Данък върху лихвите от депозитите може да бъде въведен само за бъдещите влогове от началото на новата година, но лихвите на заварените стари договори не трябва да подлежат на облагане, тъй като това би нарушило конституционни права. Тезата е на бившия конституционен съдия Георги Марков. В интервю за предаването на Дарик „МеждУредие" Марков определи въвеждането на т. нар. данък „лихва" като „политическа грешка" от страна на ГЕРБ и допълни, че очаква от държавния глава да наложи вето, ако тази промяна стане факт. За четвърт век демокрация България остана единствената страна от ЕС, която не попита нито един път за нещо гражданите си - нито за членството в ЕС, нито за членството в НАТО, отбеляза Марков. По думите му „България към днешна дата е държавата на несъстоялия се референдум и на несъстоялата се демокрация". Според Георги Марков родните политици се страхували от „гласа народен" и това ги е накарало да няма например допитване за членството в НАТО от страх да не би такъв референдум да се провали.
Според Марков обаче дебатът, който се водел в навечерието на първия референдум, „отива към профанизиране и към такава инфлация на идеята за референдум , че ако се продължава така, референдумът няма да е валиден". Според него контра-въпросът, внесен от ГЕРБ, не може да конкурира и да подмени въпроса, зададен от гражданите. „И аз мисля, че доброто решение е референдумът да е с два въпроса, което и законът допуска", допълни бившият конституционен съдия. Ето какво още каза той пред Дарик:
Делите времето и живота си между България и Унгария. Сега ви хващам в периода, в който сте тук, в страната.
Да, така ми е протекъл животът. Но това е за добро, защото отиването в Будапеща е голямо изживяване, особено когато си при най-близките си.
Там е вашето семейство. Със сигурност вече имате и натрупан опит и можете да направите свой коментар за онова по какво си приличаме ние, българите с унгарците, макар вече в рамките на ЕС сравненията да са на база всички страни членки.
С Унгария винаги сме били много различни. В годините на комунизма ги сочехме като западна държава, тогава не ни пускаха да пътуваме в това число и аз не можех да пътувам на запад. Но в Будапеща ние считахме, че това е западна страна - с пълни магазини, с концерти от типа на този, който Куин направи през 1986 година, и със своята относителна самостоятелност тогава в рамките на комунистическия европейски механизъм СИВ и Варшавския договор. Но все пак унгарците имат своята 1956 година, те са единствената нация, която въстана толкова масово срещу комунизма. Докато ние за разлика от тях не празнувахме Коледа и Великден, както в СССР, бяхме включили дружбата си със СССР като конституционен принцип и празнувахме официално 7 ноември за разлика от тях. Затова на мен ми е малко смешно, че днес, в годините, когато двете страни са членки на ЕС, имах голямото щастие да присъствам на митинга в подкрепа на Виктор Орбан на 15 март тази година в Будапеща. Той е фантастичен политик с невероятна реторика и кристално чиста политическа биография, та той каза много ясно под възгласите на близо 400 000 души „Ние не сме колония на ЕС".
Докато ние непрекъснато плачем, че някой ни мъмри от ЕС, обикновено за съдебната власт - че била така или иначе, ами тя съдебната власт винаги си е била такава, те са ни приели с тази съдебна власт, без да сме готови да влезем в ЕС и сега ще ни търпят още дълго време, докато не се промени Конституцията. Или много се ласкаем от това, че някой ни е похвалил. И в този контекст сега гледам и Вацлав Клаус - един изключителен политик от чешката десница, президент на Чехия, който каза, че едновременно плаче и се смее за тази Нобелова награда, връчена на ЕС. Нищо чудно ние да се изтъпаним там с другите европейски чиновници да я получаваме. Тоест унгарците са свободолюбив и самостоятелен народ, докато ние винаги сме били - и при комунизма, и при демокрацията, раболепни. По-рано бяхме дупедавци към СССР - това е точната дума, съжалявам за микрофона - сега пък сме по американци от американците и по европейци от европейските чиновници.
Да преминем обаче към актуалностите на деня. Колко по-свободни ще ни направи един успешен бъдещ, очакван, планиран, подготвен референдум за АЕЦ Белене? Много обрасна тази тема с политика, с чисто партийни коментари и интереси. Намеси си се сериозно юридическият казус доколко и как би бил легитимен той.
