Ивайло Пенчев: Милионер в България се става с измама или с много работа
Ивайло Пенчев: Милионер в България се става с измама или с много работа / БГНЕС, архив
Ивайло Пенчев: Милионер в България се става с измама или с много работа
78555
Ивайло Пенчев: Милионер в България се става с измама или с много работа
  • Ивайло Пенчев: Милионер в България се става с измама или с много работа

Милионер в България се става по два начина - с измама или с много работа. Това разказа пред Дарик предприемачът Ивайло Пенчев. За десет години неговата компания за изкуствени стени за катерене "Уолтопия" се превръща в световен лидер и държи над 50% пазарен дял в САЩ и Западна Европа. Ето какво още каза Ивайло Пенчев за предприемачите и бизнесмените, самочувствието и мрънкачите

Г-н Пенчев, разкажете как започнахте да се занимавате с бизнес.

Учил съм физика. Първо исках като дете да стана космонавт. После се запалих по науката и реших да стана физик, исках да се занимавам с теоретична физика, това и записах, но не доучих, защото тогава беше голямата криза. Беше тежко, трябваше да работя, за да изкарвам пари... Всъщност тогава се захванах с бизнес, защото родителите ми нямаше как да ме издържат, бяха ги съкратили - те бяха учители. И така стартирах - от недоимък. В началото карах такси - то не беше бизнес, а си беше работа, после стартирахме "Екстрапак" с няколко приятели от училище, от математическата гимназия в Търново. Няколко години по-късно пък аз стартирах "Уолтопия". "Екстрапак" е една от най-големите в Европа в своя бранш. Преди 5-6 години "Уолтопия" стана най-голямата в света в нейния бранш, имаме най-хубавия продукт на света, а не само най-голям пазарен дял. Продаваме и по-скъпо от конкурентите си. Средно в Америка продаваме с 10% по-скъпо от конкурентите си, които са втори в класацията, а имаме в пъти по-голям пазарен дял.

Учили сте физика, а бизнесът Ви е толкова успешен. Учи ли се предприемачеството или е въпрос на качества?

Всичко може да се научи. Някакъв талант сигурно е необходим, аз даже не съм сигурен, че имам някакъв талант. Не се намирам за особено талантлив, но съм бил старателен, трудолюбив и съм любопитен - много неща са ми интересни и съм задълбочен. Като нещо ми е интересно, се задълбочавам да го разбера. Когато имаш такова любопитно отношение към пазара, откриваш ниши. На мен така ми се случи - видях ниши, в които има потенциал.

Предприемач стана много модерна дума напоследък. Каква е разликата между предприемач и бизнесмен?

Бизнесмен и предприемач не се припокриват. Има бизнесмени, които въобще не са предприемачи. Предприемачът е човек, който по-скоро създава, предприема, измисля нещо ново и го налага, убеждава човечеството, че то е хубаво. Има бизнесмени, които никога не са били предприемачи - те наследяват или управляват някакъв бизнес, без да правят иновации. Бизнесмените правят пари, но не правят неща, не създават.

Как българска компания става световен лидер?

Много трудно, но не е невъзможно. Като работиш дълго време упорито, с вяра - стават нещата. Не станахме номер едно за 5 години. 10 години ни трябваха, за да станем номер едно. Особено в началото в Западна Европа - Франция, Германия, Швейцария, Австрия, беше много трудно нещо, идващо от България, да се възприеме като качествено и добро. България има лош имидж в Западна Европа, в Америка е малко по-неутрален, по не ни знаят там какви сме. България като имидж е лошо нещо, но в момента всички знаят, че в нашата индустрия най-добрите стени идват от България. В една нишова индустрия изградихме много добро име - най-добрата стока идва от България.

И все пак как се стига до лидерски позиции?

Ако имаш дълго време добър продукт, държиш се отговорно, държиш си на думата, като се осереш, измиваш....понасяш отговорност за дейността си, това винаги помага, ние сме били винаги много отговорни. Не, че не сме бъркали - бъркали сме, но като сбъркаме, понасяме отговорност, не шикалкавим, не сме тарикати. Мисля, че това ни спечели добро име.

Колко е важно самочувствието в бизнеса?

Много хора се провалят, не защото им е лош продуктът, а защото нямат вяра. Имат хубав продукт, но подхождат с един срам, с липса на самочувствие и не изграждат вяра и в околните. Хората трябва да си повярват първо, ако искат някой друг да им повярва.

Как предприемачите си вдигат самочувствието?

С успехи, самочувствието идва с успехи. Ако побеждаваш в разни състезания, ако бъдеш избиран от клиенти, ти градиш самочувствие. Винаги, когато направиш нещо и хората го оценят, ти трупаш самочувствие. Просто трябва хората да си отворят очите за случаите, когато са направили добро и хората са го оценили. И да се радваш и да си казваш: успехите не са, защото съм късметлия или защото съдбата ми е помогнала, а защото сам съм си помогнал.

Има ли късмет в бизнеса?

Късмет сигурно има, но неговата роля е малка.

Като говорим за самочувствие, успяват ли в бизнеса тези, които демонстрират много голямо самочувствие, но без покритие?

Не, на тях им личи. Едно е естествено самочувствие, което се базира на чувството ти за полезност - защото си полезен на хората. Другото е една свръхкомпенсация. Това са хора без самочувствие, чувстват се изконно безполезни и празни и за да го компенсират това, се държат арогантно и надуто. Но това не е самочувствие, това е свръхкомпенсация на липсата му. Такива хора в нищо не успяват, те говорят големи работи, но нищо не правят. Тъжно е, животът им не е хубав.

