Българката, която композира музика за едни от най-касовите филми в Холивуд
Българката, която композира музика за едни от най-касовите филми в Холивуд / Личен архив
Българка композира за едни от най-касовите филми в Холивуд
81467
Българка композира за едни от най-касовите филми в Холивуд
  • Българка композира за едни от най-касовите филми в Холивуд

Българка е една от деветте жени-композитори на филмова музика в Холивуд. Нейна е музиката към видеоигрите „Принцът на Персия", „Трансформърс", „Ангели и демони", „Карибски пирати". Главен оркестратор е на филми с бюджет над 100 милиона долара - „Елизиум"/ с Мат Деймън и Джоди Фостър/ и „Играта на Ендър"/ с Харисън Форд/, излезли на екран през 2013г.

Пенка Кунева от години живее и работи в Лос Анжелис. Родена е в София, майка й е от Габрово, баща й от Панагюрище и летните ваканции преминават там. Завършва „Теория на музиката" в Консерваторията. През 1990-та заминава със 150 долара в джоба, идва ред на Университета "Дюк" и вече 25 години твори зад граница. Всяка година успява да се завръща в България. Деветгодишната й дъщеря вече знае от мама за историята и красотите на България. Това лято пропускат ваканцията у нас, за да може Пенка да създаде достатъчно познанства, за да популяризира втория си албум - „Жената-астронавт". Ето какво споделя  Пенка Кунева за Дарик:

Сега съм в Лос Анжелис и през последните 16 години тук живея и работя. Като филмов композитор също пиша музика, много оркестрирам за големи композитори и филми. Това ми доставя голямо удоволствие. Освен това тук имам семейство, детенце.

Сега върху какво работите?

Точно сега, това лято, основната ми задача е да популяризирам този нов албум. Така че в момента го изпращам на режисьори, продуценти. Това е един момент на засаждане на семена, създаване на нови връзки, нови запознанства. Иначе има още сцени, които в момента се снимат, и по нататък ще работя върху тях. Но в момента фокуса ми е в това да създавам нови връзки.

Успявате ли да си давате почивка между отделните проекти или времето, което отделяте за всеки един от тях се застъпва?

Много е важно човек не само да почива, но и мозъкът да се освободи, душата да се напълни с нова енергия, с нов заряд. Да, това е много важно. Винаги човек трябва да има време, в което да са погледне, да медитира. Аз много обичам да се разхождам, плуване. Имаме планина наблизо. Много е важна почивката във физически аспект, но и в духовен.

Колко години вече сте зад граница?

Точно 25 години. Аз заминах 90-та година със стипендия в университета „Дюк", без никакви пари, имах 150 долара в джоба си. Но „Дюк" ми даде голяма възможност. Там учих 7 години и после, когато завърших, реших, че това, което желая най-много да постигна в своя живот е да бъда филмов композитор, защото много обичам музиката да бъде част от нещо по-голямо, от една по-голяма история. Също много обичам да работя с хора. Това ми е много интересно.

Целта е била очертана още в началото на пътя ви зад граница?

Не бих казала. Аз много сериозно мислих по тези въпроси и много сериозно търсих и убеждавах моите преподаватели. Исках да постигна нещо малко по-различно от това да бъда учител. Аз много уважавам тази професия, това е една изключително благородна професия. Аз тези години в Лос Анжелис не точно преподавам, но и съм ментор. Ментор е този, които е и наставник на младите хора, уча ги, обучавам ги. И за мен това е нещо, което ми носи много голяма радост. Но исках да бъда в музиалната индустрия и да се занимавам точно с това.

В кои филми има вашето име?

Като оркестратор съм работила върху „Матрицата", „Карибски пирати". Всичките „Трансформърс", „Ангели и домони",„Елизиум" Сега напоследък излиза „Играта на Ендър". Иначе като композитор писах музиката за видиоиграта „Принцът на Персия", „Трансформърс" играта, също и по-малки игри. По отношение на телевизията миналата година писах музиката към едно шоу. Старая се да има винаги едно разнообразие на проекти, защото така човек продължава да расте и да се изгражда като артист.

Споменахте „Елизиум"- това е филм с голям бюджет. Не се среща често името на жена оркестратор в такива филми.