Темата за референдума не е от сега и аз тук ви донесох едно мое предложение като народен представител, то е мисля от 23 май 1993 година. Всъщност аз съм първият човек, който в демократична България като народен представител от СДС внесох предложение за произвеждане на референдума за това да има мажоритарни избори. Тогава председател на парламента беше моят приятел Александър Йорданов. Мина се към гласуване, за седем или осем гласа за съжаление не мина. Но към днешна дата, защото наближава 10 ноември, 24 години, вече четвърт век демокрация, България остана единствената страна от ЕС, която не попита нито един път за нещо гражданите си, в това число и за членство в ЕС и НАТО. Няма друга бивша соцстрана, която поне по този въпрос да не попита гражданите. Към днешна дата България за съжаление е държавата на несъстоялия се референдум, на несъстоялата се пряка демокрация.
Грешно ни беше конструиран демократичният модел от законодателна гледна точка, та не го допусна или политическата воля не достигна?
Политическата воля. Имаше страх у българските политици и държавници в различните периоди на този четвърт век демокрация, имаше страх от гласа народен и божи. Да, ама какво ще стане, ако референдумът за ЕС се провали, ако се провали референдумът за НАТО, в смисъл ако е отрицателен. Аз не мислех, че такива опасности има, но тъй или иначе той не се състоя и това не е добре за нашата демокрация. Сега се намираме в една ситуация, в която като че ли сме в навечерието на първия референдум. Същевременно дебатът, който се води, според мен, без да искам да обидя никого, Народното събрание е за това да има дебати, но дебатът отива към профанизиране и към такава инфлация на идеята за референдум, че ако така се продължава, няма да има валиден референдум, но и в следващите 25 години хората няма дори вече и да се подписват да има такъв.
Тоест хората ще загубят интерес от всичко това, което наблюдават, слушат, споровете за какво трябва да е този референдум, какъв да е въпросът, коя думичка разделихме - „атомен", „ядрен"?
Точно така. Освен това се говорят крайно неверни неща. Искам да кажа как стоят юридически нещата от гледна точка на Конституцията и от гледна точка на закона. Тъй като във въпросната бъркотия беше забъркан и държавният глава, който от скоро е в политиката, той каза за преформулиране на въпроса, говори за евентуално сезиране, предварително запитване до Конституционния съд и веднага отварям една скоба: няма как да бъде предварително питан КС за нищо във връзка с референдума по простата причина, че българският КС по основния ни закон може само да тълкува Конституцията, но не и законите, и то когато в Конституцията има неясен текст. В Конституцията няма неясен текст за референдумите, то има само дума - че може да се провеждат референдуми. Проблемите са в закона. КС после вече може да се произнася дали е конституционен законът, дали е конституционно решението за или не провеждане на референдума.
Да не би обаче пък да има и възможност КС да допише основния закон, за да може удобно да разтълкува?
Има теза, че КС, тълкувайки Конституцията, я дописва и тя толкова за съжаление нашата Конституция е калпава, че за тези 23 години около 70 пъти КС я е тълкувал и повече от половината текстове са били тълкувани. Но тук, в случая няма как това да стане. Ние сме изправени в следната хипотеза: когато президентът предложи да се произведе референдум, МС, 200 000 души, не по малко от една пета от общинските съвети, тогава парламентът е суверенен да реши да има или да няма референдум; когато обаче според закона 500 000 български граждани са се подписали, ние сме в ситуацията на така наречената обвързана компетентност - българският парламент няма друг избор, освен да приеме решение за произвеждане на референдум. Освен ако въпросът не може да подлежи на референдум според закона - примерно е за данъци, такси и така нататък, но случаят не е такъв. Разбира се, парламентът може да направи известна редакция на текста, да сложи запетайка, пълен член, дори да смени „атомна" с „ядрена", но няма как да промени смисъла на въпроса, под който са се подписали над половин милион български граждани, махайки тази прословута...
Какво разбирате вие под промяна?
Промяна е да промени смисъла и съдържанието, същността на въпроса. Очевидно е, че хората са попитали за „Белене". Някои казват, че то се подразбира. Ами то като се подразбира, може да няма и въпрос, да отидем на една празна бюлетина и щом се подразбира, едните пускаме „да", другите - „не". То важното във референдума е въпросът и този въпрос е формулиран от тези, които питат - това са 500 000 български граждани.
Какъв е изходът сега? Появи се контравъпрос на ГЕРБ.
