Защо в народните приказки лисицата е кума, на чия сватба е кумувала? Вълкът какъв ѝ се пада, щом и той е кум? И откъде изобщо идва това в нашия фолклор - кум и кума?
Лисицата е архетип, присъства в митологията на почти всички народи. Свещено животно е, но когато става дума за по-земни неща, лисицата е известна с набезите си на стопанските дворове, при това ловко и потайно. Ето как и в народните разкази лисицата обикновено е хитро и лукаво животно.
Детските приказки, които в очите на възрастните изглеждат като филм на ужасите (СНИМКИ)
И на изток, и на запад лисицата е умно, мъдро животно, лукаво и потайно. Има обаче една особеност. Думата лисица в славянските езици е в женски род. Тя идва от старогръцки и коренът и същият като на вълк.
Руснаците първи дават на лисицата женски нюанс, като я кръщават Лиса Патрикеевна, на литовския княз Патрикей, който минавал за голям хитрец. Оттам лисиците носят неговото презиме. Руснаците са отговорни и за това, първи да я нарекат кума. Кума идва от латинското commatrem - кръстница.
Отрязани пръсти и нежелана бременност в оригиналите на Братя Грим
Днес кумата е преди всичко свидетел на бракосъчетание, факт. Пропускаме обаче ролята ѝ да кръщава. А и двете функции са, защото е мъдра, умна и може да даде добри съвети. Оттам идва кумата. А и за благозвучие - Кума Лиса.
Влиянието на Русия е доста силно върху българските автори след Освобождението, затова и трансформираният фолклор възприема руското „кума“ за лисицата. Заслугата е основно на Елин Пелин, който много обичал такива римувани игри с думи. Самият му псевдоним е такова словосъчетание. А после и Ран Босилек дава своя принос.
Забелязали ли сте, че злодеите на Дисни умират по един и същ начин?
В Русия обаче вълкът не е кум. У нас също. Той е бил еквивалент на дявола. Най-често е куц, крив, обикновено водач на глутница, лидер. И в никакъв случай не глупав. Но лисицата, като хитрец и заблудител, има нужда от жертва. И вълкът се превръща автоматично в жертва, което не е характерно за традиционния фолклор.
Това е типична литературна преработка. Така Вълчо става Кумчо (на всичкото отгоре и умалено, което го превръща в пародиен персонаж). Той не е истинският кум, тоест кръстник, а кумчо. Нещо не му достига да бъде такъв.
Другият традиционен хитрец в приказките е заекът - Зайо Байо, Бай Заек. Бай е уважителна форма - умен и мъдър, батко. Уви, детските приказки са развалили това амплоа и днес зайче- байче е някаква лигава римичка, а заекът се е превърнал в беззащитен глупчо.
Ежко Бежко по същия начин- типично римуване, защото ежът не е животно, което би избягало, то е боец, ежи се, костелив орех е дори за хитрата лисица и силния вълк. Но защото Ежко се римува с Бежко, та така.
Да обобщим. Не е толкова по сватбена линия, колкото по линия на кръстницата, затова лисицата е кума. Кумството ѝ идва от Русия, преди Освобождението. Лисиците в българския фолклор не са били куми, още по-малко пък вълците - кумове, или кумчовци.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
