аз принадлежа към тази политическа сила, тази политическа партия, това е нашият лидер и в тоя смисъл не виждам нещо странно. А, да, ако става въпрос за големи портрети или нещо подобно, може да се коментира, но за някакво календарче, на което има снимката, е излишен коментар според мен. Или по-скоро тя, понеже опозицията вече няма с какво да се занимава, нали, щом го докараха да се занимават с календарите с лика на Борисов, значи нещата са много зле за тях.