Има контравъпрос. Тези народни представители отговарят като бройка на конституционното изискване също да инициират референдум. Техният въпрос не може да конкурира и да подмени въпроса, който е зададен от гражданите. И аз мисля, че доброто решение и конституционното е в хипотезата, че и те държат на своя въпрос, референдумът да е с два въпроса, което законът допуска. Вън от всичко тук обаче - говорихме досега за политическия дебат - много недобър, меко казано, е законът, който тройната коалиция прие. От една страна, той въвежда ограничения за провеждане на референдуми в България, които по дефиниция трябва да са предмет на референдум, казвайки че не може на референдум да се отиде по въпроси от компетентността на Великото народно събрание. Ако българските граждани след време ги стегне шапката от парламентарната демокрация и натам отива работата, защото виждате рейтингите на парламента, виждате, че почти не може да се запомни за четири години един народен представител като изключително реторичен или пък като изключителен политик, или невероятен експерт в своята област...
Смяна на модела на управление?
Българите да поискат да се смени моделът на управление. Идеята за монархия умря с провала на Царя, но идеята за президентска република може в един момент да се окаже алтернатива. Защо българите да не могат да бъдат попитани президентска република или парламентарна; дали прокуратурата и следствието да не бъдат извадени от съда?
Това само до закона ли опира или и до Конституцията?
Според мен това решение, ако бъде атакувано пред КС, според мен може и да отпадне. Друго законът прави, за да бъде действителен референдумът, една твърде висока бариера за участие. Те са взели последните парламентарни избори като брой... Вие отдавна се занимавате с политика в Дарик, знаете през 1990 година излязоха над 90 процента, на 13 октомври, когато ние от СДС, аз бях в челните редици, когато спечелихме изборите, гласуваха 82 процента. Представете си догодина гласуват 80 процента и направим лятото референдум, е 80 на сто ли ще трябва да участват? Или обратното - на хората им дойде до гуша от парламента, от политическите сили, излязат 30 на сто. Е, 30 процента ли ще са необходими за валидност? Според мен е необходимо законът да се промени. Не сега, разбира се, защото вече сме в процедура и не може ад хок, заради това че сега сме видели, че при процедурата...
Да се прави в крачка...
Да се прави в крачка. Но трябва да се вземе нещо, което Конституцията е установила при вота за президентски избори - на първи тур, за да е валиден един такъв избор, за да бъде избран президентът, той трябва да е в хипотеза, че е спечелил не само половината гласове, но да са гласували повече от половината избиратели. Така че ние сме изправени в момента пред две угрози. Едната е да се профанизира идеята за референдум, другата е той да бъде невалиден поради високата бариера. И според мен би било разумно управляващите, които имат мнозинство, все пак с други депутати, да се даде един път, ако ще и на двата въпроса, да се призоват хората да гласуват, просто за да покажем, нали пусто искаме да се харесаме на тази Европа и да отидем в Брюксел и да кажем „Ето, направи се референдум и в него участваха съответното число български граждани". Вече казаха да или не, то ще има разяснителна кампания.
Тепърва, да, ще има много говорене около този референдум. Дано само то да не попречи на активността и за неговата валидност в крайна сметка. Ако така смятате, че някои неща са на ръба на конституционната съобразност, свързани и с този закон за допитване до българските граждани, как ви се вижда тази нова идея, тя вече тръгна да влиза в изпълнение по волята на правителството - за данък върху лихвите по депозитите на гражданите? Една идея, от която засега властта не дава заден. Има ли основания евентуално тя да бъде обявена като противоконституционна?
Какво да ви кажа, преди месец, когато ми звъннахте, аз не можах да участвам, тогава, поради това, че бях в чужбина, на летището с мой приятел се видях, ставаше дума за избори, естествено, тъй като те наближават, и аз му казах: ами считам, че ГЕРБ в момента нямат алтернатива. Няма кой да смени Бойко като министър-председател. Дори тези, които са му противници, не могат да ми кажат, кой в момента може да оправи българската каша и българската работа. Той е тръгнал в една посока, направил е някои зрими неща. Специално за бул. „Витоша" съм много благодарен. През 2004 година съм писал една статия на тази тема, беше направена една магистрала, едни пъплещи коли като костенурки с един строшен трамвай. Ето днес има метро, младите ги гледам, напълнили са кафенетата, такива хубави момичетата и момчета никъде няма в Европа - това е капиталът на нашата нация, възрастните хора насядали по пейките, направи се спортна зала. Аз съм искрено щастлив, че ще мога да видя Вознячки, тази красива и уникална тенисистка благодарение на това другата седмица, и Надя Петрова, и Кириленко, ние ще видим благодарение на тази зала между 10-тата и 20-тата от най-добрите тенисистки.