Да, това наистина беше един исторически момент, защото по принцип тази професия на композитори, оркестратори и музикални аранжьори исторически е била недостъпна за жени. Аз бях препоръчана за този филм от един човек, който ме познава от 20 години. Той знае, че аз съм човек, който ще се погрижи за този млад композитор. Това беше първият му голям филм. Просто голям късмет извади. Обаче той имаше нужда от помощ в музикално отношение, а аз съм известна с това, че помагам на тези млади композитори в тяхната първа стъпка от малък филм на голям. Затова аз бях назначена като главен оркестратор.

За последен път жена е била оркестратор на голям филм 1994 година- „Истински лъжи" с Арнолд Шварценегер.

Понеже това е свързано с огромна отговорност. Целият бюджет е от половин или един милион и музиката трябва да е изпипана много добре, да няма грешки, да звучи сериозно като звука на касовата продукция на холивудския филм. Има много специфични начини, по които използваме повече тромбони, повече струни-чело и контрабас, за да може звукът да бъде силен, да бъде масивен и също така да бъде балансиран със звуковите ефекти. Това са тънкости на занаята, които не се учат от от книга. Аз цял живот съм учила музика и много съм научила, обаче тава е нещо, което наистина се научава в попрището, когато човек го работи. Но най-вече това е голяма отговорност, защото ако има грешки, ако музиката не е направена свястно, започват едни големи паники на сцената. Защото в един запис всяка минута струва адски много, защото се плаща на много хора и няма място за грешки. И понеже е такава голяма отговорност в Холивуд има едно отношение, което е ужасно обаче, но съществува - че на жените не могат да поверяват големи бюджети, защото може да стане грешка и тогава целият бюджет изгърмява. Това не е само за музикантите, но това е също и за режисьорите. Вижте колко малко жени режисьори има на големи филми. И то не защото не могат да режисират. Това няма нищо общо с качествата. Всичко е свързано с бюджета. Не им се доверяват с многомилионни бюджети и това е много ужасно. Едно предубеждение, срещу което жените непрекъснато трябва да се доказват.

Пенка Кунева се доказала като една от 9-те жени на филмова музика в Холивуд. Имаше ли вероятност творческият ви път да се развие в друга посока?

Да ви кажа честно, аз не съм мислила в дълбочина. За мен най-важното беше това, че аз много обичам музиката. За мен това е такава страст. Много обичам да работя с хора и винаги съм била един идеалист, даже до ниво на наивност. И до известна степен тази наивност, съчетана с много голяма интуиция, воля и трудоспособност ми помогнаха. Защото ако аз така бях започнала да си казвам: О, има само две жени композиторки. Какви са моите шансове да успея? Аз щях да се изплаша и да не го видя като възможност, но аз никога не съм мислила по този начин. За мен най-важното беше да пиша музика, да работя с хора. Да, обичам филмите, обичам театъра. В България толкова много съм писала музика за театър. Това беше една голяма страст още от Хасково, гимназията. Аз започнах да пиша музика към театъра. Просто бях сляпа към тези пречки. И така движена от воля, от работливост, успях да се издигна. В България получихме страхотно музикално образование. Това беше една изключителна основа, която ми помогна и в „Дюк", и в Холивуд. И аз това никога няма да го забравя. Моето музикално образование беше много сериозно.

Защо "Жената-астронавт"?

Защото много ми беше интересно като проучих статистиката, че в космоса са летели 11% жени. Значи от всички космонавти, които са около 500, 64 са били жени. Стана ми много интересно, как е възможно в тази професия да има повече жени, а композиторките на филмова музика са толкова малко. Защото в цялата история на Холивуд има по-малко от 10 жени, които са писали музика за студийни филми. И за мен това просто беше една много интересна статистика. Плюс това аз много обичам научната фантастика, космоса, астрологията. Исках да направя нещо, което досега не съм правила. Защото аз имам всякакви такива приключенски филми и музики, а нямам нищо, което да е точно за космоса. И реших, че това е една интересна идея.

Колко пъти за тези 25 години успяхте да си дойдете до България?

През последните години, откакто дъщеря ми се роди, си идваме всяко лято, ходим в Панагюрище, където имам братовчеди и много ги обичам. Тази година пропуснахме заради албума, но всяка година си идвам в България и за мен това е едно докосване с корените ми с родината, която аз много обичам и много ми липсва, особено хората и природата. Аз никога няма да изпусна възможността да идвам в България, защото това ме зарежда със сила.