Макар и предстоящите четири почивни дни да ни дават последна възможност за мъничка лятна отпуска, активният бизнес сезон през есента чука на вратата ни. И веднага следва въпросът – в какво състояние е бизнесът? Ще усетим ли така желаните подобрение и сигурност на ниво крайни потребители или за пореден път ще се хвалим с добрите си макроикономически показатели, но когато говорим за микроикономика, просто ще свиваме рамене?
Обущарят, когато няма пари да си купи сирене, няма след това кой да отиде да купи мляко от краваря, а след това няма кой да купи животни и да ги отглежда и веригата е много дълга - така описа пред Дарик ситуацията на микро, малкия и среден бизнес Петър Стоянов, председател на Асоциацията на микропредприятията. По думите му законодателната рамка в България позволява на бизнеса да работи добре, но изпълнителната власт не я прилага. Най-големият проблем и за малките, и за големите фирми са задържаните плащания от държавата.
„Много е тежка икономическата ситуация в България и постоянните оправдания със ситуацията в Европа е изтъркан рефрен. Просто не трябва да се злоупотребява с това, защото на всички стана ясно, че когато няма производство, няма и потребление, а когато няма потребление, няма социален просперитет", категоричен е Петър Стоянов.
Висока безработица и обезлюдяване,
а кой ще издържа пенсионерите и социално слабите?
Стоянов припомни наскоро представеното изследване на КТ Подкрепа за хората, които всяка година напускат България. В същото време, според председателя на Асоциацията на микропредприятията, у нас работи едва 60 % от трудоспособното население, което е огромен проблем. На него трябва да се гледа и през призмата на закриването на работни места. „Това означава, че все по-малко хора трябва да издържат пенсионерите, социално слабите, майките", категоричен е Стоянов.
На въпрос дали е възможно част от останалите 40 % от трудоспособното население, което официално не работи, да изкарва парите като работи някъде без договор – т.е. незаконно, Стоянов отговори: „Твърде вероятно е". По думите му е възможно и част от останалите 60 %, които официално имат работа, да получават част от парите си в сивия сектор. „Не мога да кажа колко са, защото за това си има компетентни органи", категоричен е предприемачът.
Убиецът на микропредприятията в България
„Този начин на мислене, да се стабилизира макрорамката на страната, без да се мисли за микроикономическите показатели явно не работи и след време може да се окаже, че финансовият министър е бил убиецът на микропредприятията в България" – с тези думи Петър Стоянов обобщи икономическата картина у нас.
И докато микро и малките предприятия, които са основно в сферата на услугите и разчитат на вътрешното потребление, не се влияят пряко от ситуацията в Европа, то за големия бизнес тя е основен фактор. Пред Дарик председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев прогнозира, че в индустрията ще има спад от 10 – 15 % през второто полугодие спрямо първото и спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на влиянието на европейската икономика. „Еврозоната е в рецесия", допълни Велев.
Криза, а не запалянковщина
По думите на Васил Велев 2012 г. за бизнеса ще бъде подобна на 2008 г. „И тогава така се започна. Не знаехме дали имаме спад на продажбите, защото всички гледат предишната олимпиада или защото идва криза, но като се върнаха от отпуските и свърши Олимпиадата, стана ясно, че е криза, а на запалянковщина", коментира бизнесменът. На въпрос дали може да очакваме следващата 2013 г. да е подобна на 2009 г., когато като че ли бе най-страшно положението, Велев отговори: „Да се надяваме да не се стигне до там".
Но не само усложняващата се икономическа обстановка в основните европейски партньори на българския бизнес прави предприемачите песимисти. Ситуацията в България също е много тревожна, смята Васил Велев.
Самоубийствените оферти на строителните фирми
В строителството продължава загубата на работни места и там очакванията също са сред най-песимистичните, включително и на инфраструктурното строителство – това, на което се разчиташе до голяма степен да стабилизира отрасъла, допълни Васил Велев. Според него от една страна са по-скъпите енергопродукти и забавените плащания, а от друга - „самоубийствените оферти", които фирмите дават по време на търговете. „Отрасълът отива към едно самоубийство с едно печелене на търгове на нереалистично ниски цени. Има такъв феномен, който продължава повече от година. Търгове се печелят на цени с 20 – 30 % под референтните стойности. Няма как обектът да се изпълни с тези пари качествено. Или се разчита на предоговаряне, или се прави една пирамида – с пари от следващия търг да се платят разходите на този обект. Всичко това е една бомба със закъснител", категоричен е Велев.
Вечният проблем – минимална заплата
и минимални осигурителни прагове
Васил Велев каза още, че в много от секторите се договарят минимални осигурителни прагове само с една организация, която не представлява реално бизнеса. Въпреки това социалното министерство ги приема, а те са доста по-високи от нивата, които може да си позволи бизнесът. Проблемът е еквивалентен с евентуалното увеличение на минималната работна заплата от началото на следващата година, което ще натовари допълнително бизнеса и то в най-тежкия зимен период.
Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика не е реалистично от догодина да има ръст на минималната работна заплата, защото икономическият растеж е слаб, което означава, че и оборотите на фирмите не са се увеличили особено. По отношение на увеличението на пенсиите, Стайков е категоричен, че то ще стимулира потреблението минимално – само в сектори като продажба на хранителни продукти и лекарства. Това обаче е почти нищо на фона на общото състояние на бизнеса.
И още - макар и бизнесът да предпочита да не коментира ситуацията в контекста на предстоящите избори догодина, страничните наблюдатели са категорични, че опасността от популистични мерки е голяма, а реално те само биха ускорили спада надолу.