Тя беше започната по време на тройната коалиция тази зала.
Да, но залата беше направена решително от ГЕРБ, по това няма съмнение. Гледам днес в пресата Дунав мост 2, крайно време беше да има такъв. В Будапеща направиха три моста за тези двадесет години.
Аз за данък лихва попитах.
Но връщайки се сега, като гледам кашата около референдума и тази идея на финансовия министър за данъка върху лихвите, която е директен удар върху спестявания на българските граждани и антисоциално действие, гледайки тези неща, започвам да се питам: тези хора насила ли искат да загубят изборите. Което не вярвам. Не може всяка година, когато дойде Коледа, един и същ човек да се явява като Дядо Коледа и да започне да сурвака жестоко българския народ. Примерно миналата година с повишаване на пенсионната възраст шоково и драстично, благодарение намесата на синдикатите донякъде се омекотиха нещата. Сега следва ново сурвакане - данък по същество върху спестяванията на българските граждани.
Аргументът е, че го има в цяла Европа.
Значи ние, уважаема госпожо, не можем да гледаме Европа, когато става въпрос за фискални въпроси и за въпроси, утежняващи положението на гражданите, а да не гледаме Европа, когато става въпрос за граждански свободи и права, какъвто е референдумът и когато става дума за доходи. Значи не може в България да има пенсия 75 евро и да не казваме как е в Европа, а да казваме за данъка върху лихвите. Извинявайте, българинът е пословичен не с трудолюбието, а със спестовността си, защото беше най-мизерен при комунизма - питахте ме за Будапеща, знам какво беше в хранителните им магазини и какво в нашите. Знам и сега през тези години, включително и най-бедната страна в ЕС.
Очевидно, че властта търси средства, за да повиши пенсиите и намира в тази стъпка инструмент.
Може да има всякакви причини финансови, икономически и така нататък за въвеждането на този данък. Първо, редно е това да се каже в предизборната платформа. Слагаш под снимката си на билборда „Братя българи, ще ви наложа данък върху лихвите". И ако те изберат, ние казваме: българите гласуваха за това. Такова нещо в предизборна кампания никой не е казвал. Ако ад хок е възникнала такава необходимост, нещо се е случило, черезвичайно, то пак може да стане от 1 януари, но пак в рамките на Конституцията. Никакви причини финансови, икономически, социални и целесъобразни не могат да противоречат на основния закон. Какво казва българската Конституция? Аз съветвам министрите, когато стават министри, да четат Конституцията. Напоследък стана модно министърът да се обявява за експерт. По този начин той може да участва в леви, десни и всякакви правителства безпроблемно и да бяга от това защо не е участвал в битката комунизъм-демокрация примерно, ако толкова бил десен.
Виждате нещо противоконституционно в тази поправка.
Ние сме правова държава, което значи, че не може граждани, които през януари миналата година са сключили договор с дадени банки при действащото в страната банково законодателство при предварително съгласно закона предоставени условия от банката, да сключи договор, да даде парите си на влог, при това нещо придобива права, правото на лихва и то е упоменато в договора. Това право е възникнало вече, то е по нашата Конституция, това е аргумент по член 57, ал. 1 неотменимо и ненакърнимо. Значи може да се направи данък от 1 януари за бъдещите договори, но не и за заварените, защото те са направени при действащото в страната законодателство, предварително уговорени и дадени от банката условия, налице са придобити права и не може със специален закон със задна дата, заварени правоотношения, ти да задължаваш една от страните да го нарушава. Такова чудо не може да се допусне в правова държава и ако такова нещо има, би трябвало КС да го отмени. И това ще е голям тест за новия български президент.
Очаквате ли той да наложи вето?
