Може ли човек да стане невидим?
Отговаряме веднага. Възможно е, разбира се. Като гледаме мач, има ли по терена невидими футболисти? Има, даже повече от един. Уж трябва да са там, а ги няма, никакви не се виждат. Значи са невидими. Като не те виждат, означава, че си невидим. Но въпросът е за истински невидими хора.
Има един проблем с невидимостта и това я прави малко безсмислено занимание. Ако човек ще става истински невидим, тоест няма да се намята със специални наметала, няма да се крие зад някакви предмети. Случва се някакво тайнствено чудо и човек става невидим-дрехите му се виждат, но неговите собствени клетки-не. Ако човек ще става истински невидим, това означава следното-светлината ще минава през него. Всъщност да си видим значи да отразяваш светлината във видимия сектор, който е този на дъгата, с тези цветове и комбинации работим. Светлината се отразява в нас по различен начин и ние не само сме видими, но имаме и цветови нюанси. За сравнение, ако е напълно тъмно, няма никаква светлина, нищо не виждаш, защото мракът не се отразява.
Представяме си, че сме погълнали някакво специално хапче или нещо подобно и сме станали такива, че светлината минава през нас и никой не ни вижда с видимия сектор, не се отразява нищо от нас. Това значи, че светлинните частички-футоните, минават през нашата кожа, през дробовете ни, ставите, вътрешностите и пак си излизат все едно нищо няма. Обаче, ако преминат така и през ретината на очите ни, означава, че те няма да се взаимодействат с нея. Защото, да не забравяме, че ние виждаме не само, защото светлината се отразява в други обекти, но и защото това отражение се прожектира в нашите очи на мъничка стеничка. Ако тази стена е прозрачна, през нея минава светлината, значи нищо няма да се прожектира на нея и ние не сама, че ще сме невидими, но за съжаление няма да можем и да виждаме.
За какво ти е да си невидим, като няма да можеш да виждаш изобщо. Нали смисълът е другите да не те виждат, но ти да си ги виждаш, да ги пощипваш, да им свиеш някой шоколадов бонбон или да ги наблюдаваш, докато си мислят, че никой не ги наблюдава Това е най-интересното. Ставането невидим обаче не е чак толкова забавно, понеже напълно ще се изгубиш и съвсем няма да си там или тук, въпреки че ще си там или тук. А и няма как да се преместиш, защото няма да знаеш накъде и може да се блъснеш в нещо или някой да се блъсне в теб и дори няма да ти каже: Извинявай, не те видях. Защото наистина няма да те е видял. А и вероятно ще ти е студено през повечето време, защото едно е да си невидим на плажа, а друго на улицата през януари.
Ето защо невидимостта е интересна само ако не е такава, физическа, а от онази другата-да се покриеш с нещо или да се скриеш и да си наблюдаваш през някакво мъничко отворче, а това вече е измислено. Нарича се съвременна телевизия. Седиш си в къщи, все едно те няма, и гледаш как някакви хора правят маймунджалъци в реалити предаване или по време на парламентарен контрол.
Да си невидим си има и своите добри страни, но и своите лоши. Точно както е и с това да си видим. Но пък като си видим, шансът де те почерпят със сладолед е много по-голям, отколкото ако си невидим.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