България добро място ли е за правене на бизнес?

България си е добро място за правене на бизнес, аз правя бизнес в 50-тина държави, знам го. България не е най-доброто място, но е едно от добрите. Ако продаваш в България, не е толкова хубаво, защото е неплатежоспособен пазарът, но да произвеждаш в България е по-скоро добре. Имаме проста данъчна система, ниски данъци, регулациите не са кой знае какви в България. Администрацията не е много ефективна, но френската, австрийската не са по-ефективни. Въобще не е лошо място за бизнес България.

Ако проблемът не е толкова в бизнес средата, тогава къде е?

Не е проблемът в бизнес средата, а в липсата на достатъчно предприемачи. Но те се събуждат. Има един проблем в България - много бизнесмени си мислят, че ще направят бизнес с далавера и основните оплаквачи са имено тези, които са се надявали на далавера, а друг я е взел вместо тях. И те са нещастни и мрънкат, бизнес средата им е крива. Има една поговорка - на крива ракета, космосът й пречи.

Оплаквачи ли сме българите?

По-оплаквачи сме от англосаксонците - културна черта, която много ни пречи. Да търсим причините за провалите вън от себе си. Много по-полезно е при провал да търсиш причината в себе си, без значение кой ти е създал проблемът - твоя отговорност е да си го решиш. Фокусът трябва да е върху решаване на проблемите, без значение кой ги създава. Нашата култура - тя е балканска, южна, хората тук се съсредоточават върху това кой им е създал проблемът и търсят съчувствие, оправдания за несгодите и неудачите си. Много непродуктивно, но такава ни е културата.

Какво трябва да се промени тук, за да потръгнат нещата?

Хората, които променят света, са предприемачите. Никой друг. Те създават стойност и правят света по-богат. Колкото повече предприемачи има в една държава, толкова повече стойност се създава, заплатите се качват, има работни места. Ако има нещо, което трябва да се направи в България, това е тя да стане още по-благоприятно място за предприемачество.

Нормално ли е да се рекламира България с евтината работна ръка?

Фактът си е факт. Ние сме дестинация с евтина работна ръка, но вече не е и толкова евтина. Аз никога не съм рекламирал продукти на мои компании като евтини. Считам го за неправилно, това е слаба позиция, да рекламираш продукта си като най-евтин е умряла кауза. Така че, ако зависи от мен, аз няма да рекламирам България като място с най-евтината работна ръка, а като държавата с най-квалифицираната работна ръка, най-простата данъчна система, най-приятелски настроената към предприемачите. Тя все пак не е най-приятелски настроената към предприемачите, в сравнение с някои други държави, но ако това се случи, България ще цъфне. Където са предприемачите, там е ръстът и там се случват нещата. Където е социалната система - там са тези, които се възползват от нея, тарикатите и смотаняците.

Как се става милионер в България?

По два начина - с измама или с много работа.

Какъв шеф сте?

Авторитарен. Не, че не слушам хората, но искам дисциплина, строг съм, оценявам само резултати, а не усилия, не обичам мрънкачи и не се грижа за слабите.

Все пак как мотивирате служителите си?

Като им давам възможност да се развиват, да усещат успеха от резултатите си. При нас най-добрите търговци станаха шефове в САЩ, Канада, Австрия. Човек, ако е печен, отива някъде и стартира нова компания. Печените хора при нас се развиват, а мрънкачите или ги уволняваме, или си заминават сами.

Специфично за предприемачите е, че искат да са полезни и да решават проблеми. Вие какъв проблем бихте искали да решите сега?

Образованието ми е най на сърце. Затова и стартирахме Международната награда на херцога на Единбург в България - това е една програма за развитие на младежите. В училище децата постигат цели, които някой друг им поставя. И особено след 14-годишната си възраст много от децата са невъзприемчиви към това, не искат друг да им казва какво ще правят. Но ако решат те какво искат да правят и ги подкрепиш, те се чувстват страшно добре, развиват самочувствие, лидерски умения, това са бъдещите предприемачи и свестни хора.

Какво трябва да се промени в образованието конректно?

То трябва да стане частно. Докато има държавно образование, няма да има качество. Не съществува бизнес, в който държавата да е добра. Държавата не може да прави и най-простия бизнес. Тя предоставя кьопаво образование, защото е кьопав предприемач, държавата всъщност не е никакъв предприемач.

Най-важният Ви житейски урок?

Да си полезен, да създаваш стойност - това е единственият начин да си щастлив. Ако не създаваш стойност, не си щастлив. А стойност създаваш, единствено и само ако някой е готов да ти плати. Това е мерилото. Ако си мислиш, че си полезен, но никой не е готов да ти даде пари за твоята полза, ти си просто безполезен.

Кога идва моментът да спреш с предприемачеството, при Вас дошъл ли е?

Не е дошъл. Обмислял съм такава възможност, но ми изглежда рано. Засега ми е интересно да съм предприемач.

Понякога предприемачеството доживот ли е?

За някои е доживот, за повечето предприемачи е така. Пак казвам - предприемачи, а не бизнесмени. Има бизнесмени, които правят едни пари и отиват да спят с направените пари.

Мислил ли сте да се занимавате с политика?

Мислил съм си. Имал съм идеи да оправя тази държава, защото имам две деца, искам те да живеят тук. Но ще съм по-полезен, занимавайки се с предприемачество.

Финални думи и съвет към читателите?

Да са живи и здрави и да се опитват да бъдат полезни.