С всичко, което той прави, показва, че е наистина президент на всички българи и държи да има ред и правила. Много пъти говори за ред, правила, законност и процедури. Еми, сега първи курс студент да вземеш, ще каже как може придобити права преди три години по действащ договор и вижте, тук става дума и за доверие в банковата система. Аз откъде да знам сега януари, ако си дам парите на влог, дали няма да ми обложат догодина пък не лихвата, а влога. Вече нещата освен че политически са неуместни, защото не са казани предварителни, и са неконституционни. Затова в българската Конституция е наложителна промяна. Когато се гласува един МС, да се счита избран от парламента не само по персонален състав, но както да речем е в една Испания се гласува и програма. Поне да знаем тези четири години какво ни чака и като знаем какво ни чака, ще знаем да даваме ли парите в банки, долари ли да купуваме, пък да чакаме курса... Там говорят за буркани, не ги разбирам тези работи, но трябва в Конституцията....
Нито едно правителство от 1989 година нито е изпълнило голяма част от предизборните си програми, нито би се обвързало с подобен документ в пленарна зала.
Шоково посягане. Значи, като отворите Конституцията, това ги съветвам министрите да гледат, кьорав да си, ще видиш, че пише, че сме социална държава. В социалната държава антисоциални действия могат да се правят по изключение и само в рамките на Конституцията и забележете, не шоково.
Разбирам, че намерението да се въведе данък върху лихвите, Вие го определяте като политическа грешка на ГЕРБ.
Да, считам го за политическа грешка и второ, считам, че в Конституцията като висша ценност е поставен животът и здравето на българските граждани, не животът на българските партии. Като няма пари за пенсии, няма да ги вземаме от влоговете и спестяванията на гражданите, ще ги вземем от субсидията на партиите. Този господин Дянков, ако се беше появил на 7 юни на Орлов мост или преди това на всички бдения, митинги и беше казал „Братя българи, ние ще ви наложим данък върху спестяванията в ДСК, за да хрантутим партиите и да ги субсидираме", щеше да му се стори тесен не само Орлов мост, не само София, но и България.
Говорим обаче за времето от преди двадесет и няколко години.
Да, но ние трябва вече на четвърт век демокрация, да сме утвърдена демокрация и да спазваме конституцията и елементарните политически правила.
Критично говорите. ГЕРБ ли е новата десница и изобщо, след като обявихте и вие смъртта на старото дясно, какво се случва с дясното?
Няма никакво съмнение, че за съжаление СДС го няма. Разбира се, може да има сграда, офис, няколко лидери, но СДС няма и това го показаха последните избори. Вие спомняте ли си какво беше СДС?На 13 октомври 1991 година то е може да кажем, месецът сега, в който тогава спечелихме за първи път, ами ние спечелихме в София, Пловдив и Варна, аз бях в първите редици на СДС тогава, от раз, на първи тур. Та ние бихме в червените крепости Силистра, Видин, Ловеч, Враца, имахме наши кметове. Какво направи СДС на последните избори? Извинявайте, 70 000 гласа. Те бяха изместени от дясното пространство от Бойко Борисов. И скоро пак срещнах седесарки от реституираните, чиито магазини аз ги върнах, ми казват „Господин Марков, пак догодина за ГЕРБ ще пускаме да не иде гласът ни при комунистите". Тоест те, сините баби, които са от буржоазно потекло, които са получили нещо от СДС, вече не вярват, че някой друг може да бие БСП и да не си загубят гласа, ще гласуват за ГЕРБ. Това е положението. Няма друга политическа сила в дясното пространство в момента.
Ако СДС и ДСБ бяха останали в някаква коалиция, може би щеше да се мине 4 процента и тогава да речем, да се играе за някаква дясна коалиция. След този развод пореден, след като СДС беше жестоко разцепено, разбито, бито поединично от всички власти, загуби абсолютно всички власти, няма такова чудо, те сега обвиняват Орбан в Унгария, че взел цялата власт. Това, което СДС имаше в края на 90-те години, никой не го е имал. Тотално господство в съдебната власт, в КС, в главна прокуратура, в областните управи, парламентарно мнозинство, правителство, президент, всичко. От това остана една голяма нула, за най-голямо съжаление. Но може би, оставам настрана, че стана много грозно на личностен принцип разцепването на СДС, но може би това е съдбата на партиите на прехода, защото сега Солидарност в Полша не е в по-розово положение. Да ми кажете сега Лех Валенса да ги събере под знамената 10 млн. члена, няма как да стане.
Тоест изигра си ролята във времето.
Да, изигра си историческата роля, отиде в историята, с хубавите неща, които е направило. Вече говорих за реституцията, но ние имахме двама сини президенти, които бяха за НАТО и Европа. Ние имахме един успешен премиер - Иван Костов. Аз съм винаги се учудвал на разцепването на СДС и го считам за груба политическа грешка, но аз не мога да демонизирам Иван и да кажа, че той не беше успешен премиер, като знам каква България завари, го казвам в прав текст: той вдигна на крака България.
