Откъде идва традицията да се оставя бакшиш и каква е логиката на това неписано правило? На кого се дава бакшиш и на кого не?
Например пиколото, портиерът и рецепционистката в хотел-всички са на заплата, но не всички получават бакшиш. Същото важи за доставчика на пица, келнера и готвача в кухнята. И ако отговорът е, че клиентът оставя бакшиш само на хора, с които има контакт, за да покаже, че е доволен, то при рецепционистката не е такъв случая. И още нещо. Детегледачките и домашните помощници не получават почти никога бакшиш, въпреки че това също е услуга и то не високо платена.
Много рядко, почти никога не оставяме бакшиш на услужливи продавачи в магазин за обувки, макар че те са точно в такъв пряк контакт с нас, както келнерите. А шофьорът на такси обикновено получава повече от посоченото на апаратчето му, но в „Плод и зеленчук" винаги си броим точно рестото.
Ще изясним този въпрос. По някакъв начин и и домашните помощници, за които споменахте, са замесени. Традицията на бакшиша е персийска. Думата бакшиш е производна на персийската бакхшидан-давам, дарявам. Бъкши означава допълнително, даром. От Персия тази традиция навлиза в османска Турция, а оттам и във всички завладени земи. Бакшишът е дар, повече от онова, което някой би получил или не би получил. Само че тази традиция днес е изопачена. Ако влезете да си купувате килими в Истанбул, собственикът на магазина може да ви почерпи с чай или с локум И това е дар, бакшиш. Ако си купите хранителен продукт, по желание търговецът може да ви сложи повече. Сетете се за арабите, които продават дюнери. При желание те често пъти подаряват фалафел или два на хора, които са им симпатични.
Бакшишът е вид дар в страните от Изтока и не е задължително да е от ползващи услугата към предлагащия. Може и обратното да е. В такъв смисъл, ако решиш да дариш някого, с когото имаш общуване, не съществува правило, в коя сфера точно трябва да работи. Можеш да дариш всеки, стига с това де не нарушиш дълга му и обичайните му действия. Иначе е подкуп. Източната традиция включва дори този, който прави услугата, да откаже да ти вземе пари от уважение, а ти пък да го дариш по някакъв друг начин. Но тук сме на границата между Изтока и Запада. Така че таксиметровият шофьор очаква бакшиш, но едва ли някога ще каже: „Това возене беше безплатно за вас, господине, защото сте ми много симпатичен".
На запад има друг вид общуване. В западния свят бакшишът се свързва с подаянието, тоест дарът, ако щете в религиозен смисъл. И затова бакшиш дори не отива като дума. Да надплатиш за извършена работа е християнска щедрост и може да го направиш не само с лакея или кочияша, но и с дърваря. През XVII век обаче в Англия на Тюдорите, когато гостите преспивали в богат дом, на сутринта те събирали пари за слугите, които се грижели за тях. Оттам тръгнал така нареченото-да надплатиш за услуга в сектора на директната грижа към теб-пикола, камериерки, келнери. Днес на запад това все още се смята за нормално, докато даването на бакшиш на таксиметров шофьор си е строго източна практика. Никой лондонски шофьор на кеб няма да очаква задължително да закръглите сумата.
Източната традиция, да изразяваш благодарност към хора, с които общуваш, се сблъсква със западната-да го правиш само с онези, които ти прислужват. Ето как се ражда избирателният бакшиш. Черпим ви с тази Питанка, пък ако ви е харесала, ще приемем като бакшиш да ни питате нови неща.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