Бяхте в КС в края на мандата на СДС, тогава връщането на Царя сериозно разбуни страстите.
То от там тръгна разпадът на СДС.
Имаше ли решение отгоре да не се допуска Царят до президентските избори или така го тласнаха...
Имаше голяма грешка. Вижте при положение че държиш всички власти, сядате на една маса Костов, Стоянов и всички, които бяха тогава - председател на парламента, кмет на София и така нататък, и виждате, че величеството се е залетяло да се връща. Монарх ясно, че няма да стане. Какъв да го пуснем? Да го пуснем да стане държавен глава, което му отива и да си запазим една от властите или да го пуснем да се юрне в политиката, да ни свали от власт, след това от президентската и след това от всички. Нашите господа от СДС поради личната си неприязън, не можаха да решат този прост казус. Пусни го това величество да стане държавен глава - знае езици, черкува се идеално, лоша дума на никой не е казал, ще си трае там и ще връчва награди, вие ще си управлявате втори мандат.
Но не стигнаха гласовете май в КС тогава?
То там се разделиха лобитата в СДС между Костово, царско, Стояново и стана седем на пет, абсурдната теза, че за да стоиш на президентски избори - тя важи и до днес тази щуротия - че трябва да си живял 183 дни. Така че всички български граждани, които са навършили възраст за президенти, добре да смятат, като пътуват сега, защото сме отворена държава, да гледат 183 дни да си стоят тук, за да могат да се явят за президенти. Иначе ще пият една студена вода. Този текст в Конституцията трябва да отпадне. Той беше направен персонално срещу Симеон. Вече Симеон няма опасност да става никакъв - ни цар, ни президент, и това е един анахронизъм, който следва да отпадне. Както и този да си български гражданин по рождение. Той беше направен текстът срещу Луканов, удари Пирински. Въобще всичките ни работи бяха такива побългарени, но тогава беше в началото на прехода, нямаше политически опит и ставаха такива работи.
Ако се върнем в съвремието ни обаче днес и тук, ГЕРБ вие как прогнозирате, че ще стои след малко повече от половин година на политическата сцена?
Моята прогноза е, че Бойко Борисов ще е първият премиер, който ще си повтори мандата. Не поради това, че не е допуснал грешки, а поради това, че в следващите седем-осем месеца радикални промени в българския политически живот и появата на нови формации е невъзможен. От сега действащите няма кой според мен от Иван Костов като започнем, за който казах, че беше успешен премиер, и стигнем до Волен Сидеров, минавайки през всички възможни партии, които се очаква да влязат, няма кой да бъде премиер на България в момента и да се бори с тази разюздана престъпност и с това статукво.
Не мислите, че ще се появи алтернатива? Има достатъчно време.
Времето е много малко. Сезонът е неподходящ и вече няма нови спасители. Царят беше такъв спасител отвън, Бойко - отвътре. Нов спасител на сегашното положение не се задава. Трудно може да бъде намерен и нов Жорж Ганчев, който да речем беше с една китарка, малко да окарикатури работата. Сега, ако беше дошъл Жорж, „момченца, момиченца", две хубави песни, хубави музи, идва отвън, да направим нещо, поне така, дето се казва, малко сатирично, да вземем някакъв наказателен вот. Сега дори Жорж го няма или ако го има, няма да е същият. Няма кой в момента. Основната партия за мен, която е опонент на Бойко Борисов, е социалистическата партия и тя твърдо е заплюла лявото пространство. Техният лидер направи завидна политическа кариера. Аз като българин не мога да отрека, че да станеш шеф при демократични условия на Партията на европейските социалисти е един голям личен успех. Без съмнение този човек се е развил. Но в България още така наречената тройна коалиция като спомен от управление с Доган и другите си остава едно нарицателно и няма как да стане той да спечели изборите. Освен в България да не ни споходи не дай си боже една Виденова зима, която коренно да обърне нещата, но аз мисля, че управляващите няма да допуснат това. Мисля, че мажоритарният вот, който ще получи Бойко, отново да качи на гърба си една сурия хора, пак ще проработи, поради това, че на изборите десният електорат и тези софиянки реститутирани и други с малки изключения ще гласуват за ГЕРБ поради липсата на друг.
